Оценка на нематериални активи
Обекти на патентното право. Икономическа същност на ноу-хау. Принципи на ценообразуване и методи за оценка на обекти на интелектуална собственост. Идентифициране на права върху търговски тайни. Определяне на пазарната стойност на нематериален актив на предприятие.
Изпратете добрата си работа в базата знания е лесно. Използвайте формата по-долу
Студенти, докторанти, млади учени, които използват базата от знания в обучението и работата си, ще ви бъдат много благодарни.
Хоствано на http://www.allbest.ru/
1. Основни понятия и термини
Нематериални активи-е общо понятие, използвано за означаване на активи на предприятия (организации, фирми), които нямат физическо съдържание и се характеризират със следните качества:
имат стойност и способността да генерират доход;
използвани във финансови и икономически дейности повече от една година;
реализирани под формата на права, произтичащи от патенти, сертификати;
В зависимост от предназначението и изпълняваните функции нематериалните активи се разделят на следните основни групи:
Обекти на патентното право:изобретения, полезни модели, промишлени дизайни, търговски марки, марки за услуги, наименования за произход, рационални предложения;
2.Права на собственост:права на собственост върху недра, вода,
земя и други ресурси, както и имущество.
3.Отсрочениразходи:организационни разходи, научноизследователска и развойна дейност.
4.„Репутация“ (цена на репутацията)-разликата между стойността на една фирма като отделнацяло и стойността на неговите активи.
5.Hнезащитени елементи:ноу-хау, резултати от научноизследователска и развойна дейност и др.
Оценяване на нематериални активи-процесът на определяне на стойността на нематериални активи.
Пазарна стойностстойностнематериалниактиви-това е най-вероятната цена, на която продавачът, който разполага с пълна информация за стойността на нематериалния актив и не е длъжен да го продаде, би се съгласил да го продаде, и купувачът, който има пълна информация за стойността на нематериални активи и не е длъжен да го закупи, би се съгласил да го закупи.
Ноу-хау.Съществува и така наречената непатентна лицензия, която вече не е в областта на патентното право. Когато се продава лиценз за ноу-хау, няма патентен монопол, а "монопол на тайната", запазен за собственика на ноу-хау,
На практика ноу-хау се разбира като технически знания, опит, производствени тайни, необходими за изпълнението на предмета на лицензията. Ноу-хау включва също така технически решения, направени на ниво изобретения, които поради редица причини не са били патентовани в никоя държава или като цяло не подлежат на патентоване съгласно законите на тази страна.
Първоначално лицензионните споразумения включват условия, които предвиждат прехвърляне на купувача на технически знания и опит (ноу-хау), което е търговската тайна на продавача, необходимо само за упражняване на правото на използване на изобретението. С развитието на технологиите обаче значението на прехвърлянето на тази информация се увеличи до такава степен, че ноу-хау се превърна в независим обект на лицензионни сделки (непатентни лицензи) и тези лицензионни споразумения се превърнаха в основна форма на правна форма за предоставяне на техническа помощ.
Ноу-хау – в международната практика обхваща всички видове информация, които имат търговска стойност на пазара. Основата за възникване на правото на ноу-хау е фактическото монополно притежание на информация, предмет на условията за защита:
а) информацията трябва да е неизвестна на трети лица;
б) информацията трябва да е затворена за свободен достъп;
в) трябва да се предприемат стъпки за защита на поверителността му.
Една от основните характеристики на ноу-хау трябва да се счита за елемента на секретност на информацията и документацията.
Трансферът, обменът на ноу-хау се извършва въз основа на лицензионни споразумения. Нараства ролята на ноу-хау като предмет на лицензионни договори. В същото време броят на лицензите за ноу-хау се увеличава значително в сравнение с чисто патентните лицензи. Първо място (повече от 50%) заемат патентните лицензи с едновременно предаване на ноу-хау и предоставяне на техническа помощ за създаване на производство. Второ място (около 30%) - лицензи за ноу-хау и трето - чисто патентни лицензи, които не предвиждат трансфер на ноу-хау. Това се обяснява по-специално с факта, че при сегашното ниво на технологично развитие разработването на повечето изобретения без предоставяне на ноу-хау е или практически невъзможно, или води до големи непродуктивни разходи.
Трябва да се отбележи, че ноу-хау не се ползва със същата правна защита като изобретенията, промишлените дизайни и търговските марки. Следователно гарантирането на правата на ноу-хау на заинтересованите страни зависи преди всичко от правилно и ясно формулирани разпоредби в договора, както и от прилагането, ако е необходимо, на мерки за правна защита, основани на правилата за нелоялна конкуренция и други национални законодателства. Следователно договорът между страните е от решаващо значение.
Характеристика на споразумението за трансфер на ноу-хау е, че и двете договарящи страни, които сключват споразумение, са изложени на определен риск. Когато продавачът предостави ноу-хау, той разкрива тайната на производството, която му принадлежи. Възможно е в бъдеще купувачът да разкрие тази тайна на трети страни и продавачът да загуби предимствата, които е имал пред конкурентите. Същото важи и за купувача. Той не може да знае колко дълго ноу-хау ще запази своята икономическа и техническа стойност с бързото развитие на науката и технологиите. Ако тази стойност се загуби, продавачът няма да получи пълното възнаграждение за прехвърляне на ноу-хау, което му се изплаща на вноски, а купувачът няма да получи очакваната печалба и може дори да не си възстанови направените разходи.
Обикновено изготвянето на договора се предхожда от преговори относно обхвата на ноу-хауто и продължителността на задълженията на страните.
При придобиване на лиценз за ноу-хау, лицензодателят се страхува да разкрие ноу-хау преди сключването на договора, страхувайки се, че лицензополучателят ще използва получената информация и ще откаже да подпише договора. От друга страна, лицензополучателят се страхува, че тайната вече е или скоро ще бъде притежание на конкурентите и той няма да получи икономическите ползи, които очаква.
Следователно на практика се използва сключването на опционно споразумение, съгласно което лицензополучателят се задължава да не докладва, да не разкрива, да не използва до сключването на лицензионния договор информация, получена от лицензодателя и с поверителен характер. Лицензодателят се задължава да не преговаря с други потенциални купувачи през същото време. Освен това при сключване на опционно споразумение се установяват основните условия на възможно лицензионно споразумение.
Съгласно лицензионно споразумение за трансфер на ноу-хау, на лицензополучателя се предоставя правото да използва производствени тайни и опит, които не са патентовани от техните собственици.
В лицензионната практика най-типично е споразумение, при което на купувача на лиценза се предоставя правото да използва патентовано изобретение с едновременно предаване на техническа документация и технически опит.
Договорът определя предмета на сделката, нейната цена, срок на валидност, време и място на изпълнение на договора, права и задължения на страните /в т.ч. прехвърляне, приемане, плащания и срокове/, отговорност на страните при неизпълнение, основания за освобождаване от отговорност или прекратяване на договора.
Предметът на договора определя и описва точно и недвусмислено всички права и информация, които се предоставят, обхвата на тези права, реда и условията за тяхното прехвърляне и използване.
Споразумението включва условие за неразкриване на ноу-хау както по време на срока на споразумението, така и след изтичането му, което трябва да бъде гарантирано от лицензополучателя. Често споразуменията предвиждат процедурата за запознаване на служителите на лицензополучателя с ноу-хау, за да се избегне разкриване.
Най-характерното условие в лицензионните договори, което ограничава лицензополучателя в използването на ноу-хау, е задължението:
да не предава придобитите знания и опит на трето лице по време на срока на договора и средно до 5 години след изтичането му;
да не предоставя сублицензи за ноу-хау, тъй като това може да доведе до неговата загуба.
2. Принципи на ценообразуване и методи за оценка на обекти на интелектуална собственост
Според икономическата същност всеки обект на интелектуална собственост (или правото върху резултата от интелектуална дейност) е стока.Следователно трябва да се има предвид, че когато обектите на интелектуална собственост (правата върху резултатите от интелектуалната дейност) са включени в икономическото обращение, те се превръщат в стока.
Стоката, според мнозинството икономисти, трябва да има такива важни характеристики като полезност, тоест да има потребителна стойност, както и цена (или разменна стойност, стойност) "Не всяко нещо, което има потребителна стойност, е стока. За да стане нещо стока, то трябва да бъде предназначено за размяна. Трябва да се отбележи, че потребителската стойност на продукта не трябва да задоволява нуждите на този, който го е произвел, а да идва за потребление от други хора, чрез обмен и задоволяване на нуждите на другите членове на обществото."
Основните ценообразуващи фактори, които отразяват спецификата на формиране на цената на интелектуалната собственост
обхват и режим на правна закрила на обектите на интелектуалната собственост;
научна и техническа значимост и възможност за търг
етап и степен на развитие на обектите на интелектуална собственост: НИРД, НИРД и др.;
необходимостта от допълнителни инвестиции за привеждане на интелектуалната собственост в
състояние на индустриално приложение;
наличие на обекти на интелектуална собственост - аналози и цени за тях;
разходите за създаване на подобни обекти на интелектуална собственост;
държавно регулиране в областта на интелектуалната собственост;
собственост (данъчно законодателство, наредба;
външноикономическа дейност, лицензионна търговия, норми;
счетоводство и др.);
8) условията на конкретни лицензионни споразумения (условия, отговорност, разходи за евентуални съдебни дела от трети страни за нарушаване на патенти и др.).
Характеристиките на ценообразуването на интелектуалната собственост се определят и от формите и методите на нейната комерсиализация, т.е. специфични пазарни сделки сOIP принос в уставния капитал, предоставяне като обезпечение, покупка и продажба на лицензи и др.
В зависимост от това как се предполага, че се упражняват правата върху интелектуалната собственост, се изчисляват различни видове стойност: пазарна, инвестиционна, балансова и др. Зависимостта на вида на стойността от целите на оценката е показана в таблицата: