Основи на фехтовката
1. основите на фехтовката
1.1 История на развитието на фехтовката
1.2 класификация на техниките и борбата, фехтовална терминология
1.3 характеристики на оградата с фолио
1.4 характеристики на фехтовката с меч
1.5 характеристики на фехтовката със сабя
1. ОСНОВИ НА ФЕХТОВКАТА
1.1 ИСТОРИЯ НА РАЗВИТИЕТО НА ФЕХТОВКАТА
Фехтовка в древния свят.Борбата на първобитния човек за съществуване, а по-късно непрекъснатите завоевателни и отбранителни войни, с които е пълна историята на народите на древния свят, са причините за появата и усъвършенстването на оръжията с остриета. В същото време умението да го притежаваш нарастваше. В древни времена обучението на воини започва от ранна детска възраст, което може да се установи въз основа на анализ на исторически паметници, ежедневни и религиозни обреди, данни за историята на физическата култура и произведения на изобразителното изкуство.
Народите на Древна Индия са имали свещена книга, съдържаща принципите на упражненията с оръжия. Членовете на браминската секта действаха като учители. Даваха уроците си по градските площади. В бъдеще професионалните воини започнаха да изучават изкуството на фехтовката.
В древен Египет фехтовката на пръчки със специална дръжка, предпазваща въоръжената ръка, е често срещано упражнение с оръжие. Тънка дъска, закрепена към предмишницата на свободната ръка с три ремъци, беше щит за отблъскване на вражески удари.
В древна Гърция упражненията и военните игри са били на голяма почит. Като оръжие гърците използвали подобие на меч, който бил едновременно пробождащо и режещо оръжие. Гърците създават училища за преподаване на остри оръжия. Основната защита бешещит. За да се избегне убождане или удар, бяха използвани отклонения на тялото, както и движения назад и настрани.
В Римската империя изучаването на притежаването на остри оръжия е широко практикувано. Доста значителен брой учители, които се наричаха "доктори по оръжия", обучаваха войници в римската армия. „Докторите по оръжие“ в Рим били много известни личности и често били награждавани с високи отличия.
Фехтовката като грандиозно изкуство за притежаване на остри оръжия е била широко разпространена в древния свят. По време на разпадането на Римската империя кървавите двубои са любимо развлечение за хората. В Рим първите битки на гладиатори се провеждат през 264 г. пр. н. е. д. на тържествата. Гладиаторите са били набирани от роби, които са били обучени в изкуството да притежават остри оръжия. Начинаещите гладиатори първо тренирали с дървени прътове и тояги. Те удряха по стълб, вкопан в земята, или по чучело, натъпкано със слама. Едновременно с това са изследвани позициите и позите, стриктно спазвани при публични изяви.
Фехтовка през Средновековието.През Средновековието изкуството да се притежават остри оръжия имаше подчертан класов характер - те се занимаваха главно от представители на аристокрацията на феодалните княжества и държави. Фехтовката беше жизненоважно умение, което помогна не само за успех в живота, но и за оцеляване по време на рицарски турнири и дуели.
Но би било погрешно да се каже, че обикновените граждани и селяни през този период не са се занимавали с фехтовка. Сред тях е широко разработена фехтовка върху обковани с желязо пръчки и алебарди (вид брадва, монтирана на дълга пръчка).
През XVI век. с изобретяването на барута и появата на огнестрелни оръжия, значението на металната броня беше загубено и тежките оръжия бяха замененизапалка. Например, вместо меч с две ръце се появи лек меч, който можеше да се използва за пробождане и нарязване.
Отделни източници сочат, че фехтовката, като изкуство за притежаване на рапира и меч, произхожда от Испания. Първите книги по теория на фехтовката са произведенията на испанските учители Понс де Перпинян и Педрос де Торе. Техните книги са публикувани през 1474 г. Приблизително по същото време в Германия е създадена корпорация на учители по фехтовка („Vechtbruder“), а в Англия е основана асоциация на фехтовачи.
През 1567 г. парижките майстори по фехтовка на шпага създават Академията на френските учители по фехтовка. Състои се от 20 члена, от които 6 най-почетни. В средата на XVII век. фехтовката с мечове във Франция продължи да се подобрява, стана по-променлива. Мечът стана по-лек, острието му придоби тристенна форма. Френските инструктори по фехтовка използваха лек меч (флорет), който беше прототипът на съвременната рапира, когато преподаваха.
От средата на XVII век. във Франция се налага школа по фехтовка, която култивира само пронизващ меч, за разлика от италианската школа, където мечът се използва като сечещо и пробождащо оръжие. Това беше основната разлика между италианската и френската школа по фехтовка.
Фехтовката в България и българската армия.Притежаването на холодно оръжие в Древна Рус е имало голямо военно и приложно значение. Българските воини използвали копия, пики, брадви, секири, мечове и стрели. Славните победи на българските воини в битките с чуждите нашественици на Чудското езеро и Куликовото поле живеят във вековете.
Фехтовката от западноевропейски тип възниква в България през първата половина на 17 век. За разлика от Запада, той не се е развил оттурнирни и дуелни форми, но е заимствано като средство за развиване на сръчност, култивиране на военен дух, като „шпагово изкуство“.
През втората половина на XVIIIв. възниква национално училище за военно-физическа подготовка. Негов основател е великият български пълководец А. В. Суворов. Основните положения на обучението на българския войник Суворов очерта в книгата си "Науката за победата" (1796-1799 г.) Той придава изключително значение на изкуството да притежаваш щик в ръкопашен бой. Думите на А.В. Суворов: „Изстреляха патроните, няма пистолет, щикът винаги е там, винаги е зареден.“
В началото на XIXв. значителна роля се отрежда на българските учители по фехтовка. Особен принос за развитието на фехтовката в България имат И.Е. Сивербрик (ученик на Б. Фишер) и Соколов. Сивербрик извършва много преподавателска работа в Санкт Петербург - първо в Първия кадетски корпус, по-късно в Пажовия и други корпуси. През 1821 г. в Константиновското военно училище той организира помощно училище по фехтовка с тригодишен период на обучение. Завършилите училище бяха разпределени в кадетския корпус.
През 1851 г. в Санкт Петербург е открита Императорската зала за фехтовка (където преподава И. Е. Сивербрик), а през 1857 г. в Инженерния павилион е открита Залата за фехтовка и гимнастика на офицерите в Санкт Петербург.
От 1860 г. започват да се организират състезания по фехтовка за императорски награди (специален ремък за сабя). Само офицери имаха право да се състезават. Притежателят на императорския приз печели титлата шампион на България в този вид оръжие, ако заеме първо място 2 години подред. Състезанията обикновено са били предварителни и финални. В предварителните състезания нямаше битки. Те провериха техническата подготовка на участниците. Издържа готестът беше допуснат до финалните състезания, т.е. до двубоите по фехтовка. Битките се проведоха срещу часовника, продължителността им беше от 3 до 7 минути. В началото на ХХв. Петербург организира офицерски курсове по фехтовка. По-късно към тези курсове бяха добавени курсове по гимнастика и фехтовка за подофицери, които произвеждаха помощник-офицери в преподаването на фехтовка. През 1909 г. курсовете са реорганизирани в Главно училище по гимнастика и фехтовка за 100 ученика по модела на френското училище в Жоанвил, а през 1910 г. е открито Московското военно училище по фехтовка и гимнастика. Сред учениците на военните училища се откроиха талантливи фехтовачи, по-късно заслужени майстори на спорта В.М. Захаров и Т.И. Климов. Учителите, обучени в тези училища, работеха в Харков, Новочеркаск, Твер, Одеса, Киев, Севастопол, Тула, Таганрог, Рига, Томск, Смоленск и други градове.
В същото време състезанията по фехтовка започнаха да се провеждат доста широко. Отначало обаче те бяха организирани само в градовете. Всяка година в Санкт Петербург се провеждаха състезания сред студенти от университета, Политехническия и Технологичния институт за наградата на шампионата на висшите учебни заведения по рапира и еспадрон.
В България нямаше официални правила за състезания по фехтовка. Те се ръководеха от отделни инструкции, практически опит и традиции. Отчасти използваха информация от учебна литература по фехтовка, предимно чуждестранна. Някои обобщения на въпроса за провеждането на състезания са представени в книгата на К. Тернан "Фехтовка с рапира", публикувана в Санкт Петербург през 1913 г. Така в предреволюционна България се зараждат основите на домашната фехтовка, която е по-приложна от спортната.характер и се развива през първата половина на 19 век. В българската армия основно внимание се отделя на фехтовката със сабя и щик, предназначена за подготовка на войниците за ръкопашен бой. Спортната фехтовка беше достъпна само за благородната аристокрация и буржоазията и обслужваше класовите им интереси.
Фехтовката е развита предимно сред офицерите от българската армия. Спортно-техническата подготовка на българските фехтовачи обаче беше сравнително ниска, за което свидетелстват изявите им на международната арена.
1.2 КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТЕХНИКИ И БОЙНИ ДЕЙСТВИЯ, ТЕРМИНОЛОГИЯ ПО ФЕХТОВКА
Класификацията е разпределението на техниките и бойните действия според общи характеристики и в определен ред, за да се улесни усвояването на фехтовка въз основа на систематичен подход към темата. Терминологията на фехтовката е тясно зависима от класификацията, чието познаване позволява на спортисти, треньори и съдии да си взаимодействат по-ефективно по време на тренировки и състезания, както и да използват пълноценно специална литература.