Научно знание, най-големият образователен портал
Науката е основната форма на човешкото познание. Научното познание е различно от обикновеното:
желанието за максимална обективност при описанието на изучаваните обекти и явления;
специален (научен) език, използван за тяхното описание;
конкретни начини за обосноваване истинността на усвоените знания;
желанието за придобиване на знания, които задоволяват не само непосредствените нужди на обществото, но и важни за бъдещите поколения.
Има две нива на научно познание: емпирично и теоретично. Основната задача на емпиричното ниво е описанието на обекти и явления, а основната форма е научен факт.
На теоретично ниво се обясняват изследваните явления.
Основните методи, използвани в процеса на емпиричното познание, са методите на наблюдение, емпирично описание и експеримент.
Наблюдението е изследване на отделни обекти и явления. Наблюдението се основава на усещане, възприятие, представяне. Резултатът от наблюдението е емпирично описание.
Особено място сред методите на научното познание заема експериментът. Експериментът е метод за изследване на явления, който се провежда при строго определени условия. Особен вид експеримент е умственият експеримент, при който зададените условия са въображаеми, но непременно съответстващи на закона на науката и правилата на логиката.
Други методи включват метода на хипотезата, както и формулирането на научна теория. Същността на метода на хипотезата е извеждането и обосновката на предположенията. Целта на проверката на хипотезата е да се формулират закони, които обясняват феномена на околния свят.
На базата на тестване на хипотези се изграждат научни теории. Научната теория се нарича логичнопоследователно описание на явленията от околния свят.
Човешкият стремеж към знание е довел до появата на различни видове знание. Определени знания за света и човека се дават от мита, изкуството и религията. Ние научаваме много вече на нивото на нашия обикновен здрав разум. Но има специален, значително различен от останалите вид познавателна дейност - науката.
Науката е систематично познание за действителността, основано на наблюдение и изследване на факти и стремящо се да установи закономерностите на изучаваните неща и явления.
Например биологията изучава явленията на живота, изследва разпространението и развитието на биологичните видове, установява законите на наследствеността и т.н.
Целта на науката е да получи истинско знание за света. Най-висшата форма на научно познание е научната теория.
Има много теории, които са променили представите на хората за света. Това са например теорията на Коперник, теорията на Нютон за всемирната гравитация, теорията на Дарвин за еволюцията, теорията на относителността на Айнщайн. Такива теории формират научна картина на света, която играе важна роля в мирогледа на хората.
Но за да изграждат теории, учените разчитат на опита, експериментират. Строгата експериментална наука получи специално развитие в съвременността, започвайки от 17 век. Съвременната цивилизация до голяма степен разчита на постиженията и практическите приложения на науката.
Форми и методи на съвременното научно познание
Научното познание се различава от другите форми на познание по това, че учените използват многобройни и добре разработени методи в познанието. Учените също внимателно проверяват резултатите от знанията на практика, в експеримента.
Нека разгледаме по-подробно някои основни методи на научно познание. Правете разлика между емпирични и теоретични методинауки.
Най-важните емпирични методи са наблюдението, измерването и експериментът.
Наблюдението в науката се различава от простото съзерцание на нещата и явленията. Учените винаги си поставят конкретна цел и задача за наблюдение. Те се стремят към безпристрастност и обективност на наблюдението, точно записват резултатите от него. В някои науки са разработени сложни инструменти (микроскопи, телескопи и др.), които позволяват да се наблюдават явления, недостъпни за невъоръжено око.
Експериментът е „изкуствена“ ситуация, специално проектирана от учен, в която определени явления се наблюдават и измерват. В научен експеримент често се използва много сложно оборудване.
Емпиричните методи, първо, позволяват да се установят факти, и второ, да се тества истинността на хипотезите и теориите, като се съпоставят с резултатите от наблюденията и фактите, установени в експеримента.
Учените не спират до наблюдение и установяване на факти. Те се стремят да намерят закони, които свързват множество факти. За установяване на тези закони се прилагат теоретични методи. Това са методи за анализ и обобщение на емпирични факти, методи за поставяне на хипотези, методи за рационално разсъждение, които позволяват извличане на някои знания от други.
Най-известните класически теоретични методи са индукцията и дедукцията.
Дедуктивният метод е движение от общото към частното. Ако имаме някакъв общ закон, тогава можем да изведем по-конкретни следствия от него. Дедукцията, например, се използва широко в математиката при доказване на теореми от общи аксиоми.
Важно е да се подчертае, че методите на науката са взаимосвързани. Без установяване на емпирични факти е невъзможно да се изгради теория; без теории учените биха имали самоогромно количество несвързани факти. Затова в научното познание се използват различни теоретични и емпирични методи в тяхната неразривна връзка.