От хъски до куница
Първата куница беше уловена, когато моята западносибирска лайка белка беше на осем месеца. След деветнадесет години лов с хрътки, ловът с хъски изглеждаше скучен. Кучето е на осем месеца и още не съм чул гласа й. Изглежда, че в гората няма животно. Тишина.
Многократно, докато ловувах с Белка, проследявах следите на куницата, показвайки, че се интересувам от нея и се опитвах да заинтересувам кучето от нея. Наистина, постепенно тя започна да се интересува от следата на куницата, вървейки по нея известно разстояние. Но резултат нямаше.
И тогава един ден с Белка вървяхме по границата между ловните стопанства Серпухов и Чехов и изведнъж кучето се стрелна встрани. Погледнах - има един стар, сух пън, висок осем метра. Кучето хукна към него. Тя се затича два пъти, изправи се на задните си крака и се почеса.
И тя започна да къса кората на пъна със зъби, да дращи с лапи, без да лае. Отидох и извадих брадва от раницата си. Буквално почука два-три пъти, вдигна глава и куницата вече беше на кон в посока смърчовата гора. Той вдигна пистолета си и стреля. Готов! Разбира се, снимах първата уловена куница с това куче. От този момент ловът стана по-забавен.
И изведнъж, почти от самия връх на брезата, по-високо от куницата, една катерица се отскубна и започна да скача през други дървета. И куницата, както седна на едно дърво, остана да седи. Факт е, че други дървета бяха далеч от тази бреза и тънките краища на клоните не биха оцелели от куницата.
Така прекъснахме лова на куницата и спасихме катерицата. Тогава дадох възможност на моята Белка да работи от сърце и продължихме напред.
Забелязах, че кучето отиде да търси и не се върна дълго време. Намерих нейната следа и я последвах. Виждам - Катерица тръгна по следите на куница и започна преследването. Къде е животното в процес на получаванекърмата правеше лупинги, кучето сечеше и вървеше право, без да повтаря следата и в същото време да не я губи. Около час вървях по стъпките им, чух как работи кучето.
Тихо се приближи. Кучето излая един голям смърч, но аз не видях куницата. Извади същата брадвичка, почука. Катеричката се размърда и започна да лае друга елха. Така куницата премина към нея. Той го почука с брадва - куницата премина на бреза. Шот - животно в раница.
Нещо такова се случи този сезон. С Белка се озовахме във висока смърчова гора. Лайка, както винаги, беше нащрек. След малко се чу нейният глас. Стигайки до него, видях как една куница падна от коледната елха, на която Белка лаеше, и скочи на друга елха, после на трета, четвърта ...
Всеки път, когато скочи, от дървото излиташе снежна преспа. Дърветата наоколо са високи, с дебели смърчови клони, стрелях, но изстрелът не прониза смърчовите клони. С Белка тичахме след куницата около тридесет минути и я повалих едва с петия изстрел. Заловеното животно се оказа едро мъжко. Толкова голям, че размерът на правилата беше по-малък от дължината на кожата.
Имаше и провали. Веднъж спрях в гората да пия чай. Седна на едно паднало дърво, извади термос, сандвичи. По това време Катеричката започна да лае и отново във висока смърчова гора. Мислех си: първо чай, а после ще видя кой е там. Но след като пих чай, разбрах, че Катеричките не се чуват. Обади се, не пасна. Заслушан - далеч. Отиде на гласа на кучето.
Проследи следите й. Смърчовата гора свърши, напред имаше брезова гора. Погледнах - в снега имаше малка дупка, а след това следа от куница. Това означаваше, че куницата се спусна от дървото в снега и се спусна в брезовата гора. Накрая той се приближи до дървото, което Катерицата лаеше, почукано с брадва. Опаковането продължи. Нокаутира пробождане, удари го.
Катеричката се скъса и се втурна нататък. Тичах след неявземайки със себе си удар. Чукна на следващото дърво. Опаковането продължи. Почука пак - няма промяна. Мислех, че нещо не е наред тук. Самият той отиде в посоката, в която яздеше куницата.
Но и тези дървета свършиха и следата на куницата отново се спусна през брезовата гора към следващата смърчова гора. Обадих се на Белка. Но колкото и да вървяхме след това в тази последна смърчова гора, животното вече не беше намерено.
Белка вече е на четири години. През това време са извършени много ловове на куници - успешни и не особено успешни. Но е ясно, че кучето набира опит, появява се умение. И за мен ловът на куница стана не по-малко интересен от лова на дива свиня или лов с хрътки.