ООН - универсална международна организация - Международни отношения
1. Концепцията и класификацията на международните организации
2. ООН е универсална международна организация. Главни органи на ООН
3. Устав на ООН, правна основа на дейност
Списък на използваната литература
Сегашният етап в развитието на международните отношения наложи тясно сътрудничество между държавите за решаване на множество проблеми, както глобални, така и местни. Очевидно в бързо променящия се световен ред възникват ситуации, с които отделните държави не могат да се справят сами. Въз основа на това съществува обективна необходимост да се прибегне до помощта на други държави, а понякога и на цялата световна общност.
Няма съмнение, че наред с държавите в международното общуване участват множество международни организации, създадени от държавите с цел сътрудничество помежду им в една или друга сфера на международните отношения, осигуряване и защита на техните общи интереси. Развитието на международните организации означаваше разработването на нови методи за решаване на международни проблеми и увеличаване на дела на тези методи в сравнение с традиционните методи.
Една от водещите роли в решаването на съвременните световни проблеми е на ООН.
В тази курсова работа, в рамките на предложената ни тема, ще се опитаме да разгледаме какви са международните организации, да дадем тяхната концепция и класификация. Ще разгледаме и въпросите, свързани с ООН като цялостна основа за обединението на държавите за решаване на международни въпроси, основните органи на ООН и основата на нейната правна дейност.
1. Концепцията и класификацията на международните организации
Първите международни организации се появяват презсредата на деветнадесети век. Тяхната поява е причинена от желанието на независимите суверенни държави да увеличат влиянието си върху международните отношения чрез концентрация на международните усилия за използване на резултатите от научните и технологични постижения.
Международните организации играят значителна роля в сътрудничеството на държавите и тяхното прилагане на многостранна дипломация. Разрастването на международните икономически, политически, военни и други отношения между държавите доведе до появата и количествения растеж на международните организации. Според някои данни те са повече от 7 хиляди, от които повече от 300 са междуправителствени организации, което ни позволява да говорим за наличието на система от международни организации, в центъра на която е ООН. Тази система се състои от междудържавни (междуправителствени) организации, т.е. такива организации, в които държавите членуват. И неправителствени, обединяващи определени вътрешнодържавни организации или органи и обединяващи обществени организации или лица. Междуправителствените и неправителствените международни организации имат различна правна природа.
Международна организация е обединение на държави, в съответствие с международното право и въз основа на международен договор, за осъществяване на сътрудничество в областта, определена от договора, притежаващо системата от органи, необходима за това, специална правосубектност, определена от договора, и автономна воля, чийто обем се определя от волята на държавите-членки.[2]
Всяка международна организация трябва да има поне следните шест характеристики.
1. Създаване в съответствие с международното право. Този знак всъщност е от решаващо значение. Всяка международна организация трябвада бъде установено на правно основание. По-специално, създаването на каквато и да е организация не трябва да накърнява признатите интереси на отделна държава и международната общност като цяло. Учредителният документ на организацията трябва да отговаря на общопризнатите принципи и норми на международното право и преди всичко на принципите на jus cogens. Съгласно чл. 53 от Виенската конвенция за правото на договорите между държави и международни организации или международни организации от 1986 г. императивна норма на общото международно право е норма, която е приета и призната от международната общност на държавите като цяло като норма, от която не се допускат отклонения и която може да бъде променяна само с последваща норма на общото международно право от същото естество.[3]
Ако международна организация е създадена незаконно или нейната дейност противоречи на международното право, тогава учредителният акт на такава организация трябва да бъде обявен за нищожен и нейната дейност да бъде прекратена възможно най-скоро. Международен договор или която и да е негова разпоредба са недействителни, ако изпълнението им е свързано с действие, което е незаконно съгласно международното право.
2. Учредяване въз основа на международен договор. По правило международните организации се създават въз основа на международен договор (конвенция, споразумение, договор, протокол и др.). Обект на такова споразумение е поведението на субектите (страните по споразумението) и самата международна организация. Страните по учредителния акт са суверенни държави. През последните години обаче междуправителствените организации също станаха пълноправни членове на международни организации. Например Европейският съюз е пълноправен член на много международни риболовни организации.
Международенорганизации могат да се създават в съответствие с решенията на други организации с по-обща компетентност. По този начин, в съответствие с резолюциите на Съвета на ФАО, бяха създадени Комисията по риболова в Индийския океан и Комитетът по риболова в Централния източен Атлантик. В този случай резолюцията на ФАО се характеризира не само като акт на международна организация, но и като специфична форма на междудържавно споразумение и следователно е учредителен акт на международни организации. Всички международни организации, създадени по този начин, имат организационната структура на междуправителствена организация.
3. Осъществяване на сътрудничество в конкретни сфери на дейност. Международните организации се създават за координиране на усилията на държавите в определена област.
Международните организации стават посредници между страните членки. Държавите често се обръщат към организации за обсъждане и решаване на най-сложните въпроси на международните отношения. Международните организации, така да се каже, поемат значителен брой въпроси, по които отношенията между държавите преди това са имали пряк двустранен или многостранен характер. Не всяка организация обаче може да претендира за равнопоставена позиция с държавите в съответните области на международните отношения. Всички правомощия на такива организации произтичат от правата на самите държави. Наред с други форми на международна комуникация (многостранни консултации, конференции, срещи, семинари и др.), Международните организации действат като орган за сътрудничество по конкретни проблеми на международните отношения.
4. Наличие на подходяща организационна структура. Този знак е един от важните знаци за присъствието на международенорганизации. Изглежда, че потвърждава постоянния характер на организацията и по този начин я отличава от много други форми на международно сътрудничество.
Междуправителствените организации имат седалища, членове, представлявани от суверенни държави и необходимата система от главни и спомагателни органи. Най-висшият орган е сесията, свиквана веднъж годишно (понякога веднъж на две години). Изпълнителните органи са съветите. Административният апарат се ръководи от изпълнителен секретар (генерален директор). Всички организации имат постоянни или временни изпълнителни органи с различен правен статут и компетентност.
5. Наличието на правата и задълженията на организацията. По-горе беше подчертано, че правата и задълженията на организацията произтичат от правата и задълженията на държавите-членки. От страните и само от страните зависи дали дадената организация притежава точно такъв (а не друг) набор от права, че да й бъде възложено изпълнението на тези задължения. Нито една организация без съгласието на страните членки не може да предприема действия, засягащи интересите на своите членове. Правата и задълженията на всяка организация са закрепени в обща форма в нейния учредителен акт, решения на висши и изпълнителни органи, както и в споразумения между организации. Тези документи закрепват намеренията на държавите-членки, които след това трябва да бъдат изпълнени от съответната международна организация. Държавите имат право да забранят на дадена организация да предприема определени действия и организацията не може да превишава правомощията си. Така например чл. 3 (5 "C") от Устава на МААЕ забранява на агенцията при изпълнение на функциите си, свързани с предоставянето на помощ на своите членове, да се ръководи от политически, икономически, военни или други изисквания, които са несъвместими с разпоредбите на Устава на тази организация.
6. Самостоятелни международни права и задължения на организацията. Говорим за притежаване от една международна организация на автономна воля, различна от волята на страните членки. Това свойство означава, че в рамките на своята компетентност всяка организация има право самостоятелно да избира средствата и методите за изпълнение на правата и задълженията, възложени й от държавите-членки. Последните в известен смисъл не се интересуват как организацията изпълнява поверените й дейности или законовите задължения като цяло. Именно самата организация, като субект на международното публично и частно право, има правото да избира най-рационалните средства и методи на дейност. В този случай държавите-членки упражняват контрол дали организацията упражнява законосъобразно своята автономна воля.
Международните организации имат свои собствени характеристики, които им позволяват да бъдат класифицирани. Има няколко начина да ги класифицирате:
1. Според кръга на участниците международните организации се разделят на универсални, достъпни за участие на всички държави, например ООН, и регионални, обединяващи държавите от един регион, например Европейския съюз, ОНД, Лигата на американските държави и др.
2. Според реда на влизане международните организации се делят на отворени (свободно влизане и излизане) и закрити (членовете се приемат със съгласието на първоначалните учредители). От тази гледна точка числено преобладават международните организации, принадлежащи към втората група.
4. Според правната същност и ролята си в международните отношения международните организации се делят на междуправителствени, междупарламентарни и неправителствени.
Международните междуправителствени организации (ММО) се създават за постигане на определени цели в определени области на международните отношения. Такивамеждународните организации не могат да бъдат отъждествявани със суверенните държави. Те са производни субекти на международното право. Тяхното възникване и ликвидиране зависи от волята на държавите, които ги създават, която е изразена в учредителния акт; той също така установява правата и задълженията на международната организация, както и нейните цели, задачи и компетентност. Официално назначени представители и делегации участват в дейността на всички органи на международни, междуправителствени организации; редица организации имат специални представителства на държавите. Тъй като участниците в международните организации са суверенни държави, те не могат да придобият наднационален характер.