Някои аспекти на развитието на медиите в България през 20 век
Извършена работа през 2000 г
Някои аспекти на развитието на медиите в България през 20 век - раздел Политика, - 2000 - Медиите като инструмент на политическата борба в съвременна България Някои аспекти на развитието на медиите в България през 20 век. В СССР медиите изиграха роля.
Някои аспекти на развитието на медиите в България през ХХ век. В СССР на средствата за масова информация е отредена ролята на инструмент на националната политика на КПСС. Това означаваше медиите да действат като пропагандатор на тази политика. Подобен подход диктуваше върховенството на партиите и нейните органи при определяне на конкретното съдържание на пропагандата, поставяне на акценти, дозировка при изтъкване на постижения и недостатъци, трудности, наложителни въпроси и др. Медийната система беше формирана от партийно-държавни структури и функционираше под техен пълен контрол.
Формите и методите на партийно ръководство на печата обхващаха и държаха под постоянна опека не само партийния печат, но и телевизията и радиото, които формално не бяха подчинени на партийните комитети, ведомствените информационни агенции, включително списанията, и книгоиздателската система.
В тези условия отношенията между властта и медиите се оказват препъникамък пред способността на медиите да бъдат народна трибуна, инструмент за публичност.
Тук пресата има единна позиция за приватизация в своя полза. Но това се съпротивлява, първо, от сегашните мениджъри на тези индустрии, които вече са опитали плодовете на практически безконтролно изтегляне на печалби чрез същата преса, и, второ, от силовите структури, които разбират, че с преминаването на производствената база в собственост и контрол на медиите, държавата няма да има реални лостове за влияние върху тях, още по-малко за контрол върху тях. Разбира се, медиите трябва да бъдат освободени от действителния и дори законово фиксиран статус на зъбно колело в държавната машина.
Без това те не могат да бъдат истински свободни и правдиви изразители на интересите и волята на обществото и народа. Но истинският проблем е да се намери разумен баланс между свободата на медиите и тяхната ефективна работа. Тя е неразрешима както поради факта, че в българското общество няма ясно разбиране за нея, така и поради твърде малко опит, малко умения за функциониране на печата според правилата, нормите на свободата.
За разлика от страните, в които демокрацията и свободата на печата са вековни, България прави едва първите стъпки по този път 4 - 1.2. Медийните проблеми в България в контекста на изграждането на демократично общество. При упадъка на съветската империя нашите вестници и списания имаха рекордни тиражи. Известия 12 милиона екземпляра, Комсомолская правда 22 милиона, Аргументи и факти с чудовищен за днешните стандарти тираж от 33 милиона дори попаднаха в Книгата на рекордите на Гинес.1 В началото на 90-те години, когато тиражът на Правда беше още 10 милиона копия, чуждестранен издател, който си играеше с идеята да издава уважаван вестник в България, се обърна към генералния директор на Press с предложение за печат в неговата печатница.
Като чу, че предлаганият първоначален тираж е 30 000, изпълнителният директор не можа да се удържи от смях.По принцип не разглеждаме предложения под милион, каза той гордо, след като спря да се смее. Минаха само няколко години и, съдейки по данните на Държавния статистически комитет, тиражът на вестниците падна до 1997 г. пет пъти, а списанията десет пъти.
Пресата вече е щастлива да поеме публикуването на тираж от 10-20 хиляди копия, само ако беше периодично. Любопитното е, че въпреки катастрофалния спад на тиражите, броят на издаваните списания в България не се е променил, а вестниците дори са се увеличили. Внезапното нарастване на свободата на словото доведе до факта, че твърде много хора решиха да работят на пазараНатиснете. В резултат на това в България имаше твърде много печатни медии. Тенденцията на печатните издания в България в сравнение с броя им може да се види на графиката.
Този проблем е изследван от организаторите на проекта „Обществена експертиза“, който се провежда в 87 области на България. Оказа се, че пред получаването и разпространението на информация има няколко пречки: блокиране или ограничаване на самия достъп на журналисти до информация, установяване на контрол върху сферата на производство на информационен продукт, натиск чрез посредници на печатници и разпространители. В хода на своето проучване Обществената експертиза установи доколко свободно се движи информацията във всеки един от регионите на България, доколко свободен е достъпът до информация за журналистите в даден регион, доколко е свободен издателят или телевизионният оператор там.