патогномоничен симптом
Най-голямата диагностична стойност на така наречените патогномонични симптоми, т.е. тези субективни или обективни прояви на заболяването, които са характерни за една нозологична форма и не се наблюдават при други заболявания.
По този начин пролапсът на стените на вагината и матката отвъд булбарния пръстен е патогномоничен симптом на недостатъчност на мускулите на тазовото дъно и пролапс на тазовите органи, следователно, когато се открие този симптом, тази предполагаема диагноза (и ако бъде открита случайно, не се предполага) става окончателна.
В гинекологичната практика броят на тези симптоми е изключително ограничен и по-голямата част от тях се откриват не в процеса на разпит или физически преглед на пациента, а въз основа на резултатите от лабораторни, патоморфологични или инструментални изследвания. Вероятно това е причината на всички етапи от диагностичното търсене клиницистите често да се фокусират не върху един, макар и надежден диагностичен признак, а върху набор от специфични и неспецифични симптоми, които образуват обемен симптомен комплекс, който определя цялостна, типична картина на заболяването.
Освен това в гинекологията, както и в други клинични дисциплини, има съвсем реални и доста често срещани нозологични единици (например дисфункционално маточно кървене), лишени от патогномонични признаци. Ето защо тяхната диагноза в момента, както и преди десетилетия, се основава на поетапно, последователно изключване на всички клинично подобни органични заболявания с добре познати патогномонични симптоми (субмукозна миома на матката, овариален гранулозноклетъчен тумор, тромбоцитопенична пурпура и др.).
Подзолкова Х.М., Глазкова О.Л.
"Патогномоничен симптом" и други статии по гинекология