Наредба 16 за съдебно-психиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с
Общи положения
Чл. 2. Съдебно-психиатрична експертиза може да се назначи само по отношение на лица с психични разстройства по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето, които поради заболяването си биха могли да извършат действие, което може да бъде обществено опасно или опасно за самите тях или околните.
Чл. 3. Основната задача на съдебно-психиатричната експертиза по тази наредба е да даде заключение относно: 1. необходимостта от задължително настаняване и лечение на лицето, което се нуждае от специални грижи; 2. необходимостта от прекратяване или продължаване на задължителното му настаняване и лечение.
Чл. 5. Съдебно-психиатрична експертиза за задължително настаняване и лечение на лице с психично разстройство се извършва от лекар с призната специалност по психиатрия и само по изключение, ако в населеното място няма такъв специалист, като експерт може да се назначи лекар, работил най-малко две години в лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ.
Чл. 6. Съдебно-психиатричната експертиза за задължително настаняване и лечение по отношение на малолетни и непълнолетни се извършва в присъствие на психолог.
Чл. 7. По време на експертизата не се провежда лечение, освен при спешни състояния или след изразено информирано съгласие от лицето.
Чл. 8. Съдебно-психиатрична експертиза на основание чл. 3, т. 2 се извършва на всеки три месеца от лечебното заведение, като въз основа на тази експертиза районният съд по местонахождението на заведението служебно се произнася за прекратяване или продължаване на лечението с решение.
Назначаване и извършване на съдебно-психиатрична експертиза за задължително настаняване и лечение на лице с психично разстройство
Чл. 9. (1) Производството зазадължително настаняване на лице с психично разстройство в лечебно заведение се открива по искане на районния прокурор, а в случаите по чл. 154, ал. 3 от Закона за здравето - и от ръководителя на лечебното заведение. (2) Сигнали и предложения до прокурора за задължително настаняване и лечение на лице с психично разстройство могат да отправят неговите родственици, настойникът или попечителят, личният лекар, държавни и общински органи, други заинтересувани лица.
Чл. 10. (1) Съдът назначава съдебно-психиатричната експертиза с определение само след като установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 155 от Закона за здравето и след изслушване на психиатър за вероятното наличие на психично разстройство на лицето. (2) С определението съдът определя лечебното заведение, вещото лице, което ще проведе експертизата, както и срока за извършването й, който не може да бъде по-дълъг от 14 дни, и само по изключение може да се удължи еднократно, но за не повече от 10 дни. (3) Съдът определя и формата за провеждане на експертизата, амбулаторна или стационарна, като изхожда от това дали лицето има възможност да се яви за амбулаторна експертиза, съответно необходимостта от непрекъснато, продължително наблюдение за изготвяне на експертиза, каквото се осигурява при стационарни условия. (4) Определението на съда за назначаване на експертизата може да се обжалва с частна жалба или с протест от прокурора в 3-дневен срок от постановяването му. Обжалването спира провеждането на експертизата, освен ако съдът не постанови нещо друго.
Чл. 11. (1) При извършване на експертизата вещото лице има право да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата, и да изисква допълнителни материали, когато това е необходимо, за да изпълнивъзложената му задача. (2) При трудности или нужда от допълнително изследване вещото лице може да предложи на съда да се увеличи броят на експертите, или да се промени формата за провеждане на експертизата или мястото на извършването й.
Чл. 12. Във връзка с експертизата вещите лица са длъжни да пазят в тайна предоставените им материали, както и данните от експертизата.
Чл. 13. Лечебните заведения оказват съдействие на вещите лица при изпълнението на поставените им от съда задачи, включително като им предоставят оригинална медицинска документация.
Чл. 17. Всички съдебно-психиатрични експертизи по тази наредба се регистрират в специално създаден за целта журнал, като копията от тях се съхраняват в архивата на съответното лечебно заведение за срок 10 години.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Тази наредба се издава на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за здравето.
§ 2.В чл. 1 от Наредба № 23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи (ДВ, бр. 45 от 1994 г.) се създава ал. 3:"(3) За целите на задължителното настаняване и лечение по Закона за здравето съдебно-психиатрични експертизи се извършват по реда на Наредба № 16 за съдебно-психиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства."