Мостове на Зимния канал
Зимният канал, свързващ Нева с Мойка, е едно от най-очарователните кътчета на стария Петербург. Той е изкопан в края на 1710 г. близо до мястото, където през 1711 г. се появи Зимният дворец на Петър I.
През 20-те години на миналия век близо до жлеба на брега на Нева е построен втори, по-просторен Зимен дворец. Самите дворци не са запазени, но именно на тях жлебът дължи името си. Въпреки това, през втората половина на 18-ти век, когато пощенският двор се намираше наблизо на улица Милионная, насипът на жлеба се наричаше Почтовая - това напомня мраморната плоча, оцеляла до днес на стената на Стария Ермитаж.
През 1763-1766 г. е построен каменният мост Ермитаж, който пресича Зимния канал край Нева. По-късно, през 1783-1784 г., жлебът е подсилен с гранитни насипи, завършени с ажурни чугунени парапети.
През тези години на левия му бряг започва изграждането на сградата на Ермитажния театър, проектирана от архитекта Г. Кваренги, а архитектът Ю. Фелтен го свързва със съседния Стар Ермитаж чрез ефектен покрит проход, чиято арка, заедно с арката на Ермитажния мост, образува изключително хармоничен акорд от меко заоблени линии.
Едновременно с каменните насипи на Зимния канал е построен втори гранитен мост - на пресечката с улица Милионная (сега тя се нарича Първа зима). Преди това стоеше там, където Червеният канал течеше от Нева, минавайки покрай западния край на Марсово поле. В началото на 80-те години каналът е засипан, а мостът, напълно разглобен, е прехвърлен на Зимния канал.
Почти два века по-късно, през 1964 г., друг каменен се появява на Зимния канал, пресичайки го близо до Мойка. В действителност обаче носещата конструкция на този мост е стоманобетонен свод, който е облицован със същото сиво-розовогранит, както и каменните подпорни стени на насипите и два стари моста – Ермитажния и Първия зимен. Архитектурният облик на новия, Втори зимен, мост напълно повтаря външния вид на своите "по-големи братя".
Източник на информация: "И мостове се простираха над водите / Мостове надвиснаха над водите" Е. В. Плюхин, А. Л. Пунин.