Пластични похвати в уроците по музикална литература и слушане на музика - Методическа страница
Докладът използва опита на Т. В. Рибкина, преподавател по курса "Слушане на музика" в музикалното училище към Тулския колеж по изкуствата, както и примери от нейната собствена практика. Авторът на статията предлага различни начини за активиране на емоционалната сфера на децата чрез движение, пластичност. Рибкина вярва, че пластичното въплъщение на музика от различни стилове и жанрове е приложимо за всеки раздел на курса. Музиката не може да бъде позната без телесни движения. Движението е най-важният комуникационен канал. Според изследваните данни количеството информация, предавана по време на комуникация чрез вербални средства, не надвишава 7%, чрез звукови средства - 38%, докато невербалните средства за комуникация представляват 55% от информацията. Педагогическата наука активно декларира огромните ползи от използването на двигателни компоненти при обучението на деца. Ограничаването на индивидуалните творчески (включително двигателни) прояви на детето в процеса на дългогодишно учене, основано на запомняне на готови истини, е фактор за забавяне на интелектуалното (духовно) развитие. Академик В. Базарни, според разработената от него програма, наречена „Спасете децата – спасете България“, смята, че изчезването на психомоторните функции при съвременните деца е следствие от заседналото обучение и пряко води до деградация на артистичното (творчески) способности. Авторитетната система на К. Орф отдавна проправи пътя за пластични движения в уроците по солфеж, хор, ритъм и специалност. В периферията на тези процеси остава само музикалната литература. Говорим за правилното използване на пластични техники в процеса на слушане и възприемане на музика.