Пийл Бил
02.03.2017 г. в 10:00 ч. Обновен на 02.03.2017 г. в 10:16 ч.
Друга причина, поради която биреният алкохолизъм е добър.
Когато съдят Кокорин и Мамаев за шампанско, Фелпс за марихуана, а българския национален отбор за наргиле преди мача, те си спомнят митичните дядовци-спортисти, които почиваха в Кисловодск извън сезона, държаха жените си за ръка и спазваха режима. Никой не говори за чернодробната трансплантация на Джордж Бест или за годишния процент от 300-500 жени, с които Меджик Джонсън е правил секс.
Играчът на снукър Бил Вербенюк нямаше шанс да стане личност на годината според списанието на Съветския филателист. Той получи фамилия от дядо си, който емигрира в Канада от Украйна, и лоша наследственост от баща си, който държеше билярден клуб и се криеше от ченгетата в свободното си време. „Той беше един от най-големите купувачи на крадени стоки в Канада“, спомня си Бил. „Папата е извършвал въоръжени нападения, продавал е наркотици и е укривал престъпници.
Вербенюк старши постави момчето на билярд, когато беше на девет години. Pop's Billiards беше основната пещера за мъже на авеню Логан във Ванкувър, така че там често се провеждаха турнири. Били непрекъснато се въртеше някъде наблизо и веднъж беше хакнат до смърт с местен шампион. Всички знаеха, че той е син на собственика, но никой не взе на сериозно пълничкото момче. Тълпата просто се засмя, когато хлапето предложи да играе за пари - пет паунда на рамка.
Шампионът взриви Бил и го остави без джобни пари. Няколко седмици по-късно Вербенюк се върна, намери тази местна легенда и я унищожи. Момчетата току-що са гледали как закръгленото момче побеждава пораснал професионалист и вдига 290 паунда на игра на снукър. Бил беше на 12 години.
КогаВербенюк израсна, бързо усети колко готино е да не зависиш от никого. Започна да пие рано, влезе във фиктивен брак с някаква французойка (тя имаше нужда от разрешение за пребиваване), пътуваше из Австралия и Великобритания и печелеше само като хвърляше топки в джобове. „Тогава моят приятел Джон събра 10 паунда от всеки, който загуби от нас. Размахваха реплики от полунощ до 7 сутринта и след това спаха цял ден”, разказва през смях канадецът.
По време на билярдния маратон Бил изпи 76 кутии бира и спокойно екзекутира опонентите си. „Веднъж спечелих $20 000 в пул за една нощ“, хвали се Вербенюк. - Хората вървяха и вървяха и всеки искаше да ме бие. Загубих всичките си печалби за 20 минути. Имаше един човек, който заложи 200 хиляди долара. Напразно се надявах, че ще спечеля тези пари.
На островите Бил и негов приятел купиха автобус и инвестираха 20 хиляди паунда в него. Всичко беше вътре: две спални, душ, телевизор, кухня и минибар. Тъй като всички турнири се провеждаха във Великобритания, за него беше по-лесно да живее в ремарке, отколкото постоянно да лети от Канада до Шефилд. Две години след като стана професионалист, Бил установи, че уискито не действа върху него по същия начин, както върху другите играчи. След посещение при лекар се оказа, че има хипогликемия - неприятно състояние, при което организмът гори особено кръвната захар и метаболизира алкохола. Затова играчът на снукър спокойно изпи шест халби (2,8 литра) бира преди мача и отиде до масата с леко чувство на пиянство.
Синдромът по-късно причинява есенциален тремор, неволно треперене на дясната ръка, опустошителна диагноза за играч на билярд. Вербенюк забеляза, че бирата помага най-много от тази язва и я запушваше преди мачове, за да не пропусне важна топка. Би Би Си показваше снукър предавания тогава и презв средата на 70-те години спортистите биха ужасили всеки депутат: асистентите непрекъснато сменяха пепелниците си и носеха гарафи с уиски.
Канадецът не беше топ играч: четири пъти стигна до 1/4-финалите на голям турнир и веднъж стигна до полуфиналите на Световното първенство. Най-доброто от всичко се чувстваше в отборни турнири - там общуваше с близки. „Ние не бяхме просто съотборници, бяхме истински приятели извън игрите“, каза друг член на националния отбор, Клиф Торнбърн. „Докато другите се биеха и решаваха кой да бъде капитан, ние бяхме едно.”
Той винаги е бил обичан от публиката: Бил никога не е забравял, че играе за забавление на онези, които го гледат. В мача с Джо Джонсън, канадецът не намери рикошет, за да докосне затвореното червено, направи невъобразима случайност и търкулна топката в страничния джоб. Този трик все още се нарича ритникът на века.
В мача на откриването на Световното първенство през 1980 г. Дейвид Тейлър от националния отбор на Уелс постави Вербенюк по снукър. Беше неудобно да се играе от такава позиция - бирата качи канадеца до 127 килограма, а дрескодът го задължаваше да се появи с панталон. Когато Бил едва се качи на масата и посегна към топката, пукнатината на плата спря опита му. Мачът беше излъчен в цялата страна от BBC, публиката в залата веднага разбра какво се случва, а Вербенюк слезе от плата, покри скъсаните си панталони и се огледа смешно, викайки: „Кой развали въздуха? Кой го направи?"
В края на 80-те години Международната федерация по билярд и снукър забрани употребата на алкохол по време на мачове. Това би помогнало много на Вербенюк: алкохолът беше смесен с бета-блокери и имаше лошо въздействие върху сърцето. Но Бил не можеше да играе трезвен заради треперенето на ръцете му. „Бирата не ми дава никакво предимство пред другите играчи“, възмути се той. Отначало канадецът редовно плащаше глоби за неуспешни допинг тестове, но когато паритеприключи, пенсиониран. В последния си професионален мач Вербенюк загуби с 1-10 и заяви: „Изпих 24 халби екстра силен лагер и две двойни водки и все още не съм пиян.“
Година по-късно той подаде молба за банкрут, премести се при майка си във Ванкувър и почина от сърдечна недостатъчност на 56-годишна възраст. Бил беше най-харизматичният играч на своето време и лошите навици не му пречеха, а му помагаха. Никой Болт няма да пробяга 100 метра след 76 бири, нито Овечкин няма да вкара гол след осем чаши водка, нито Меси няма да вкара гол след 40 литра лагер.
Бил Вербенюк се оттегли от спорта, след като се почувства предаден. Той обичаше билярда по начина, по който го познаваше, и не можеше да си представи играта без няколко халби. Снукърът беше станал твърде редовен и елегантен, но самият дух на старите клубове, където можеше да измамиш няколко скитащи души за 10 паунда, беше изчезнал. Вербенюк остана спортист до последните си дни. Току-що премахнаха топки, джобове и щека от билярд + коктейл за напитки.