Начини за организиране на съвременен урок по география

Глава 1

1.1 ЛИЧНО ОРИЕНТИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И НЕГОВИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА НА УРОКА

1.2 ОБОСНОВКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА РАЗЛИЧНИ НИВА НА ИНТЕГРАЦИЯ ПРИ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА УРОК ПО ГЕОГРАФИЯ

1.3 ПСИХОЛОГИЧЕСКА И ПЕДАГОГИЧЕСКА ОБОСНОВКА НА ИГРАТА КАТО МЕТОД ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА УРОК ПО ГЕОГРАФИЯ

1.4 ТВОРЧЕСТВОТО НА УЧЕНИЦИТЕ Е ОРГАНИЗАЦИОННИЯТ КОМПОЗИТИВЕН ПРЪТ НА УРОК ПО ГЕОГРАФИЯ КАТО ХУДОЖЕСТВЕНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

ГЛАВА 2

В условията на интензивна сеч и технологизация на учебния процес в средното училище въпросът за преподаването на такива специфични предмети като география и други стои особено остро. Желанието на учителите-дидакти с помощта на образователни технологии да постигнат конкретен, предварително планиран резултат и да го фиксират често става съмнително, когато става въпрос за възприемане на произведение на изкуството от ученика или неговата оценка на действията на героя.

Теорията и методиката на обучението по география, решавайки цял набор от наболели проблеми, свързани с обновяването на географското образование, търсенето на структурата както на учебния процес, така и на урока по география в частност, продължава да защитава предишния опит, натрупан от науката, и активно да усвоява нови педагогически технологии.

За съвременния учител по география става все по-трудно да „подготви ярко чувстващ и критично мислещ читател“ (M.A. Rybnikova), тъй като фокусът върху качеството на знанията и уменията в образователнияпроцесът на средното училище практически не корелира със сензорната сфера на развиващия се ученик.

Темата, изучавана в курсовата работа, изисква използването на голям брой понятия от различни области на знанието. На първо място, трябва да се изясни, че понятията „метод“, „метод“, „технология“ се приемат като синоними, които очертават стратегическите цели при организирането на урок по география, основават се на закономерностите на образователния процес, спомагат за ясното дефиниране на желания резултат, представят критерии за постигането му и изграждат модел на урока, организират дейността на учителя и учениците. Те се реализират благодарение на множество методически техники, дейности на участниците в урока във всяка конкретна ситуация. В работата се включват и понятия като „интеграция“, „диференциация“, „игра“, „креативност“ и свързаните с тях „креативност“, „комуникативност“, „способности“ и редица други във връзка с литературната и творческата (художествена) дейност на учителя и учениците в урока по география. Избрани като лидери Методите за организиране на урок, избрани като лидери, както се вижда от теоретичната обосновка и практиката на тяхното прилагане в гимназията, често могат да се пресичат, взаимодействат, което не противоречи на тяхната същност като основно ядро, рамката на урока.

Методическата основа на курсовото есе е:

- работи върху теорията на урока като цялостно цяло, като урок в системата от уроци на M.I. Махмутова, М.Н. Скаткина, М.А. Данилова, В.И. Стрезикозина, И.Т. Огородников и особено разпоредбите и класификацията на методите за организиране на урок от Ю.К. Бабански;

- позиции и идеи на психолози за формирането на творческо мислене, артистични способности на A.M. Матюшкина, А.А. Мелик-Пашаева, Кан-Калик, Я.А. Пономарева, Т.В. Кудрявцев и др.;

- опитът на методистите в създаването на уроци по география, предлагащи различни класификации (V.V. Golubkova, N.I. Kudryashova), идеята за творчество и съвместно създаване на ученици в урок по география от M.A. Рибникова;

Теорията и методиката на обучението по география, като частна педагогическа наука, непрекъснато осмисля опита от миналото и съвременната тактика на преподаване на страната.

Целта на курсовата работа: да се изследват водещите начини за организиране на съвременен урок по география. Задачи, които реализират целта в работата:

- разбират същността на интеграцията като един от основните начини за организиране на урок по география;

- да се разкрие същността на диференциацията и нейните възможности при изграждането на уроците по география;

- разгледайте играта като една от формите за организиране на урок по география;

- да разкрие характеристиките на организацията на урока въз основа на колективното творчество на учениците;

- да се разработят вариативни методи за прилагане на предложените методи за организиране на урок по география;

- обобщете резултатите от експерименталната работа.

По време на разработването на курсовото есе беше изложена следната хипотеза: възможно е да се разрешат противоречията в настоящата практика на обучение по география, ако:

- използване в организацията на урока на такива технологии (методи) като интеграция, диференциация, игра, творчество на учениците;

- като се вземе предвид възрастта на учениците, да се разработят достъпни променливи методи за прилагане на предложените методи за организиране на урок по география.

Новостта на работата се състои в дискусионния поглед върху проблемите на съвременния урок по география като художествен и педагогически процес, в методическата обосновка и въвеждане на водещите методи за организиране на урок по география от последните двадесет години, като се вземе предвид положителният методически опит от миналото.

ПрактиченЗначението на работата се състои в това, че теоретичните разпоредби относно методите за организиране на съвременен урок по география и разработването на самите уроци могат да се използват от учители в практиката на общообразователно училище, студенти стажанти на университет.

ГЛАВА 1. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ, ИНТЕГРАЦИЯ, ИГРИ, ТВОРЧЕСТВО НА УЧЕНИЦИТЕ КАТО ОСНОВНИ НАЧИНИ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА УРОК ПО ГЕОГРАФИЯ В СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

1.1 ЛИЧНО ОРИЕНТИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И НЕГОВИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ ПРИ ОРГАНИЗАЦИЯ НА УРОКА

методика на урока по география

Съществените промени, настъпващи в географското образование днес, са предопределени от естествения стремеж на обществото към развитие, към моделирането като основен инструмент за познание и практическа човешка дейност. Във връзка с процесите на диференциация и интеграция на образованието, започнали през 80-те години на миналия век, се търсят ефективни начини за организиране на урок по география в тези области.

Причините за това явление са очевидни: една променлива географска формация е станала реалност. В съзнанието на учителите се утвърждава идеята, че е невъзможно да се обучават и развиват еднакво всички деца – генетично различни, с различни вродени способности. Засилването на индивидуализацията на обучението, търсенето на начини за разработване на вариантни образователни програми за обучение и ни позволява да се доближим до основната задача в обучението по география: да формираме ключови компетенции във всеки ученик в интелектуалната, гражданската информация и други области.

В "Педагогическата енциклопедия" диференциацията се определя като "... организацията на образователния процес, при която изборът на методи, техники, темп на обучение отчита индивидуалните различия на учениците, нивото на развитие на техните способности за учене"

Въпреки това, "диференциацията" се разглежда вв много по-тесен смисъл, а именно като разделяне на училището на потоци, понякога дори като образуване на различни училища и класове.

По този начин диференцираното обучение по география първоначално предвижда разпределение на учениците в 3 потока на обучение: гимназия, общо образование и класове за коригиращо обучение. Между тях няма „стена“ - учениците могат да се преместват от един поток в друг след всяка академична четвърт през цялото време на обучение в основното училище. Тези процедури позволиха да се решат както задачите на обучението по география с максимална подкрепа за артистичните наклонности и способности на силните ученици, така и да се запазят по-слабо успешните деца мотивирани да овладеят география, които постоянно, през цялото си обучение, имат възможност да преминат към по-високо ниво на усвояване на учебния материал.

Гъвкавостта на процедурата за разпределение и преразпределение на обучението по география по нива се осигурява от:

- приемственост на съдържанието на географското образование между различните степени на обучение;

- резултатите от тестове, контролни и други видове работа, които потвърждават готовността на ученика да премине от една степен на обучение в друга;

- специални поддържащи програми и избираеми курсове, които позволяват на всеки ученик, който иска да отиде в класа на гимназията, да придобие необходимите за това знания по география с достатъчна дълбочина.

Разбира се, управлявайки тези сложни процеси, ръководството подрежда преподавателския състав по такъв начин, че един и същ учител да работи едновременно в класове от всичките 3 нива.

Една от важните задачи за управление на процесите на диференциация в обучението по география е не само разпределението на учениците според потоците на обучение, но и своевременното им преразпределение вв съответствие с образователните постижения, географското и творческото развитие. От голямо значение е разработването на „координационна програма“ (А. Б. Ланцова) за действията на учителите и привличането на специалисти в областта на географията, компютърните науки и др. Подкрепата за учениците въз основа на това в условията на диференцирано географско обучение включва през последните години цял пакет от материали: тестване, система за „натрупване“ на оценка, предоставяне на достъп до универсални образователни ресурси (Интернет) у дома и в училище, участие в проекти по географски теми и много други.