Обект на контрастивната лингвистика и методи на изследване - Информационна страница
Информация - Чужди езици
Други материали по темата Чужди езици
се свързва с различни видове приложна лингвистика, предимно с преподаването на нероден език, където ви позволява да предвидите и преодолеете нежелана намеса, както и с теорията на превода, за която осигурява надеждна езикова основа.
Дава материал за типология, за разкриване на универсалии.
Обект, предмет на изследване на съпоставителната лингвистика
И така, контрастивната лингвистика възниква на базата на сравнителната лингвистика, отделила се от нея през последните 25 години като нов клон на науката с фокус върху изучаването на езиковите контрасти и езиковата уникалност.
Обект на съпоставителни изследвания са поне няколко езика. В същото време нито генетичните или ареалните връзки, нито типологичната близост или отдалеченост на тези езици играят роля като избор на предпоставки за тяхното сравнение.
Предмет на съпоставяне са разликите или съответствията на сравняваните езици. Такива различия и съответствия съществуват на всички нива на езика, както със знак, така и без знак. В рамките на контрастивната лингвистика, например, могат да се сравняват фонетични и фонологични, лексикални и фразеологични, морфологични, синтактични системи на два езика. Резултатите от подобни изследвания са полезни при преподаването на чужди езици. Но основата на контрастните изследвания е двойната корелация на плана на изразяване и съдържание (форма и съдържание) на сравняваните езици.
Цели и задачи на контрастивната лингвистика
Контрастивната лингвистика има за цел да открие разликите и приликите в сравняваните езици. В това отношение тя се доближава до типологическатасъпоставително езикознание. Контрастивната лингвистика обръща специално внимание на различни, контрастиращи характеристики на езиците.
Контрастивните изследвания преследват не само теоретични, но и практически цели.
Резултатите от сравняването на два езика са просто необходими за прогнозиране на трудностите и грешките, които възникват в процеса на изучаване на чужд език.
Методология и методи на контрастивната лингвистика
Съвременните изследвания в областта на съпоставителната лингвистика се характеризират не само с плурализъм на мнения по отношение на целите и посоката, но и с разнообразие от методи. На практика няма нито един лингвистичен метод, нито една съвременна лингвистична теория, която да не се е опитала да бъде поставена в услуга на сравнително изследване на езика, за да се използва за съпоставителни цели.
Има опит с използването на стратификационния модел, т.е. модела на ниво на езика, в контрастивен анализ. Граматиката, генерираща трансформация, особено идеята за дълбоки и повърхностни структури, е много популярна в контрастните изследвания. Ролята на дълбоките структури е особено важна в сравнителните изследвания на ономасиологичното направление. Съдържанието се разглежда като дълбока структура, докато различните начини за неговото предаване са повърхностни структури с различна езикова организация (вижте например статиите на Кшешовски, Джеймс). Джеймс дори пише за необходимостта от разработване на съпоставителна генеративна граматика, което очевидно не е безсмислено.
Граматиката на падежите също намери силно място в сравнителните изследвания. Всъщност в този случай представлява разклонение на генеративната граматика с нейните дълбоки и повърхностни структури.
Много ефективен в сравнителните изследвания емикролингвистична техника, базирана на компонентен анализ. Всъщност, когато се сравнява, трябва да се сравняват не отделни фонеми, думи или граматични форми, а компонентите на тези единици. С микролингвистичния метод изследването навлиза дълбоко в езиковите форми, поради което се разкриват характерните черти на езиците като цяло. Примери показват разпространението му в единици от различни нива на езика. Всъщност прост списък с фонеми в двата сравнявани езика е недостатъчен. Важно е да ги сравнявате според техните отличителни черти и в този случай се разкрива преобладаващата употреба на определени характеристики в даден език. Така например се оказва, че на ниво реч във френския език отвореността на гласните е по-застъпена, отколкото в българския, от друга страна френските гласни са предни или задни по отношение на артикулацията, докато в българската реч преобладават гласните от средния ред. Това в крайна сметка отразява особеностите на работата на артикулационния апарат при използване на съответните езици. Не е достатъчно да се отбележи относително високата честота на глаголите за движение в българския в сравнение с френския. Ако направим компонентен анализ на тези глаголи, се оказва, че в българската реч преобладава компонентът начин на движение (често с посока на движение, която се изразява с представката), докато във френската реч