На какво мирише Антарктида - МК Санкт Петербург
Олга Стефанова стана шестата жена, зимувала на шестия континент
Завършилата ВГИК режисьор-документалист Олга Стефанова прекара една година в станция Белингсхаузен в Антарктида. Сред суровите полярни изследователи, любопитни пингвини и безстрашни тюлени. Резултатът е документален филм „Зимуване” за 54-тата българска антарктическа експедиция. Олга разказа на MK в Санкт Петербург какво е останало зад кулисите.
Много мръсни пингвини
- Според полярниците станах шестата българка, зимувала на Антарктида - разказва Олга Стефанова. - Предишните пет бяха съпруги на началниците. Но в същото време, разбира се, те все още работеха. Някой е готвач, някой е метеоролог. Една от тях, жена биолог от Германия, прекара зимата в нашата станция, а след това също се омъжи за шефа. За разлика от тях, моята основна отговорност беше да направя филм. Но тогава имахме спешен случай: готвачът се разболя и трябваше да напусне предсрочно. В продължение на два месеца аз и радистът Николай Плешивцев дежурихме в камбуза. Това беше най-щастливото време от цялата зима. Чувствах се истински член на екипа, приятел. Изненадващо успях да сготвя и заснема собствен филм.
- На какво мирише Антарктида?
- Мирише на свеж, мразовит въздух, който е богат на кислород. И през пролетта се случва да мирише много на пингвини или по-скоро на техните екскременти. Недалеч от гара Белингсхаузен има колония от тези птици. Когато пиленцата се родят, родителите им не ги пускат да плуват във водата известно време и те са целите в акане от глава до пети. Такива са небляскавите пингвини. Но след това те порастват, започват да се къпят, почистват се и тази миризма изчезва. Близо до нашата станция тюлените и тюлените подреждат своите гробници. Понякога раждат точно там. Веднъж азсе натъкна на много млад тюлен крабояд. Толкова сладко хъркаше насън, че не издържах и го погалих, въпреки че това е забранено в Антарктида. Тюленът се събуди, погледна ме с вял и изненадан поглед. описа себе си.
- Беше ли ви трудно след шумен метрополис да се озовете на малка гара до мръсни пингвини и тюлени?
- Не. Нямаше скука. За първи път живях толкова дълго в тишина, в свят, в който няма суетня и няма нужда да бягаш никъде, да закъсняваш. Когато стигнеш до Антарктида, изпитваш някаква необикновена еуфория. Тогава свикваш с премерен живот, с факта, че наблизо няма непознати, всички свои, свикваш с липсата на пари и дори не мислиш за тях. Много по-трудно е да се върнете от Антарктида на континента. Познавам полярни изследователи, които са тесни в мегаполисите, чакат да бъдат изпратени обратно за зимата. През годината в Антарктида почти забравих живота си в града.
Антарктически деца
- Как е животът в Антарктика?
- А защо жените почти никога не зимуват в българските антарктически станции?
- Жените редовно остават да зимуват при нашите съседи на Антарктида. При чилийците и аржентинците дори децата спят зимен сън. И всичко това, защото между Чили и Аржентина има териториално съперничество за Антарктида. Те дори са готови да раждат деца там, за да им подпечатат след това паспортите: детето е родено в Антарктида. Чилийците дори имат училище на гарата - малка къща с няколко стаи. В него учат около 11 деца на различна възраст. Има двама учители за всички деца. У нас дори жените не се вземат за зимата. Така е още от времето на СССР, когато на Антарктида беше нужна мъжка сила. И тогава вероятно са свикнали. Честно казано, не винаги ми беше лесно с 15 човека. И тях- с мен. Имаше, разбира се, някаква ревност, кавги. Но в Антарктида бях щастлив.
Хората оцеляват, компютрите не
- Как се чувстват компютрите на Южния полюс? Имат ли проблеми?
- Главоболие на системните администратори на Антарктика - статично електричество. Поради това лаптопите периодично се провалят. На Южния полюс има много сух въздух, силни ветрове, а гардеробът на полярния изследовател се състои предимно от синтетични дрехи - всичко това влияе върху натрупването на заряди върху човешкото тяло. Ето защо, преди да се приближите до компютъра, е задължително да се заземите. Достатъчно е да се хванете например за железния крак на масата. Радистът Николай Плешивцев стана някак иззад компютъра, отдалечи се на около два метра, но после се сети, че е забравил да го изключи, върна се, натисна бутона. И това е - лаптопът е мъртъв. Оказва се, че два метра Sanych успя да получи такса! Само една искра и сте готови! В Bellingshausen статичното електричество е по-малко, отколкото в станциите Mirny и Novolazarevskaya, но веднага щом се приближих до компютър с USB флаш устройство, той започна да се рестартира спонтанно.
- Как полярните изследователи в чистата Антарктика решават проблема с боклука?
- Сортира се. Това, което може да се изгори, е изгорено. Останалите - стъкло, метал - се поставят в специални варели и след това се изнасят на ледоразбивача "Академик Федоров" на сушата. Той посещава Белингсхаузен на всеки две години... - А когато няма ледоразбивач, изнасят ли боклука със самолети? - Първо, в България има само един самолет Ил-76 ТД и всъщност един екипаж, който лети във високите антарктически ширини. От 2001 г. този екипаж се ръководи от заслужилия летец-изпитател Герой на България Рубен Есаян. И второ, основната задача на Ил е да осигури гориво на станцията Восток. Той кацна само на Белингсхаузенмногократно. В близост до тази гара няма българско летище. Има само чилийската, където кацат чилийският и уругвайският Херкулес.
- Само един самолет за цялата българска Антарктида?
- У нас в края на Съветския съюз училището за полярна авиация беше напълно ликвидирано. Но полетите във високи географски ширини имат много нюанси, които могат да бъдат отработени само на практика: екстремни метеорологични условия, липса на летища като такива.
Свръхсилна църква
- Има ли нещо по българските гари, което нашите чужди съседи нямат?
- Да... На гара Белингсхаузен се намира единственият действащ храм в Антарктида в чест на Светата Троица. Построен е от сибирски кедър и лиственица в Алтай. След това те бяха разглобени на трупи и доставени по море до Белингсхаузен. Два месеца жънат на ръка. Казват, че тази дървена къща може да стане по-здрава от метал с годините. Вътре в църквата са опънати стоманени вериги - те държат храма, предпазвайки го от антарктическите ураганни ветрове. В пролуките между трупите се излива супер силен уплътнител, тъй като дъждовете тук често са хоризонтални и стените трябва да бъдат особено защитени. Никой преди нас не се е занимавал с такова капитално строителство в Антарктида. На други станции, например, американците и чилийците имат параклиси, но това са обикновени рамкови щитове. През 2007 г. в нашата църква се състоя първата сватба в Антарктика. Дъщерята на българския полярен изследовател Ангелина Жулдибина се омъжи за чилийския изследовател Едуардо Алиага Илабак. И всяка неделя в храма свещеникът извършва помен за всички загинали на полярните станции.