Относно съжителството
Английският поет Оскар Уайлд пише още през 1890 г.: „Мъжете се женят от умора, жените се женят от любопитство. Бракът носи разочарование и на двамата.” [1] В днешно време тенденцията да не се формализират отношенията набира скорост. Според Общобългарското преброяване на населението от 2010 г. 8,1% от мъжете и 6,7% от жените (общо около 9 милиона души) в България са в нерегистрирани връзки[2].
Въпреки това, параграф 2 на чл. 1 от Семейния кодекс на България гласи, че „се признава бракът, сключен само в службите по гражданското състояние”[3]. Законът не признава нерегистрирания брак и не счита съжителството на мъж и жена за брак[4]. Тези отношения не пораждат никакви правни последици, следователно има проблеми с регулирането на тези отношения.
Някои държави (Норвегия, Франция, Холандия, Швеция, Испания, Унгария и други) вече регулират отношенията в нерегистриран брак. Например във Франция съществува четиристепенна система за регулиране на личните отношения: свободен съюз (union libre), съжителство (concubinate), PACS и самият брак. Всеки етап се различава по броя на предоставените права и задължения. При свободен съюз не възниква законодателна регулация: хората живеят тихо заедно, не възникват права и задължения помежду си.
По време на съжителството съжителите могат да получат удостоверение за съжителство, което обаче не поражда правни последици. За да го получат, двамата съжителстващи трябва да представят документи за самоличност и доказателства за съжителство (разписки за наем, свидетелски показания и др.). Не са необходими действия за прекратяване на съжителството. Този сертификат ви дава право на„Конвенция за съжителство“ („La convention de concubinage“), според която е възможно опис на съвместно придобито имущество с установяване на собствеността му от един от съжителстващите. Имуществото, придобито от съжителстващите, е лично, няма обща собственост. Тази конвенция може да установи режима на пребиваване на съжителите (да определи сумата за храна и т.н.). Но не трябва да предоставя повече права и задължения, които предоставя PACS или брак[5]. Дете, родено в съжителство, трябва да бъде припознато. В конкубината личната свобода на всеки партньор е поставена над всички задължения.
За сключване на договор за гражданска отговорност (Pacte civil de solidarité, PACS) се установяват редица изисквания: партньорите трябва да са пълнолетни, дееспособни, да не са женени или в друг PACS и да не са близки роднини. Прекратяването на PACS изисква писмено заявление.
Партньорите в PACS се задължават да водят домакинство заедно, да оказват взаимна финансова помощ (принос към разходите на домакинството: наем, храна, здраве и др.) пропорционално на финансовите възможности на всеки от партньорите, освен ако в PACS не е посочено друго.
Партньорите отговарят взаимно за задълженията си, възникнали в резултат на разходи за нуждите на ежедневието. Също така, при липса на съгласие на един от съжителите за заем или заем (ако сумата не съответства на нивото на благосъстояние на кредитополучателя), солидарна отговорност не възниква.
Партньорите могат да изберат един от режимите на собственост в PACS (също така е възможно да се промени споразумението в бъдеще): отделна или съвместна собственост. В случай на отделна собственост, всеки партньор запазва собствеността върху своите активи (преди и по време на PACS). Той е и едноличен собственик на доходите си(заплата, наем, пенсии. ).
Всеки съдружник трябва да докаже, че има изключителна собственост върху имота, в противен случай той се разделя наполовина.
Детето трябва да бъде разпознато в PACS при раждането.
PACS може да бъде прекратен в случай на брак (един партньор с трето лице или и двамата партньори), смърт и декларация на един от партньорите[6].
Според Френския статистически институт през 2011 г. 32 милиона французи са имали връзка, от които 23 милиона са били в граждански брак (официално регистриран), 7 милиона в съжителство (както в свободен съюз, така и в конкубинат) и 1,4 милиона в PACS[7].
Някои страни (Еквадор, Португалия, Израел и други) приравняват действителните брачни отношения с официално регистрирания брак.
В Еквадор беше приет закон № 115, който след две години фактически отношения приравнява такъв съюз към официалния брак (1 и 2 членове) [8]. Всички имуществени отношения се регулират по същия начин, както в официалния брак на Еквадор. В този случай обаче има трудности при определянето на момента на началото на съжителството.
Семейният кодекс на Украйна не признава съжителството като официален брак, но имуществените отношения между съжителите се регулират по аналогия с отношенията между лица, които са в регистриран брак, освен ако не е установено друго с писмено споразумение между тях. За целта съжителстващите лица трябва да докажат наличието на съпружеско местожителство[9].
В България една от най-важните разлики между гражданския брак и нерегистрираната връзка е уредбата на режима на съвместно придобито имущество. Имуществото в официалния брак е обичайно, дори ако единият от съпрузите няма доходи. На кого е записан придобитият имот няма значение.Владението, ползването и разпореждането с общо имущество се извършва по взаимно съгласие на съпрузите, като съгласието на втория съпруг се предполага. Ако не е имало споразумение, сделката може да бъде оспорена[10]. Възможна е делба на съвместно придобито имущество по време на брак и развод[11].
[1] Уайлд О. Портретът на Дориан Грей. URL: http://lib.ru/WILDE/doriangray.txt. Дата на достъп: 28.01.17г.
[3] Семеен кодекс на България. член 1
[11] Семеен кодекс на Руската федерация. чл.38 Дата на достъп: 29.01.17г.
[13] (чл. 244 - 252 от Гражданския кодекс на България).
[23] Чл. 10 от Кодекса за брака, семейството и настойничеството
[24] Чл. 11, 12, 16, 19, 20 Кодекс за брака, семейството и настойничеството