Основните най-добри роли на Едуард Нортън, Кино на
Няколко запомнящи се роли на днешния рожденик, от "Първичен страх" до "Бърдмен"
"Първичен страх"
(Първичен страх), 1996 г
Холивудският дебют на малко хора се оказа толкова запомнящ се: през 1996 г. неизвестен актьор се появи в три добри филма наведнъж. Два от тях, драмата „Народът срещу Лари Флинт“ и мюзикълът „Всички казват, че те обичам“, са създадени от класици на живо (съответно Милош Форман и Уди Алън), но Нортън е кръстен на третия, юридически трилър с участието на Ричард Гиър на върха на славата му. Познавайки с ролята на уж невинен младеж, обвинен в убийството на свещеник (ключовите думи са „раздвоение на личността“), новодошлият не само надигра Гиър, но и изигра достатъчно за първата номинация за Оскар.
"Американска история X"
(Американска история X), 1998 г
"Боен клуб"
(Боен клуб), 1999 г
Честно казано, известен със своята независима природа и непопулярни преценки, Едуард многократно е заявявал, че Оскарите го интересуват на предпоследната опашка. Което не е чудно: в края на краищата най-добрият му час остана без номинация - ненадежден (и безименен) разказвач в първата от образцовите адаптации на Дейвид Финчър, който не развали, а дори украси най-важния контракултурен прозаичен роман на Чък Паланик от 90-те години. Сцената с самобиещия се Нортън си струва всичките изблици, които Брад Пит предизвиква тук.
Умението да обуздава емоциите в ситуации, в които сюжетните обстоятелства никак не са в полза на това, Нортън винаги се е отличавал (шумното му назначение за ролята на Хълк изглеждаше повече от логично в този смисъл), а „25-ият час“ е поредната илюстрация за това. Главната роля на Едуард в най-добрия късен филм на Спайк Лий (написан от бъдещия шоурънър на Game of Thrones)Дейвид Бениоф) в много отношения повтори еволюцията на собствения си образ от American History X, друг престъпник по пътя към покаянието, но излезе много по-сдържан.
(Листа от трева), 2009 г
Провалът на „Невероятният Хълк“ и особено скандалната следа, която съпътства производството му (всички опити на Нортън да пренапише историята на своя герой се основаваха на недоволството на студиото, на което актьорът отказа да участва в промотирането на филма), за известно време го остави без големи проекти. Нортън обаче няма нищо против - след като продуцира, по-специално, тази подценена трагикомедия, където талантът му за екранен дуализъм е възприет по-буквално от всякога: Едуард с видим възторг играе и двете главни роли - университетски професор и неговия брат близнак, дребен дилър на наркотици.
Друга малка победа за един труден момент за кариерата на Нортън беше неговата живописна роля в този - като цяло мимолетен - психологически трилър. В него Едуард събужда своя вътрешен Гари Олдман, като играе титулярния затворник, който разчита на условно освобождаване и манипулира пенсионера, изигран от Робърт де Ниро, който се нуждае от пет минути, за да направи това. Нортън не за първи път работи с холивудската легенда: десетилетие по-рано те премериха таланта си в друг трилър - The Safeguard, който се оказа последният филм на Марлон Брандо.
Кулминацията на условното (със задължителната корекция, че не е ходил никъде) завръщане на Нортън беше третата му номинация за Оскар – за наистина брилянтна (и дори с представката „мета“) роля в „Birdman“ на Алехандро Гонзалес Иняриту, признат от академиците за най-добър филм на годината. В ролята на голям артист от Бродуей, гениално съсипващ живота на своя по-известен, но не много уважаван режисьор в театралните среди (Майкъл Кийтън), Нортъне една от основните украси и на двата актьорски състава – в които обаче почти всички са добри.
Издателство Хърст Шкулев
Москва, ул. Шаболовка, къща 31б, 6-ти вход (вход от Horse Lane)