Организация и основни задачи на травматолого-ортопедичната служба
Прочетете:
|
Санитарни постове в производството. Здравен център Специализирани екипи за линейка Травматологичен кабинет и травматологичен център Ортопедичен кабинет на поликлиниката Травматологично отделение Клиника, НИИТО Главни специалисти МОН, лицензиране и акредитация на лечебни заведения. Специализирани травматологични легла на хирургично отделение на Централна районна болница
От общия брой жертви на травми, мнозинството (83–85%) се нуждаят само от амбулаторно лечение.
Сред пациентите, хоспитализирани за наранявания, 96% завършват лечение в поликлиники, така че организирането на извънболнична травматологична помощ е приоритет.
Най-рационалната форма за организиране на амбулаторна помощ при травми в градовете сатравматологични стаиитравматологични центрове(травматологични отделения), организирани на базата на градски и областни поликлиники, фабрични амбулаторни клиники. В зависимост от броя на хората, обслужвани в града (окръга), травматологичникабинетите могат да бъдат едносменни, полусменни и двусменни.
Понастоящем нормативният документ за организацията на травматологични центрове и кабинети е заповед на Министерството на здравеопазването на България № 140 от 20.04.99 г.
Задължителни условия за работа на травматологични кабинети и травматологични центрове (отделения) са безпроблемното приемане на всички пострадали от наранявания, независимо от местоживеенето и работата им, лечение на жертвата от един лекар от момента на лечението до възстановяване, настаняване в същата сграда с клиниката.
Организирана е денонощна амбулаторна травматологична помощ в една от поликлиниките на града (градски административен район) с бр.
жители от поне 200 хиляди души. Подобният характер на работата на травматологичните отделения (пунктове) е задължително условие, тъй като през нощта (от 21.00 до 9.00) се лекуват 15-19% от всички първични пациенти с наранявания.
Основните области на работа на травматологичните стаи и отделения (точки):
1. Лечебно-диагностична дейност.
1.1. Диагностика на увреждане на органите за опора и движение.
1.2. Оказване на спешна квалифицирана и специализирана помощ при травми на опорно-двигателния апарат.
1.3. Лечение до възстановяване на амбулаторно постъпили и изписани от болницата пациенти с травми.
1.4. Клиничен преглед на пациенти с последствия от наранявания.
1.5. Профилактика срещу бяс и тетанус.
2. Експертна работа.
2.1. Експертиза за временна неработоспособност поради наранявания на опорно-двигателния апарат.
2.3. Съдебномедицинска експертиза на наранявания; определяне на тежестта на трудовите наранявания.
2.4. Експертизаобем и качество на лечението.
3. Организационна работа.
3.1. Анализ на нараняванията и разработване на мерки за предотвратяването им в зоната на обслужване.
3.2. Управление и контрол върху работата на лечебните заведения в региона, предоставящи медицинска помощ на пострадали с увреждания на опорно-двигателния апарат.
3.3. Санитарно-просветна работа.
Организация на извънболничната ортопедична помощ
Въпреки факта, че редица учени смятат, че заболяванията на опорно-двигателния апарат са съдбата на възрастните хора, доказано е, че сред 20-29-годишните 3% (30,9 на 1000) страдат от тези заболявания, до 30-39 години честотата на ортопедичните заболявания се увеличава 2,5 пъти (77,6), а до 40-49 години все още се удвоява ( 160,0 на 1000 жители).
Задачите на ортопедичните грижи включват:
лечение, профилактичен преглед и изследване на работоспособността на пациенти, живеещи в района на действие на поликлиниката;
консултативна помощ на пациенти с ортопедични заболявания и последствията от наранявания на опорно-двигателния апарат, живеещи в района на дейност на други поликлиники в областта;
анализ на заболеваемостта, временната нетрудоспособност и инвалидността от ортопедични заболявания;
разработване и прилагане на мерки за подобряване на лечебната способност на възрастни пациенти с ортопедични заболявания в региона;
анализ на обхвата и ефективността на клиничния преглед на ортопедични пациенти и разработване на мерки за подобряването му;
въвеждане в практиката на нови методи за диагностика и лечение на пациенти със заболявания на органите на движение;
работа с лекари от всички специалности по идентифициране, диагностика и лечение на ортопедични заболявания;
- санитаренобразователна работа сред населението за превенция на ортопедични заболявания и техните последствия;
представяне на отчети за дейността си по утвърдените образци и в установените срокове.
В ортопедичен кабинет за възрастни подлежат на лечение пациенти със следните заболявания:
- заболявания на мускулите и сухожилията - тендовагинити на ръката, пръстите, краката; ганглии на ръката и стъпалото; бурсит; синовит; стенозиращ лигаментит, болест на de Quervain; контрактура на Dupuytren;
- заболявания на гръбначния стълб - спондилит; спондилартроза; деформираща спондилоза; анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев); Болест на Шойерман - Мау;
- заболявания на ставите - деформиращи артрози, артрит; периартрит; ортопедични последици от ревматоиден артрит; болест на Hoff; хондроматоза на ставите;
- доброкачествени тумори на костите и меките тъкани;
- вродени деформации на опорно-двигателния апарат;
- деформация поради заболявания на главния или гръбначния мозък -
- Болест на Литъл; Болест на Фридрих; ортопедични последици от полиомиелит;
деформация поради нарушение на статиката - сколиоза, варусно и валгусно изкривяване на крайниците; плоски крака, шипове на петата;
- последствия от наранявания на опорно-двигателния апарат - контрактури, фалшиви стави, несвързани фрактури, остеомиелит.
Лекарят на ортопедичния кабинет използва нехирургични методи на лечение при лечението на пациенти: блокади, пункции, физиотерапия, ЛФК, масаж, гипсови превръзки. За оперативни интервенции е необходимо да има чиста операционна зала. Ако е невъзможно да се разпредели отделна операционна зала, можете да използвате чиста (планирана) операционна зала на хирургичното или травматологичното отделение на поликлиниката.
Необходимостта от хоспитализация за наранявания зависи от естеството на нараняванията и варира от 5% до 15% от жертвите, подобна нужда от заболявания на опорно-двигателния апарат е около 7,4%.
Високоспециализираната травматологична и ортопедична помощ се предоставя главно във високоспециализирани отделения: наранявания и заболявания на ръката (включително с микрохирургични техники), гръбначна патология, множествени и комбинирани наранявания, наранявания и заболявания на ставите на крайниците (артрология), гнойна остеология. Те са разположени в изследователски институти по травматология и ортопедия, клиники на медицински университети, междуобластни и регионални центрове, одобрени със заповед на Министерството на здравеопазването на България № 140 от 20.04.99 г.
Работата на специализираните болници се оценява по четири основни показателя:
1) Средна продължителност на лечението на един пациент (в дни).
2) Средна продължителност на легловата работа за година (дни).