Моята НАУКА, Електронна версия на вестник ZNB SSU
Пунктуацията в библиографско описание изпълнява две функции: обикновени граматични препинателни знаци и препинателни знаци, които идентифицират области и елементи на библиографско описание (предписана пунктуация). Предписаната пунктуация изисква задължителни интервали преди и след всеки знак (с изключение на точка и запетая, където интервал се поставя само след знак).
Предписани препинателни знаци. (точка) . – (точка-тире) , (запетая) : (двоеточие) ; (точка и запетая) / (единична наклонена черта) // (две наклонени черти) ( ) (скоби) [ ] (квадратни скоби) + (плюс) = (знак за равенство)
Общото обозначение на материаласе дава след основното заглавие в квадратни скоби, с главна буква, указваща класа на материала. (Може да се пропусне общото обозначение на материала, чиито описания преобладават в определен информационен масив).
[Видеозапис] [Звуков запис] [Изображение] [Карти] [Комплект] [Филм] [Микроформа] [Мултимедия] [Бележки] [Тема] [Ръкопис] [Текст] [Електронен ресурс]
Когато създавате библиографски запис, можете да използватесъкращения на думи и фрази, като вземете предвид GOST 7.12-93 Библиографски запис. Съкращения на думи на български език. Общи изисквания и правила. Не е разрешено съкращаване на заглавия в която и да е област (освен ако съкращението е налично в самия източник на информация) и общото обозначение на материала. Една дума не е съкратена, представляваща информация, свързана със заглавието. Само първата дума на региона започва сглавна буква, а в елементите се използват малки и главни букви в съответствие с нормите на езика.
Литература:Библиография. 2004. № 1. С. 23-36. Библиография. 2004. № 2. С. 39-50. Библиография. 2004. № 3. С. 45-76. Библиография. 2004. № 4. С. 41-66.