Организация, прилагаща опростената данъчна система от доходите, издава заем
Отношенията, произтичащи от сключването на договор за заем, се уреждат от глава 42 от Гражданския кодекс (ГК). Заемодателят прехвърля пари или други вещи в собственост на кредитополучателя, а кредитополучателят се задължава да върне същата сума или равен брой същите неща (клауза 1 от член 807 от Гражданския кодекс).
В договора за възстановим заем е необходимо да се посочи размерът, редът и сроковете за плащане на лихвата. Когато процедурата и сроковете не са посочени, се разбира, че плащането ще се извършва в съответствие с параграф 2 на член 809 от Гражданския кодекс, тоест ежемесечно до деня на връщане на сумата на заема.
Що се отнася до срока за връщане на средствата по договора за заем, ако не е посочен в договора или се определя от момента на търсенето, тогава съгласно параграф 1 от член 810 от Гражданския кодекс организацията, която е заела парите, е длъжна да ги върне в рамките на 30 дни от датата на представяне на искането за връщане.
Ако заемът е безлихвен, тогава е възможно предсрочно погасяване. Ако заемът е лихвоносен, тогава само със съгласието на заемодателя (клауза 2 на член 810 от Гражданския кодекс).
Както бе споменато по-горе, правоотношенията на страните по договор за заем се регулират от глава 42 „Заем и кредит“ от Гражданския кодекс.
В съответствие с клауза 1 на член 807 от Гражданския кодекс, по силата на договор за заем, едната страна (заемодател) прехвърля пари или други неща, определени от родови характеристики, в собственост на другата страна (заемополучател), а заемателят се задължава да върне на заемодателя същата сума пари (сума на заема) или равно количество други неща, получени от него от същия вид и качество. Договорът за заем се счита за сключен от момента на прехвърляне на пари или други вещи.
Освен ако не е предвидено друго в закона или договора за заем, заемодателят има право да получи лихва от заемополучателя върху сумата на заема в размер и по начина, определен от споразумението (клауза 1 от член 809 от Гражданския кодекс). Това ще са доходите на опростените.
Заемодателят, във връзка сприлагането на опростената данъчна система от доходите към разходите за издаване на заем няма да бъде в съответствие с параграф 12 от член 270 от Данъчния кодекс (TC).
Върнатият размер на главницата не се отнася за доходите на основание ал. 10, параграф 1 от член 251 от Данъчния кодекс. Размерът на дължимата лихва, за разлика от погасения дълг, е неоперативен доход (клауза 6 от член 250 от Данъчния кодекс) и ще бъде взет предвид за данъчни цели в съответствие с клауза 1 от член 346.15 от Данъчния кодекс. Датата на признаване на такъв доход е денят на получаване на средствата по банкова сметка или каса.
Що се отнася до счетоводното отчитане на заема (освен ако, разбира се, опростеният човек не води счетоводни записи), предоставянето на заем се отразява по сметка 58 „Финансови инвестиции“, подсметка 58-3 „Предоставени заеми“: D 58, подсметка 3 „Отпуснати заеми“ - K 51 „Разплащателни сметки“, 50 „Каса“.
При връщане на заем се издава обратно осчетоводяване.
Кредиторът трябва също да записва начислените лихви на месечна база.
Начислената лихва по договора за заем е приход от дейността и се отразява в съответствие с договора със счетоводно записване: D 76 - K 91, подсметка 1 "Други приходи".
В този случай заем от организация може да бъде получен от нейния основател или служител.
Ако договорът е безвъзмезден или лихвата е под 3/4 от процента на рефинансиране, определен от Българската банка, тогава при определяне на данъка върху доходите на физическите лица е необходимо да се вземе предвид материалната изгода на кредитополучателя. Ставката на данъка върху доходите на физическите лица за материални облаги е 35%.
Съгласно ал. 3, параграф 1 от член 223 от Данъчния кодекс материалните облаги се включват в дохода на физическо лице в деня на плащане на лихвата.
Ако заемът е безлихвен, тогава можете да включите материални ползи, например в деня на изплащане на сумата на заема или в края на данъчния период, но не по-рядковеднъж на календарна година (клауза 2 на член 212 от Данъчния кодекс).
В счетоводството движението на заемни средства, предоставени на служителите, се отразява по сметка 73 (подсметка 1 „Разплащания по предоставени заеми“) и се водят аналитични записи за всеки кредитополучател.
Лизинговите плащания са доход на лизингодателя и разход на наемателя (ако наемателят използва опростената данъчна система с обект на данъчно облагане „доход“, тогава разходите под формата на наем не се вземат предвид за данъчно облагане). При начисляване на лизингови плащания (ако такива плащания са начислени, но не са платени), наемателят формира паричен дълг към лизингодателя за плащане на лизингови плащания.
Ако в същото време лизингодателят има паричен дълг към лизингополучателя по някакво друго задължение (например по договор за заем), страните имат възможност да прихванат насрещни искове. В този случай заемодателят (известен още като наемател по договора за наем) има право да обяви прекратяване на месечните си задължения към кредитополучателя за наем чрез прихващане на насрещния иск към кредитополучателя, произтичащ от договора за заем.
В същото време, съгласно член 319 от Гражданския кодекс (освен ако не е уговорено друго), първо се погасяват съществуващите и възникващи искове за плащане на лихва, а след това - за плащане на главницата на дълга за сметка на наема.
В случай на споразумение за прихващане на взаимни задължения, заемните средства, получени от организацията-кредитополучател, се считат за плащане (частично плащане) срещу наема, лихвата по договора за заем (както е отбелязано по-горе) ще бъде доход за заемодателя.