Начин за предотвратяване на диагностични, тактически и терапевтични грешки в случай на спешност
Методът се отнася до медицината, а именно към неврологията, и е предназначен за предотвратяване на диагностични, тактически и терапевтични грешки при спешни състояния от неврологичен профил, а именно за регулиране на водно-електролитния баланс. За тази цел се извършва динамично наблюдение на осмоларитета на кръвния серум и съдържанието на глюкоза в кръвта. При стойности на осмоларитет над 298-300 mosm / kg H2O, изотоничен 5% разтвор на глюкоза се прилага интравенозно в дневна доза от 400-700 ml, докато осмоларитетът намалее в рамките на 295-298 mosm / kg H2O. В този случай глюкозата се прилага 2 пъти на ден в равни дози с интервал от 9-10 ч. Осмотичността на кръвния серум се определя сутрин, преди прилагането на глюкоза и 3-5 часа след прилагането му. Методът позволява да се намали броят на диагностичните, тактическите и терапевтичните грешки. 1 з.п. летя.
Изобретението се отнася до медицината и може да се използва в неврологията за предотвратяване на диагностични, тактически и терапевтични грешки при спешни неврологични състояния.
Неврологичните спешни състояния включват остри мозъчно-съдови инциденти (инсулти); остри невроинфекции (менингит, менингоенцефалит), нарастваща компресия на мозъка поради вътречерепни хематоми в случай на затворена черепно-мозъчна травма без загуба на съзнание или при наличие на "светлина", невроинтоксикационни синдроми, причинени от екзогенни нитоксикации (алкохол, антипсихотици и транквиланти, домакински химикали, въглероден окис) и ендогенни интоксикации (диа. декомпенсация на диабета, остро и хронично увреждане на функцията на бъбреците, черния дроб); рязкопроявяващи се мозъчни тумори и абсцеси, епилептичен статус.
Изброените спешни състояния се характеризират със сходна клинична картина - бързо потискане на съзнанието и поява на церебрални и огнищни симптоми на мозъчно увреждане. Пациентите с остра неврологична патология представляват 55-60% от общия брой пациенти, приети в неврологични и неврохирургични отделения на многопрофилни болници.
Проблемът за спешната диагностика и лечение на спешни неврологични състояния е актуален, тъй като само тяхното ранно разпознаване и специализирана хоспитализация в болница допринасят за благоприятна прогноза.
Поради сходството на спешните състояния с различна етиология, болничните лекари не разпознават навреме синдромите на невроинтоксикация при 36% от пациентите, травматични интракраниални хематоми при 23% от пациентите, менингоенцефалит при 26% от пациентите, различни форми на остри нарушения на мозъчното кръвообращение при 18% от пациентите. В 57% от случаите се предприемат неадекватни, закъснели, недостатъчно ефективни терапевтични мерки.
Известен е метод за предотвратяване на диагностични, тактически и терапевтични грешки при спешни състояния на неврологичен профил, включително спешна корекция на нарушения на жизнените функции, включително респираторни и хемодинамични нарушения, и регулиране на водно-електролитния баланс, включително спиране на дехидратацията на тялото и предотвратяване на мозъчен оток [1].
Облекчаването на дехидратацията в първите часове след приемането на пациента в болницата се извършва главно чрез предписване на големи дози дехидратиращи лекарства (например Lasix), без да се следи осмоларността на кръвния серум. Серумният осмолалитет, достигащ 350 mosm/g H2O, е критичен зафункционирането на мозъчните клетки и други жизненоважни органи.
Недостатъците на известния метод са дори по-голяма дехидратация и влошаване на състоянието на пациента. Схващането, че ранното прилагане на дехидратиращи лекарства уж предотвратява развитието на мозъчен оток, е погрешно.
Една от основните причини за развитието на мозъчен оток и повишаване на вътречерепното налягане е намаляването на обема на вътреклетъчната течност, което драматично нарушава метаболизма на невроните и предаването на сигнали между тях. Това обстоятелство потвърждава опасността и неконтролираната дехидратация в най-ранните стадии на заболяването.
Предложеният от нас метод решава проблема за повишаване на ефективността на лечението на пациенти с неврологични спешни състояния чрез предотвратяване на диагностични и тактически грешки, спиране на дехидратацията и предотвратяване на мозъчен оток в първите часове на заболяването на пациента.
Методът е илюстриран с пример за неговото прилагане.
Съдържанието на натриеви йони в кръвния серум по време на рехидратация е обект на много по-малки колебания от показателите за осмоларност, следователно в процеса на инфузия на изотопен разтвор на глюкоза е достатъчно да се съсредоточите върху показателите за осмотичност. Продължителността на рехидратацията чрез въвеждане на изотоничен разтвор на глюкоза се определя от периода, през който осмотичността на кръвния серум се стабилизира на дадено ниво от 295-298 mosm/kg H2O. Надежден метод за определяне на осмотичността е използването на осмометър.
Изборът на нивото на осмоларитет се дължи на необходимостта да се поддържа осмоларитетът на кръвния серум малко по-висок от осмоларитета на CSF (295–2,09 mosm/kg H2O), за да се предотврати мозъчен оток.
Изборът на изотоничен разтвор на глюкоза като оптимална мярка,осигуряване на рехидратация, се дължи на факта, че в процеса на енергийния метаболизъм и по време на синтеза на гликоген, глюкозата непрекъснато се отстранява от кръвния поток и в резултат на това в тялото остава осмотично свободна вода.
Изотоничен (0,9) разтвор на натриев хлорид, разтвор на натриев бикарбонат, декстрани с ниско молекулно тегло не са подходящи за нормализиране на водно-солевия метаболизъм, не спират дехидратацията и хиперосмията.
Въвеждането на реополиглюкин намалява минутния обем на кръвта; при доза от 500 ml / ден намалява осмоларитета от 326 до 318 mosm / kg 2O, тоест безцелно и вредно.
Въвеждането на натриев бикарбонат в доза 500 ml/ден повишава осмоларитета от 341 на 352 mosm/kg H2O, т.е. рязко влошава състоянието.
Нито едно от двете решения не освобождава количеството свободна вода, необходимо за рехидратация. По този начин само въвеждането на глюкоза не е под съмнение.
Предложеният метод е тестван в НИПИ им. Бехтерев и показа, че броят на диагностичните и терапевтичните грешки е намалял 2 пъти.
Литература 1. Гусев Е.И., Скворцова В.И., Чекнева М.С. Лечение на остър мозъчен инсулт (диагностични и терапевтични алгоритми). - М.: 1997, 64 с.
1. Метод за предотвратяване на диагностични, тактически и терапевтични грешки при спешни състояния на неврологичен профил, включително спешна корекция на нарушения на жизнените функции, включително респираторни и хемодинамични нарушения и регулиране на водно-електролитния баланс, включително спиране на дехидратацията на тялото, характеризиращ се с това, че при спиране на дехидратацията на тялото се определя осмоларността на кръвния серум и при стойности на осмотичността над 298 - 300 mosm / kg N2O при динамичен контрол на кръвната глюкоза и осмоларитетаинтравенозно приложение на изотоничен 5% разтвор на глюкоза в дневна доза от 400-700 ml, докато осмоларитетът намалее в рамките на 295-298 mosm / kg N2O, докато глюкозата се прилага 2 пъти на ден в равни дози с интервал от 9-10 часа, а осмоларитетът на кръвния серум се определя сутрин, преди прилагането на глюкоза и 3-5 часа след прилагането му.