Обжалване в арбитражния съд - адв. Вадим Германович Шиньов
Тези правила за избор на датата на съдебното заседание не се прилагат за случаи на обжалване на решения, с изключение на решения за оставяне на исковата молба (изявление) без разглеждане и за прекратяване на производството.
Срокът за разглеждане на жалба, установен в член 267 от Кодекса, се изчислява от деня, в който арбитражният съд получи последната жалба срещу обжалвания съдебен акт.
Ако при разглеждане на съответната жалба апелативният съд установи, че жалбоподателят е лице, което не участва в делото, за чиито права и задължения са приети съдебни актове по делото, тогава постановеното по-рано решение на апелативния съд и решението на първоинстанционния съд подлежат на отмяна и апелативният съд продължава да разглежда делото в съответствие с правилата, установени за разглеждане на делото в арбитражния съд от първа инстанция.
Ако на датата на получаване на жалбата от първоинстанционния съд материалите по делото са били изпратени на касационния съд във връзка с постъпването на касационна жалба срещу същия съдебен акт, тогава първоинстанционният съд, в съответствие с част 2 на член 257 от АПК България, изпраща жалбата и приложенията към нея на апелативния съд с придружително писмо, което информира във връзка с кои, кога и до кой съд са били материалите по делото. изпратено.
В същото време апелативният съд решава въпроса за приемане на жалбата за производство, ръководейки се от член 261 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация, и ако жалбата бъде приета, копие от решението за приемането й за производство и искане за изпращане на материалите по делото до апелативния съд се изпращат до касационния съд.инстанции.
Ако касационното производство не е приключило до момента на получаване на препис от посоченото определение, касационният съд, във връзка с ал.1 на чл.148 от АПК България, оставя касационната жалба без разглеждане и изпраща материалите по делото на апелативния съд.
В този случай срокът за разглеждане на жалбата започва да тече от деня, в който материалите по делото бъдат получени от апелативния съд.
В случай, че касационният съд приеме за производство касационна жалба срещу определение, което не приключва разглеждането на делото, и апелативният съд получи жалба срещу решението на първоинстанционния съд по същото дело, производството по касационната жалба срещу определението се извършва въз основа на копия от материалите по делото, необходими за разглеждане на жалбата, и материалите по делото се изпращат на апелативния съд за разглеждане на жалбата.
При прилагане на член 267 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация, според който срокът за разглеждане на жалба не надвишава два месеца, включително периода за подготовка на делото за разглеждане и приемане на съдебен акт, трябва да се има предвид, че член 39, част 3 и член 272, част 3 от Кодекса установяват специални срокове за разглеждане на жалби срещу решение за прехвърляне на дело на друг арбитражен съд, решение за връщане на изявление искова молба (изявление) и определения за приключване на производството (при прекратяване на производството по дело, за оставяне на искова молба без разглеждане ново заявление (изявление).
Жалбата срещу решението за прехвърляне на делото на друг съд за разглеждане по силата на част 3 на член 39 от АПК България подлежи на разглеждане в петдневен срок от датата на получаване от апелативния съд заедно с материалите,необходими за неговото разглеждане; обжалва други решения в съответствие с част 3 от член 272 от Кодекса - в срок не по-дълъг от петнадесет дни от датата на получаване на жалбата и съответните материали от апелативния съд.
В същото време, в случаите, когато първоинстанционният съд е разгледал част от исковете на жалбоподателя, а производството по останалите искове е прекратено (искове са оставени без разглеждане), както е посочено в решението, жалбата срещу този съдебен акт се разглежда в срока, определен от член 267 от Кодекса.
При прилагане на част 5 на чл.268 от АПК България трябва да се има предвид следното: ако жалбоподателят е подал жалба срещу част от съдебния акт, апелативният съд в съдебното заседание се запознава със становището на присъстващите в заседанието лица дали имат възражения срещу проверката само на част от съдебния акт, което се отбелязва в протокола от съдебното заседание.
Неявяването в това съдебно заседание на лица, редовно уведомени за провеждането му, не пречи на въззивния съд да провери съдебния акт в обжалваната част.
Ако лицата, участващи в делото, не представят посочените възражения преди началото на процеса, апелативният съд започва да проверява съдебния акт в обжалваната част и по своя инициатива няма право да излиза извън обхвата на обжалването, с изключение на проверката за спазване от съда на нормите на процесуалното право, цитирани в част 4 на член 270 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация.
Същевременно следва да се има предвид, че при наличие на доводи в обясненията към жалбата или във възраженията по нея относно обжалването на съдебния акт в част, различна от посочената в жалбата, въззивният съд упражнявапроверка на съдебен акт в рамките, определени от жалбата и доводите, съдържащи се в обясненията и възраженията по жалбата.
В същото време апелативният съд преценява тези доводи заедно с аргументите, цитирани в жалбата по-рано, като спазва процесуалните гаранции на лицата, участващи в делото, за което предоставя на лицата, участващи в делото, необходимото време за подготовка на възражения по нови доводи, а ако има молба, има право да обяви почивка или да отложи разглеждането на жалбата за необходимото време. Следва също така да се има предвид, че съгласно част 7 на член 268 от АПК България нови искове, които не са били предмет на разглеждане в първоинстанционния съд, не се приемат и не се разглеждат от апелативния съд. Например искове за намаляване на размера на глоби, неустойки, глоби, които не са подадени в първоинстанционния съд, не могат да бъдат приети и разгледани.
Въз основа на резултатите от разглеждането на жалба, подадена срещу част от решението на първоинстанционния съд, апелативният съд постановява съдебен акт, в диспозитива на който посочва заключенията относно обжалваната част от съдебния акт. Изводи относно необжалваната част на съдебния акт не са посочени в диспозитива на съдебния акт.
Тъй като въззивният съд, на основание чл.268 от АПК България, преразглежда делото въз основа на наличните по делото доказателства и допълнително представените доказателства, при преценка за възможността за приемане на нови доказателства, включително приложените към жалбата или отговора на жалбата, той определя дали лицето, което е представило доказателствата, е имало възможност да ги представи пред първоинстанционния съд или жалбоподателят не ги е представил поради извън неговия контрол.основателни причини.
Уважителните причини включват по-специално: необосновано отхвърляне от първоинстанционния съд на молбите на лицата, участващи в делото, за изискване на допълнителни доказателства, за назначаване на експертиза; приемането от съда на решение за отказ за удовлетворяване на иска (изявление) поради липса на право на иск, изтичане на давностния срок или срока, установен в част 4 на член 198 от Кодекса, без да се разглеждат основанията на исковете; наличието в материалите по делото на протокола от съдебното заседание, оспорено от лицето, участващо в делото, в част от липсата на информация за молби или други изявления, свързани с оценката на доказателствата.
Признаването на доказателството за относимо и допустимо само по себе си не е основание за приемането му от въззивния съд.
Също така няма основания за разглеждане в апелативния съд на молби за фалшифициране на доказателства, подадени до първоинстанционния съд, тъй като това нарушава изискванията на член 65, част 3 от Кодекса относно разкриването на доказателства преди разглеждането на спора, с изключение на случая, когато поради обективни причини лицето, което е подало такова заявление, не е знаело преди това за определени факти. В същото време към изявлението за фалшификация трябва да бъдат приложени доказателства, потвърждаващи невъзможността за подаване на такава молба до първоинстанционния съд.
Приемането на допълнителни доказателства от въззивния съд не може да служи като основание за отмяна на решението на въззивния съд; в същото време неприемането от апелативния съд на нови доказателства, ако има основания за това, предвидени в част 2 на член 268 от Кодекса, може, по силата на част 3 от член 288 от Кодекса, да бъде основание за отмяна на решението на апелативния съд.например, ако е довело или би могло да доведе до постановяване на неправилно решение.
При приемането на нови доказателства апелативният съд се произнася с определение (в протокол или под формата на отделен документ), в което посочва причините за това.
В същото време, ако апелативният съд при разглеждане на жалба в производството по обжалване установи, че при разглеждане на делото в първоинстанционния съд лицето е подадено искане в съответствие с член 49 от Кодекса за промяна на предмета или основанието на иска, увеличаване или намаляване на исковете и съдът неправомерно е отказал да удовлетвори такова искане или е разгледал заявлението, без да вземе предвид декларираните промени, или по друго искане на лицето, участващо в делото, , не е взел решение и възможността за вземане на допълнително решение се губи, тогава апелативният съд, въз основа на разпоредбите на част 1 на член 268 от АПК България за повторно разглеждане на делото, по силата на част 6.1 от член 268 от АПК България пристъпва към разглеждане на делото съгласно правилата, установени от Кодекса за разглеждане на делото в първоинстанционния съд, в рамките на който разглежда искове, които не са разгледани преди това, приема амин намален предмет или основание за иск, увеличени (намалени) искове.
Ако при разглеждане на жалба срещу решение на първоинстанционния съд, което съдържа заключения относно част от исковете, разгледани по същество, а други искове са оставени без разглеждане или производството е прекратено, апелативният съд установи, че има основания за отмяна на съдебния акт по отношение на оставянето на молбата без разглеждане (прекратяване на производството), тогава той пристъпва към разглеждане на делото в тази част съгласно правилата, установени от Кодекса заразглеждане на делото в съда на първа инстанция, в съответствие с част 6.1 на член 268 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация.
Въз основа на резултатите от разглеждането на делото апелативният съд, в съответствие с параграф 2 на член 269 от АПК България, постановява решение, с което отменя съдебния акт на първата инстанция, като посочва обстоятелствата, послужили като основание за отмяна на съдебния акт (част 4 на член 270 от Кодекса), и приема нов съдебен акт. Съдържанието на решението трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 170 от Кодекса.
Следва да се има предвид, че при отмяна на съдебния акт на първоинстанционния съд на основание алинея 4 от част 4 на чл.270 от АПК България, въззивният съд трябва да отбележи кой извод на първоинстанционния съд, изложен в мотивите и/или диспозитива на решението, се отнася до правата или задълженията на лицата, които не участват в делото, както и мотивира