От речта на Владимир Жириновски на митинга на LDPR на 23 февруари 2017 г. на Пушкинския площад
И се надяваме, че ще успеем да обединим и трите ни армии – царската, съветската и сегашната. Защото е една армия, един народ и една държава, наречена България.
Воювахме на юг - скити, печенеги, половци. На запад срещу нас най-често вървяха шведите, германците и поляците. Петър Велики смазва нашите врагове на запад и на юг. Накрая Наполеон, след като завладя цяла Европа, дойде при нас с отряди и войски и беше победен. И накрая Втората световна война - отново нашествие под знамето на Хитлер. Но това бяха всички европейски народи и армии – и испанските батальони, и френските, и унгарските. И дори нашите братски народи, като словаците и т.н. Бихме се с финландците, японците, китайците.
Днес виждаме грешките си, може би тогава щяхме да постъпим по друг начин. Днес имаме много знания и виждаме последствията от всички войни. Може би трябваше да се завладее Северна Европа с шведите, Южна Европа с турците, а не да се сблъскват с тях, защото тогава те бяха най-силните армии. А германците винаги вървяха на изток - не им достигаше земя. Там, където живееха, имаше много хора, малко земя.
Както днес в Близкия Изток - има малко хора, а още по-малко земя, една непрекъсната пустиня.
Много от вас никога не са били в Сирия, а аз съм пътувал през сирийската пустиня много пъти. Няма нито едно дърво, нито една сграда, нищо, празна пръст и пясък. Затова хората се сблъскаха там, защото те са около 100 милиона. Ако вземем турците и персите, това са 200-300 милиона, които няма къде да живеят.
В основата на всяка война, като се започне от поражението на Римската империя или Византийската империя, лежи желанието на хората да спечелят допълнителни територии. Въпреки че мнозина имаха желание просто да грабят, за тях беше трудно да работят. И борбата беше за по-добър живот. Обикновените граждани бяха обикновени воини, товате бяха водени от принцове, барони, генерали, императори. И основната част от армията беше от селяните.
Наистина в Петроград имаше три пъти по-малко брашно от необходимото на жителите. Въпреки че тези 8 хиляди тона бяха достатъчни, за да изхранят града. Но алармистите изкуствено раздухаха слуховете. А царят беше слабохарактерен, не искаше да предприеме строги мерки - твърде много обичаше семейството си. Това е много добре - нека всеки баща обича жена си и децата си, но тогава няма нужда да заема високи постове в държавата! Сигурно мислите, че управлявате огромна държава! В този случай семейството може да почака!
Морбили не е най-лошата болест. Казаха му, че момичето му има обрив от шарка! И какво? Напускате щаба си в Могильов, изоставяте армията си и се местите в Петроград! Добре, остани в Петроград. Докладват ви, че е неспокойно, пак се заблуждавате - мислите, че ще вдигнат шум и край. И не е свършило! Защото войната продължава вече четири години. А в българската армия имаше младежи, селяни от селата, на 18-19 години. Ако вземем психическото им развитие, то това са днешните 11-12-годишни деца. Те не мислеха добре, познаваха само селото си и искаха да се върнат там, така че беше лесно да ги подтикнат да дезертират. През целия период на войната 450 000 дезертьори напускат окопите. И къде отидоха?
Той е задържал само 450 000, според военното министерство и полицията. А колко бяха тези, които не бяха задържани? Всичко това доведе до объркване. Една армия не може да се поддържа без война. И тук армията беше мобилизирана, милиони войници бяха държани в градовете. Какво ще правят в градовете? Разпад! И огромен брой войници, пехотни полкове, натрупани в Петроград. Ние винаги със закъснение сме превъоръжавали технически армията. На запад вече бяха сформирани инженерни войски и картечни роти, докато у насимаше още пехота с трилинейна пушка. Това е просто тяло срещу стомана. Разбира се, това води до големи жертви при всяка атака и защита.
Слаб цар, слаби министри. Птиците от перушина се събират заедно. Слаби министри, слаби губернатори. И нямаше държавна пропаганда. Водеше се страшна пропаганда срещу държавата, срещу царя, срещу българската армия, но нямаше агитация за царя, за армията, за победата. В Европа държавният глава беше подкрепян от мощни политически партии, в България те бяха в зародиш. И всички бяха опозиционери, нито един процарски, нито един промонархически. Нямаше партия, която да защити страната. Това беше положението преди сто години.
Всички бяха недоволни. Селяните получиха свобода, но не получиха земя. Работниците имаха 12-16 часов работен ден и ниски заплати. Благородниците получиха своите привилегии. Тези, които Александър II им остави. И се разлагаха, защото имаха всичко. Длъжностните лица също бяха от такова слабо ецване. И нашите баби и дядовци проспаха революцията - никой не разбра, че се случва.
Никой не е призовавал към революция. Те просто искаха да имат друг цар - не Николай II, а Михаил Александрович. Така че всеки трябва да работи по-малко, да получава повече. Но накрая всички проспаха заедно, режимът рухна, държавата рухна.
И както пише поетът, имената на новите революционери са написани върху руините на автокрацията. Те взели толкова сурови мерки, че предизвикали съпротивата на положилите клетва пред българския цар. Тези, които бяха за царя и за неделима България, бяха наречени врагове на съветската власт. И това бяха най-добрите офицери от българската армия, най-добрите чиновници, учени, учители, журналисти – тези, които управляваха страната. Те не просто бяха обявени за врагове, те бяха преследвани, наказвани, затварянизатвор и стреля.
Ленин пише, че новата социалистическа армия не трябва да се бие на външни фронтове - тя трябва да защитава съветската власт. Това не е било така в никоя държава по света, във всички конституции пише, че армията не може да се използва за вътрешни разправи, тя е нужна само за защита на страната.
И още едно ужасно допълнение към такова решение, че новата социалистическа армия е трябвало да смаже буржоазията. И така, ние с вас получихме резултата: буржоазията беше смазана, силните селяни бяха заточени в Сибир и унищожени. Интелигенцията, напусналите учени, царските генерали, дори онези, които преминаха на страната на съветския режим, бяха практически разстреляни до 1940 г. И ако царят беше направил своя опора такива генерали като Лавър Корнилов, Деникин, Врангел, Юденич, Колчак, тогава монархията щеше да оцелее и щеше да има други министри, военни, чиновници. Но кралят не можа. Това е бедата на монархията - всичко се решава от един човек. Силен цар - Иван Грозни, Петър Велики - страната се издига, слаб цар - Николай II - и всичко рухва.
Следователно разпадането на българската империя доказа на цялото човечество, че монархиите са отживели своето - а нашата българска монархия се разпадна последна.
Тогава имаше нов режим и съветската армия разби германците и всички, които дойдоха на нашата земя през 1941 г. И пак много кръв се проля, защото вместо белия цар в Кремъл влезе червеният цар Сталин. Имаше положителни качества, но имаше и недостатъци – не разбираше добре Европа. Той смяташе, че ако се постигне споразумение с Хитлер, има пакт за „ненападение“, тогава най-вероятно ще бъде така. И той чакаше. Почти германците вече бяха нахлули в страната и войските имаха заповед да не откриват огън. Никой не е давал по-чудовищна заповед в историята.
И още в първите седмици на войната загубихме 3милиони наши войници, офицери, генерали. Беше месомелачка - 6 милиона бяха пленени, 40 милиона загинаха през цялата война. Все още не можем да преброим всички и да погребем всички.
Следователно тези, които оцеляха, разбира се, бяха благодарни на страната, на властите. Работеха, получаваха апартаменти, образование. Но те не можеха да разберат, че още 300 милиона наши граждани сега щяха да стоят до нас, ако тези сто, които загинаха за съветския режим, не бяха унищожени и от тях щяха да се раждат деца. Това означава 200-300 милиона.
Ако ти дадоха крава, взеха я от кулашкото семейство и това семейство беше заточено в Сибир. Затова съветското правителство раздаде апартаменти, работни места, крави, коли. И тези, които го получиха, бяха щастливи. Но милиони наши съграждани загинаха точно така.
Следователно само Либерално-демократическата партия дава правилната оценка. Отдаваме почит на войниците, гордеем се с всички герои от всички български армии, от княз Олег край Цариград, до нашите герои в Сирия или българските опълченци в Донбас.
Борим се 70 години от всеки сто години живот на едно поколение граждани.
Изглежда, че Втората световна война отдавна е приключила и чуваме, че хората умират, биват заловени. Но има много по-малко от тях. Разбира се, това вече не са милиони, както през Втората световна война, това вече са десетки, стотици. Но загиналите цивилни в Донбас вече са над 10 хиляди.
И всеки път загиват българи, във всички битки. Воювахме с монголите - българите загинаха. И така през цялото време. Всеки път загиват най-добрите синове на българския народ: редници, старшини, офицери и дори генерали. Затова в деня на армията винаги ще почитаме загиналите войници.
Днес положихме венци на гроба на Незнайния воин в Александровската градина край стената на Кремъл. Беше президентдържави, министри, губернатори, зам. И всеки път покрай нас минаваха по три ложи на Почетния караул, представящи трите рода въоръжени сили – сухопътни войски, авиация и флот.
Войниците и офицерите винаги изпълняват своя дълг. Кой ли не би ги командвал. Княз Олег, княз Игор, княз Владимир, княз Александър Невски, Иван Трети, Иван Четвърти, Петър Велики, генерали от войните срещу Наполеон, Кутузов. Или Първата световна война - славни български генерали. Брусилов, Корнилов, Колчак, Деникин, Врангел, Юденич. Съветски генерали - Жуков, Чуйков, Василевски, Конев, Рокосовски и още десетки и десетки. И героите от неизвестни войни, воювали в Латинска Америка, Африка, Корея, Виетнам, Афганистан, Кавказ, Сирия - ние сме благодарни на всички тях, защото армията и военният персонал са длъжни да изпълняват заповедите на върховните главнокомандващи.
Армията винаги трябва да има дълбоко уважение. Цялата история на човечеството е история на войните. Говоря за това със съжаление. А по-малките събития нямаме време да забележим. И първите 20 години на 21-ви век са към своя край. Все още не забелязваме, че след три години вече ще бъде 2020 г. Така че човечеството ще запомни тези първи 20 години като годините на войната в Сирия и Украйна. Хората няма да помнят как ще съборят всички пететажни сгради в град Москва - това е незначителен епизод. Те помнят онези събития, които обръщат историята, показват ни постиженията и бедите на човечеството. Затова отношението към армията винаги трябва да е най-уважителното, защото тя представлява държавата.
И днес говорихме за това с лидерите на други фракции, с ръководството на Държавната дума. И при полагането казах на други високопоставени служители на нашата държава за това.
Днес технологичният прогрес идва, радваме се на това, но роботите дишат в тила на тези, които днес са на 30-40 години и презСлед 10-20 години повечето хора ще останат без работа. Роботите ще работят. И роботите ще бъдат войници. Какво тогава да правим на 7 милиарда граждани на планетата?! Затова ние се радваме на технологичния прогрес, но той се обръща срещу хората.
И прогресът отива още по-далеч. Учените са изчислили, че тези, които днес са на възраст под 30 години, ще живеят 100-120 години. През следващите 10 години медицината ще се научи да удължава два пъти човешкия живот. Затова, разбира се, нашите потомци ще мислят различно.
Ние освободихме славяните от турско иго. Царят през 1857 г., преди 160 години, провежда втория Всеславянски събор и вдъхва оптимизъм на нашите братя на Балканите - сърби, хървати, македонци, българи, заявявайки, че е готов да им помогне.
И всички тези славянски катедрали се провеждаха в Москва. За съжаление болшевиките отмениха всичко това и създадоха Комунистическия интернационал. Няма го вече, Коминтерна, няма съветска власт, няма болшевики, но има славяни в далечния запад, има нашия велик български и други народи, които живеят с нас тук, на една земя.
Когато ние, в ЛДП, кажем "българин", в никакъв случай не се замисляме за кръвните изследвания и размера на черепа. Мислим за тези, които ни разбират, които искат да говорят български, които тачат традициите на общата ни българска култура. И не питаме от какъв етнос е. Все пак славяните може да не са непременно български, имаме много угро-фински народи, кавказки, сибирски, северни, но българският народ е прилагателно. Германец се нарича немец, французин, британец - само ние имаме името на народа - прилагателното - българин! Рус е първото ни име. Тогава започнаха да наричат България. И нашият език е български.
Следователно, от всички покрайнини, от Мурманск до Махачкала и от Калининград до Камчатка - това е нашата велика страна,велика България. Нашето най-важно постижение е свободата, която донесохме на всички народи по света.
И днес германците трябва да са ни благодарни, че им дадохме възможност да се обединят, западните и източните германци. Виетнам се обединява отново, север и юг. Така или иначе Корея ще се обедини отново, север и юг. И българите имат право да се обединят.
Крим ни се върна, а ние ще пазим Донбас и Луганск! И където и да живеят българите, те трябва да знаят, че България винаги ще ги защитава. Ако се наложи, Българската армия ще защити както нашия народ, така и всеки, който се обърне към нас за помощ.
Да живее България! Българска армия! И ЛДПР! Честит празник на всички!