Относно срока за сключване на споразумение с корпоративни клиенти след обобщаване на резултатите от покупката

ОТНОСНО СРОКА НА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА ОТ КОРПОРАТИВНИ КЛИЕНТИСЛЕД ОБОБЩАВАНЕ НА ПОКУПКАТА

Д.В. ИСЮТИН-ФЕДОТКОВ

Дело N 309-KG15-14384.

Пример 1.

Корпоративният клиент се обърна към арбитражния съд с молба до териториалното поделение на антимонополния орган за обезсилване на решението и заповедта. Според жалбоподателя изводите на антимонополния орган в решението и заповедта за нарушение на Закон N 223-FZ са неоснователни, т.к. този закон не установява срок за клиента, преди който страните (клиентът и победителят) не могат да сключат споразумение. Установяването от клиента в Правилника за обществените поръчки на 20 и 30 дни за сключване на договори с победителите в поръчката не противоречи на Закон N 223-FZ, следователно няма основания за изменение на разпоредбите за обществени поръчки на клиента.

Териториалното поделение на антимонополния орган не признава аргументите на жалбоподателя и счита, че от разпоредбите на Закон N 223-FZ и Закон N 135-FZ следва, че договорът не може да бъде сключен преди изтичането на десетдневния срок, предвиден за обжалване на действията (бездействието) на клиента, което гарантира защитата на правата на участниците по административен начин.

Заинтересуваната трета страна смята, че Закон N 223-FZ позволява на клиента да сключи договор по-рано от 10 дни след обобщаване на резултатите, а Закон N 135-FZ не регулира условията за сключване на договори въз основа на резултатите от процедурите за възлагане на обществени поръчки.

Съдът отказа да удовлетвори заявените изисквания на корпоративния клиент.

От наша гледна точка, като се има предвид товаспор, не всички аспекти на законодателството, уреждащо корпоративните поръчки, са взети под внимание.

В съответствие с част 4 на чл. 18.1 от Закон N 135-FZ „обжалване на действията (бездействие) на организатора натърга, оператора на електронния сайт, комисията поконкуренция илитърг пред антимонополния орган по начина, предвиден в този член, е разрешено не по-късно от десет дни от датата на обобщаване на резултатите оттърга или ако резултатите оттъргът се публикуват на сайта в информационната и телекомуникационна мрежа Интернет от датата на такова поставяне, с изключение на случаите, предвидени в този федерален закон.

При разглеждането на спора според нас съдилищата не са обърнали внимание на термините „покупка“ и „наддаване“, използвани в Закон N 135-FZ, които не са дефинирани във федералното законодателство във връзка с корпоративните покупки. В същото време терминологията и нейното определение значително влияят върху правилното разрешаване на проблема.

Гражданският кодекс на България не дефинира понятията "покупка", "наддаване". В част 4 на чл. 447 от Гражданския кодекс, има правило, четърговете (включително електронни) се провеждат под формата на търг, състезание или в друга форма, предвидена от закона. Закон N 223-FZ споменава само търг и конкурс, докато други методи за възлагане на обществени поръчки и процедурата за тяхното провеждане се установяват от корпоративните клиенти независимо в техните разпоредби за възлагане на обществени поръчки въз основа на част 2 на чл. 2 от Закон N 223-FZ. В тази връзка е логично в част 4 на чл. 18.1 от Закон N 135-FZ определя имената на комисиите - конкурентни или търгове. В нашия пример 1 корпоративен клиент е направил покупка, използвайки метода на запитване за оферта.

Клиентът, в съответствие със своите разпоредби за обществени поръчки (в сила към момента на оспорваната поръчка), като наддавасчита покупките, извършени по метода на търг или търг, и покупка - покупката от клиента по методите, посочени в правилата за обществени поръчки на стоки, работи, услуги за нуждите на клиента. По този начин купуването е правилно дефинирано по-широко от наддаването. От гледна точка на клиента всяка оферта е покупка, но не всяка покупка е оферта.

Тук е необходимо да се споменат съдебни решения по други дела, според които методи за възлагане на обществени поръчки, различни от търг и търг, по същество са признати за наддаване (пример 2) .

Електронно правосъдие. Дело N А40-164411/15-121-1353 // http://kad.arbitr.ru/Card/778b5e90-81e0-467d-ba0d-6d01dc8551ea; дело N 305-KG15-1682 // http://kad.arbitr.ru/Card/be1343be-f85a-4dfb-847a-e2b390f4c23c.

Пример 2.

Корпоративният клиент се обърна към арбитражния съд с молба до териториалното поделение на антимонополния орган за отмяна на решението и заповедта за нарушение на тръжната процедура и процедурата за сключване на договори. Според заявителя търгът се провежда под формата на търг, състезание или под друга изрично предвидена в закона форма. Гражданският кодекс, Закон N 223-FZ форми на наддаване не са установени, но от текста на чл. 17 от Закон N 135-FZ следва, че такива методи на обществени поръчки като искане за предложения и искане за оферти не се прилагат за наддаване. Корпоративният клиент проведе запитване за предложения, в резултат на което отказа да сключи споразумение с участника в поръчката.

Териториалното подразделение на антимонополния орган посочи на клиента необходимостта от завършване на процедурата за възлагане на обществена поръчка в съответствие с разпоредбите на част 1 на чл. 447 от Гражданския кодекс чрез сключване на споразумение с участника.

Според съда „закупуванепроцедури, които по своето правно естество отговарят на определението за „търг" или „състезание", независимо от наименованието, дадено им от организатора на такива процедури. „Съдът постанови, че процедурата за възлагане на обществена поръчка (искане за предложения), която се различава по наименование от конкурса или търга, е наддаване по смисъла на гражданското право.

В същото време има практика на съдилищата, когато методи за възлагане на обществени поръчки, различни от търг и търг, не се признават за наддаване (пример 3).

Електронно правосъдие. Дело N 09AP-19583/2014-GK // http://kad.arbitr.ru/Card/eae48609-052c-490e-962a-fe7bb90f6dd8; Дело N А40-69448/14 // http://kad.arbitr.ru/Card/ebead790-7003-45de-a88d-6a2b1b24790b.

Пример 3.

Участникът в поръчката се обърна към арбитражния съд с искане да принуди корпоративния клиент да сключи споразумение. Основание за предявяване на рекламация е действителният отказ на клиента да подпише договора с участника, който е победител в конкурса за предложения, проведен от клиента.

Според ищеца искането за оферти е по същество търг и клиентът е длъжен да сключи договор въз основа на резултатите от поръчката. Ответникът е възразил срещу иска и не е съгласен, че искането за предложения се отнася до търг, в резултат на който клиентът е длъжен да сключи споразумение с победителя.

Според съда клиентът е определил в правилата си за обществени поръчки, че искането за предложения не е търг и е установил процедурата за провеждане на този метод на обществена поръчка. Съдът реши да не разглежда искането за предложения като търг.

Така по въпроса за класифицирането на определени процедури за възлагане на обществени поръчки, проведени в съответствие със Закон N 223-FZ, като наддаване, имаше различни позиции на съдилищата.

Вижте още: Карташков П. Искане за предложения: търг илиНе? // Еж-юрист. 2015. № 43. С. 14.

Буквалното тълкуване на тази норма показва, че Закон N 135-FZ в параграф 1 на част 1 на чл. 18.1 има за цел да установи правилата за разглеждане на жалби както при организирането и провеждането на търгове, така и при провеждането на обществени поръчки в съответствие със Закон N 223-FZ. Но по-нататъшното проучване на останалите двадесет и пет части от чл. 18.1 от Закон N 135-FZ казва, че процедурата за разглеждане на жалби е установена само за наддаване и няма процедура за разглеждане на жалби за други покупки в съответствие със Закон N 223-FZ. Тоест Закон N 135-FZ поставя за цел да регулира разглеждането на жалби относно обществени поръчки по Закон N 223-FZ, но методът за постигане на целта не е установен.

По този начин има ситуация, при която законодателството:

- формално няма 10-дневна забрана за сключване на договори въз основа на резултати от процедури за възлагане на обществени поръчки, които не са свързани с наддаване;

- липсват ясни критерии за класифициране поименно на процедури за обществени поръчки, които не са търгове или търгове.

Правоприлагащата практика в такива условия естествено доведе до спорни ситуации, по които се постановяват противоречиви съдебни решения. Това се отразява негативно на развитието на отношенията в областта на корпоративните поръчки като цяло и в частност на отношенията между бизнес субектите. В тази връзка е необходимо да се направят допълнения и промени в:

- Закон N 223-FZ по отношение на определянето на определенията на термините "покупка", "наддаване", както и изчерпателен списък на методите за възлагане на обществени поръчки, които са търгове;

- Закон N 135-FZ по отношение на определянето на процедурата за разглеждане на жалби за други покупки в съответствие със Закон N 223-FZ.

С оглед на гореизложеното, корпоративните клиенти, когато формулират своите разпоредби за обществени поръчки, трябва да помнят, че обществените поръчки,различен от аукциона и търга по наименование и не предполагащ задължението на клиента да сключи споразумение, може да бъде допълнително оспорен пред антимонополния орган или съда. Като се има предвид двусмислената съдебна практика по този въпрос, от клиента може да се изисква да сключи споразумение въз основа на резултатите от поръчка, която формално не е свързана с наддаване. За да се избегнат подобни ситуации, на корпоративните клиенти се препоръчва да дефинират понятията „покупка“, „наддаване“ в правилника за обществени поръчки, както и да определят ясни разлики между различните методи на обществени поръчки. Трябва да се има предвид, че антимонополният орган развива административна практика да има 10-дневна забрана за сключване на договор след обобщаване на резултатите от корпоративните покупки.

Нашата компания оказва съдействие при писане на курсови и дипломни работи, както и магистърски тези по предмета Гражданско право, предлагаме да използвате нашите услуги. Цялата работа е гарантирана.