Небългарски български романс I (Виктор Афсари)
Хубаво е да бъдеш разбран. Но за това трябва да говорите поне един език. А ако вашият двойник е чужденец? Много просто. Трябва да знаете езика му. Хубаво е, когато освен родния си български език, знаете още един или два (3-4 ..., ако е необходимо подчертайте) езика. Вече по-лесно се живее в света. Пътуване. Разговаряйте с други хора. Още по-приятно е, когато чужденец ти говори макар и на развален, но български. И ако това е безупречен книжовен език, тогава разбирате, че българската култура е не само интересна, но и скъпа на човек.
Светът на българския романс ми е много близък. Това е много специално пространство, пронизано със светлина, тъга, радост, размисъл, сдържаност и безразсъдство. Чудя се как се възприема българският романс извън България? Обръщат ли внимание само на мелодията и искреността на музиката? В края на краищата, Тилда, певица от турнета на френската опера Гюнцбург, плачеше в Ермитажния театър в Москва на първото представление на романса A Pair of Bays. Как е трябвало Саша Давидов да пее, така че човек, който не знае български език, да се разплаче?! Познавайки български език, как се отнасяте към поезията на българския романс? Тези въпроси определено са интересни. Но как се отнасят българите към романите, написани на български от хора, които очевидно не са българи и живеят в чужбина? Веднъж, докато бях в Бурса (милионен град близо до Мраморно море, първата столица на Турция), отидох в музикален магазин. Докато подреждах дисковете, към мен се приближи млад мъж. Попита откъде идвам. Като чу за България, веднага ме покани да слушам Чайковски, Рахманинов и добави, че има добра селекция от български романси. Последното ме изненада. След това добави, че има романси катона български и други езици. Веднага си помислих, че Турция е истински котел, в който се топят не само средиземноморските, но и напълно различни култури от други региони.
Българският романс, според мен, е в състояние да предаде на всеки човек цялата дълбочина на чувствата и преживяванията, които се съдържат в него. Но истинските български романси са писани и в Таджикистан, Грузия, Армения... Можем да кажем, че тези страни някога са били част от българската държава и българският език е бил по същество вторият език в тях. Това е вярно. Но романси се пишат не само в България.
Когато бях дете, посещавайки моя приятел Владимир Лосев, често слушах една стара плоча, на която беше записан романсът „Ханъм” на български. По-късно чух същия романс под името „Иншалла“ („Даже Бог“), явно от турски произход. В България романсът е изпълнен от прекрасния узбекски певец Стахан Рахимов и прекрасната българска циганска певица Ирина Чмихова. За съжаление не познавам автора. В този романс млад мъж пее за това как целият му живот се е променил след среща с красива, уви, омъжена жена. Възникналото чувство, което никой освен него не подозираше, беше толкова силно, че младият мъж реши да отиде в джамията и да го признае на Всевишния ...
„От много малка дишах семейния кръг. Ходих само веднъж на почивка в Ерзурум. Почитах по-възрастните, бях предана съпруга, Докато не срещнах красивата Ханум.
Косата й е като коприна. Сапфирени мъниста. В очите й има синьо. А устните са като стафиди. Тя беше съпруга на богат Урус. Самата моя ханъм беше Уруски.
А утре ще отида до джамията Света София. Аллах да благослови моя верен ум. Аллах да благослови сънищата ми през нощта. И в сънищата ми жена ми Ханъм!“
Какво общо има българският романс? Текстът е написан на български език. В музиката има както български, така и ориенталски мотиви. Началото на мелодията: ми, фа, ми, ре-диез, ми, до… придава на музиката тъжна и прочувствена мелодия, искреност, в която понякога е вплетена някаква мъка. Не напразно наблизо звучаха "100%" български романси на винилова плоча. Ерзерум е турски град в близост до изворите на Ефрат (Кара-Су), разположен в планински район на надморска височина от около две хиляди метра.
Романтиката е прекрасна. Но какво беше учудването ми, когато през 1995 г. на чаша чай ми я изпя преподавател от университета в Бурса. На въпроса ми откъде знае това, Сюлейман отговори, че още като дете е чувал този романс неведнъж и на български, и на турски. Детството му преминава на анадолския бряг. Всички сме различни хора. Но не толкова, че не ни събират общочовешки ценности като култура, музика, поезия и накрая Любовта.