Отношението на имамите от Ехли-Сунната към Ехли-Бейт - Ислямът днес, утре
Отношението на имамите от Ехл-Сунната към Ехл-Бейт
Четиримата лидери на мадхабите Ахли-Сунна винаги се покланяха пред величието на семейството на Пророка (с), потвърждавайки превъзходството на представителите на Ахли-Бейт. Това се доказва както от думите, така и от действията на имамите на мезхаба. За съжаление впоследствие се наблюдава тенденция техните изказвания по тази тема да се премълчават или да се опитват да отричат думите им.
Няма да сгрешим, ако кажем, че сред лидерите на мезхебите имам Шафий най-искрено е изразявал любовта си към Ехли-бейт. Може би една от причините е принадлежността му към Курейша, тоест връзката му с Ахли-бейт. Както знаете, 10-ият предшественик по бащина линия на Шафии - Абди-манаф е 4-тият предшественик на Негово величество Пророка (с). Тоест, пророкът Мохамед (с) е от семейството на един от синовете на Абди-манаф - Хашим, а Шафии - друг син на Абди-манаф, Абдулмутталиб.
Според исторически данни, по време на управлението на Харун ар-Рашид Шафий, в йеменското селище Наджран е назначен кази, но след това е уволнен поради разногласия с местния владетел, който измъчва хората. Някои обясняват този факт с голямото уважение, което Шафии проявява към саидите на Ахли-Бейт, което коренно противоречи на тогавашната политика на Абазитския халифат. Някои историци са на мнение, че любезното отношение на Шафии към Ахли Бейт е умишлено преувеличено от владетеля, за да го отстрани от поста. Във всеки случай Шафии беше обвинен в заговор с представители на Ехли-Бейт срещу халифата и беше извикан в Багдад, при халифа. Въпреки това, той избягва наказанието, благодарение на усилията на видния учен Мохамед Шейбани.
Изказванията на имам Шафии, пропити с любов и уважение към Ахли-бейт,животът му стана причина за клюки сред близкия му кръг. Мюсюлманите, които трябваше да прекарат 90 години по време на ерата на пропагандата на Амави, а след това и при абаситите, го обвиниха в шиизъм и дори го нарекоха „рафизи“, тоест „отстъпник от религията“ (в тази епоха всички шиити бяха третирани по такъв обиден начин).
Ученият по Ахли-Сунна Ибн Хаджар Хайсами в книгата си "ал-Саваиг ал-мухрига" цитира някои от стиховете на Шафии, които той посвети на Ахли-бейт. Ето един от тях:
Казаха, че си станал рафизит. Отговорих с не.
Това не е моята религия или вяра.
Но няма съмнение, че обичам най-добрия лидер (имам)
И най-доброто ръководство.
Ако любовта към приятел е рафидизъм,
Тогава аз съм най-пламенният рафиз сред всички хора.