Образът на професор Преображенски - Композиция по произведението на М
Героят на разказа "Кучешко сърце" е професорът по медицина Филип Филипович Преображенски. Той се занимава с модния тогава проблем за подмладяването на човека. Трябва да отдадем почит на таланта на учения. Известен е с работата си в чужбина. Труден работник: приема пациенти, а след това вечер изучава медицинска литература. Професорът не е непознат за малките земни радости: той обича да яде вкусно, да блести в уважавано общество в скъпи дрехи, да разговаря с асистента си Борментал по различни хлъзгави теми. С една дума, типичен интелектуалец, на когото съветското правителство все още не е имало време окончателно да спре, както се казва, кислорода. Такъв учен обаче много подхожда на болшевиките: той не се занимава с политика.
Основните събития се развиват след появата на мелеза Шарик в къщата на професора. Характерът му е изненадващо съзвучен с „homo sovieticus”: кучето е готово на всичко за парче наденица, има абсурден и агресивен характер. Минавайки покрай портиера, Шарик си мисли: „Иска ми се да го ухапя по пролетарския мазолест крак“. И гледа плюшената сова с такива чувства: „А тази сова е боклук. Нагъл. Ще го обясним."
Професорът, който е запленен от науката, не забелязва какво чудовище е довел в къщата. Като експеримент той трансплантира човешки семенни жлези на Шарик, мечтаейки да направи добро на човечеството. Пред очите на изумения учен кучето постепенно се превръща в човек.
Булгаков показва психологическия тип на българския учен, който все още не се е сблъскал с всички "прелести" на болшевишкия режим. Козината му все още се галеше. Но той, увлечен от своите разработки, не забеляза, че самият той създаде такъв представител на сурова сила.
Топката буквално изстисква учения от света. Зад нелепостта на сюжета се криедълбока трагедия за българската научна интелигенция, която в онези години неволно помогна на болшевиките да укрепят позициите си. Семейство Шарикови постепенно стигна до всички висши ешелони на властта и започна не само да трови съдбата на нормалните хора, но и да я решава. Те започнаха да определят външната политика на страната.
Професорът с късно разкаяние се оплаква от грешката си: „Грижах за нещо съвсем друго, за евгениката, за подобряването на човешката раса. И тук се натъкнах на подмладяване. Осъзнавайки фаталната си грешка, професорът става участник в престъплението: по съвет на Борментал те решават да се отърват от Шариков и да освободят човечеството от този кошмар.
Професорът решава да направи още една операция и връща Шариков в предишното му състояние.
Краят на историята обаче не е благополучен, защото извън стените на къщата на професора, където мирно дреме кучето Шарик, има много хора, заразени с микроба на Шариков, и те тепърва ще вършат много горчиви дела в страната.