Нови данъчни сметки
Повечето от данъчните законопроекти, включени в приблизителната програма на есенната сесия на Държавната дума, са допълнения и изменения в Данъчния кодекс на Руската федерация. Така продължава работата на федералните законодатели по формирането на Данъчния кодекс на България като цяло и усъвършенстването на неговите отделни правни норми.
И. Е. Смирнов, Издателска група БДЦ-прес
Първо, правителството на България подготви проект на Закон „За изменение на членове 251 и 291 от Данъчния кодекс на България“. В него се предлагат промени, свързани с въвеждането на проекта на Федерален закон № 301506-3 "За застраховане на влоговете на физически лица в банките в България". Ако бъде приет законопроект № 301506-3, тогава чл. 251 и 291 от Данъчния кодекс на България ще изискват чисто технически промени.
корпоративен данък
Очаква се разглеждане и на проектозакона „За изменение и допълнение на част втора от Данъчния кодекс и други законодателни актове на България“. Касае се за промяна в реда за облагане на доходите на физическите лица от осигурителни вноски и реда за определяне на данъчната основа за облагане с данъка върху доходите на застрахованите - юридически лица и застрахователни организации.
данък върху добавената стойност
На първо място, това е законопроектът „За изменение и допълнение на член 165 от Данъчния кодекс на България”. Той е изготвен от група депутати и предлага промени в списъка с документи, необходими за потвърждаване на валидността на прилагането на 0% ДДС ставка. Този документ има технически характер.
На второ място, в близко бъдеще предстои първо четене на законопроекта "За изменение и допълнение на член 148 от част втора от Данъчния кодекс на България". Този документ е изготвен от група депутати. Посветена е на проблема за определянеместа за продажба на услуги, свързани с придобиване на права върху обекти на интелектуална собственост. Т.1 чл. 146 от Данъчния кодекс България отнася към обектите на облагане с данък върху добавената стойност сделките по продажба на услуги, извършени на територията на България.
Факт е, че действащият Закон на България „За марките, марките за услуги и наименованията за произход” използва други термини, а именно термините „търговска марка” и „марка за услуга”. Липсата им в текста на Данъчния кодекс на България дава възможност за буквално тълкуване на чл. 148 Данъчен кодекс България да ги включи в обекта на облагане. Съдържащи се в чл. 148 от Данъчния кодекс на България терминът "търговска марка" не се използва в законодателството за интелектуалната собственост.
Не е включено в чл. 148 НК България съвременни термини като „топология на интегралните схеми“, „компютърни програми и бази данни“ и др.
Недостатъчно прецизната терминология позволява на териториалните данъчни власти да тълкуват закона по свой начин, често не в полза на данъкоплатците, тоест на патентните представители, които се занимават със защита на интелектуалната собственост и предоставят професионални услуги на чуждестранни лица - купувачи на произведения или услуги, които не извършват дейност в България. Различно тълкуване на ал.3 подр. 4 т. 1 чл. 148 от част втора от Данъчния кодекс България води до съдебни спорове между патентни представители и данъчни власти.
При подаване на заявление до съда относно незаконното допълнително начисляване на ДДС от данъчните власти, начисляването на санкции и глоби във връзка с предполагаемото незаконно използване на ползи при продажба на услуги на чуждестранни лица, съдилищата признават решенията на данъчните власти за невалидни. Такива дела завършват в полза на ищците.
Това решение на арбитражния съд също потвърждава неяснотататълкуване на параграф 3 подр. 4 т. 1 чл. 148 Данъчен кодекс България от данъчните органи и данъкоплатците, необходимостта от изясняване на текста на тази алинея.
Законопроекти, внесени от депутати от Държавната дума
— „За изменение на чл. 350 от част втора от Данъчния кодекс на Република България“ (за освобождаване от данък върху продажбите на услуги в областта на културата и изкуството, извършвани от музеи).
Всички тези законопроекти ясно отразяват интересите на избирателите. Следователно те вероятно ще получат много солидна подкрепа от мнозинството фракции и депутатски групи.
Данъчно облагане на организации, наемащи хора с увреждания
Според заместник-председателя на Комитета на Държавната дума на България по кредитните организации и финансовите пазари И.Ю. Артемиев, което той изрази пред кореспондента на BDC-press, необходимостта от ранно разглеждане на този законопроект е, че редица данъчни облекчения, използвани от организации на инвалиди, наскоро бяха премахнати без никаква компенсация. В резултат организациите на хората с увреждания се оказаха просто неконкурентоспособни на пазара.
Депутатите от фракцията "Яблоко" предлагат да се създадат определен брой места, специално оборудвани за хора с увреждания в държавната и местната власт на България. Например поне 10% от общия брой работни места. Това е прието например в Швеция и редица други страни.
В допълнение, според I.Yu. Артемиев, е необходимо да се облекчи данъчният натиск чрез въвеждане на облекчения за специализирани предприятия, които произвеждат продукти за хора с увреждания, например, правят протези, ортопедични обувки, специални превръзки и различни устройства.
Единен данък върху условния доход
Първо, законопроектът на депутата от Държавната дума V.S. Катренко „За добавяне на член 346.26 от втората част на ДанъкаКодекс на България”, който касае изясняването на понятието „превозно средство”. Тази концепция трябва да бъде изяснена, тъй като се използва за прилагане на данъчната система под формата на единен данък върху условния доход за определени видове дейности.
Второ, законопроектът на Държавната дума на Томска област „За изменение на член 346.27 от втората част на Данъчния кодекс на България“, който предлага промяна на понятието „търговия на дребно“. Тази концепция се използва и за прилагане на данъчната система под формата на единен данък върху условния доход за определени видове дейности. Трето, законопроектът „За изменение на глава 26.3 от част втора от Данъчния кодекс на България „Системата за облагане под формата на единен данък върху приписаните доходи за определени видове дейности““, който се отнася до премахването на сегашното ограничение на размера на търговската площ и залата за обслужване на посетители във връзка с търговията на дребно и предоставянето на кетъринг услуги при прилагане на данъчната система под формата на единен данък върху условния доход. Този законопроект беше официално внесен в Държавната дума от Законодателното събрание на Кировска област. Следователно той вероятно ще намери подкрепа от представители на други региони.
Семеен бизнес
В някои страни има специална форма на бизнес, която не изисква регистрация. Близки роднини се занимават с такъв бизнес, създавайки семейни предприятия. Семейство, което желае да се занимава с бизнес, разрешен от закона без участието на наети работници, не кандидатства в данъчната служба за регистрация. Преди началото на дейността в спестовна банка просто се попълва специална разписка, според която в бюджета се изпраща такса, подобна на плащането за патент.
За да подготвят съответния законопроект, депутатите от Яблоко, заедно с експерти, свършиха много работа, за да проучат този опит. Годишната цена на патент под формата на разписка с печат на спестовна каса, според изчисленията на инициаторите на законопроекта, трябва да бъде около 200 рубли в България. Ясно е, че не може всеки да търгува с водка, диаманти и други акцизни стоки. Но печенето на пайове, ремонтирането на часовници, хладилници, велосипеди, коли, апартаменти, печеленето на пари от уроци, почистването на стаи, засаждането на дървета и участието в стотици подобни дейности в обществен интерес е напълно възможно без регистрация.
Отговаряйки на въпроса какво причини внасянето на проектозакона за семейния бизнес в Думата, I.Yu. Артемиев каза, че инициаторите на документа, а именно той самият и колегата му от парламента С.В. Иваненко се стреми да легализира семейния бизнес, да създаде, в допълнение към опростеното данъчно облагане, друга супер-опростена версия на данъчното облагане.
Каква е новостта на законопроекта? Заместник И.Ю. Артемиев смята, че сегашната разрешителна процедура за регистриране на малък бизнес противоречи на чл. 34 от Конституцията на Руската федерация, според която гражданинът има право свободно да използва своите способности и имущество за предприемаческа дейност. Той каза: „В законите, които предлагаме, се стремим да реализираме правото да се занимаваме с малък бизнес по декларативен принцип, без регистрация, но само ако дейността не е свързана с акцизни стоки, лицензи и още няколко изключения. Семеен бизнес се счита за такъв, докато семейството не наеме служител. След това вече е необходимо да се регистрирате като физическо лице или малък бизнес. Семеен бизнес е например ферма в провинцията, малко кафене или палатка в града, ремонт на автомобили, дребно производство, занаятчийство и много други.други полезни неща. Ще трябва да платите само 13% данък върху доходите, декларирани веднъж годишно по редовна декларация. Ниската данъчна ставка за семеен бизнес (13%) е избрана, защото е ниска и в данъчното законодателство на САЩ. Все пак общоприето е, че основните принципи на българското данъчно облагане са заимствани от САЩ по време на реформите. Качеството на данъчните закони в САЩ е може би едно от най-добрите в света.
В Америка най-подобното семейно бизнес предприятие, предлагано от Яблоко в България, е т. нар. sole proprietorship. За да го отворите, не е необходимо да получавате разрешение от властите или да подавате документи. Доходите от бизнеса на собственика на такова предприятие се считат за негов личен доход. Не се регистрират със специална данъчна декларация. При годишен доход до $40 000 семейна двойка с две деца, която работи например в собственото си кафене, плаща данък от $1178.Това е по-малко от 3% от годишния доход. Това е малко, но все пак не е за пренебрегване. В крайна сметка трябва да се има предвид, че за годината медицинската застраховка за това семейство ще струва около 3000 долара, пенсионните вноски за възрастни - 2000 долара, автомобилната застраховка - най-малко 500 долара.
В България идеята за семеен бизнес среща съпротива от бюрокрацията. Тя не приема, че един гражданин може да плаща само данък върху доходите и да се занимава с някакъв бизнес без разрешението на длъжностните лица. Противниците на семейния бизнес смятат, че подобни дейности не могат да бъдат правилно контролирани. Например едно семейство ще може да наеме голямо предприятие (например Norilsk Nickel) и да плаща само малък доход.
Според I.Yu. Артемиев, основните възражения срещу предложението на депутатите от "Яблоко" от правителството на Руската федерация, данъчното министерство на България и противниците от Държавната дума се свеждат дофактът, че у нас има бизнесмени, които чрез такава примамлива нискоданъчна вратичка в данъчното законодателство ще извлекат такива големи предприятия като Уралмаш. Освен това опонентите смятат, че данъкът върху семейния бизнес е неоправдано нисък – едва 13%.
Тези аргументи изглеждат несъстоятелни. Първо, в България вече има ясни законови бариери, които пречат на разширяването на данъчните условия за малкия бизнес към големите предприятия. Освен това в българското данъчно облагане има много примери за недоплащане от големи предприятия на голяма част от данъците безнаказано и по обичайните данъчни схеми. Второ, данъкът върху семейния бизнес е нисък и в САЩ. Но има тенденция за по-нататъшното му намаляване, за да се създадат условия за легални доходи за слоеве от населението с ниски доходи.
Държавни служители се оказаха противници на семейния бизнес в България. Те погрешно вярват, че бъдещето на местната икономика принадлежи на мощни корпорации.
В България наистина се формира "тръбна икономика" (газ, нефт). Но това е голям недостатък за страната ни, който ограничава потенциала на около 50 милиона граждани от икономически активното население. Те биха могли да вършат полезна работа в семейния бизнес.
С такъв бизнес биха могли да се занимават не само тези, които днес са безработни, но и граждани, които имат работа и желаят да получават допълнителни доходи. Например, инженер, работещ в изследователски институт, може вечер да прави забавни дървени играчки. Ако сега ги изкара на пазара, да го глобят за незаконен бизнес. И.Ю. Артемиев смята, че това е погрешно.
Ако някой иска ремонт на електрически печки, възстановяване на емайла в бани, почистване на боклука от градинатапарцели, трябва да им се даде възможност. Желанието за работа обаче изчезва, когато хората се замислят какво трябва да се направи за това: да напишат устав, учредителен договор, да отидат в данъчната служба, да се регистрират като юридическо лице, да отворят банкова сметка, да прехвърлят и получават пари безкасово.
Някои от тези, които нямат постоянна работа или имат нужда от допълнителни доходи, се опитват да преодолеят трудностите. Но това не работи за всички. Дори ако те, според I.Yu. Артемьев, се позовават на Конституцията на България и Гражданския кодекс на Руската федерация. Според Гражданския кодекс на България бащата на семейството има право като физическо лице да сключи договор.
Ако, разполагайки с лопата и камион, гражданин иска да сключи договор за почистване на сметище в градинарско дружество, тогава го питат: „Имате ли банкова сметка за превод на пари? Имате ли разрешение от данъчната служба за извършване на бизнес? Първо се регистрирайте в данъчната служба. Преговорите обикновено приключват дотук.
Предвид важността на законопроекта за семейния бизнес, неговите инициатори ще се опитат да направят всичко възможно той да бъде разгледан от Държавната дума на есенната сесия, поне на първо четене.