Плюсове и минуси на вятърни турбини
Напоследък се водят много спорове относно опасностите и ползите от вятърните турбини от екологична гледна точка. Нека разгледаме няколко позиции, които се посочват предимно от противниците на вятърната енергия.
Един от основните аргументи против използването на вятърни турбини е шумът. Вятърните турбини произвеждат два вида шум: механичен и аеродинамичен. Шумът от съвременните вятърни турбини на разстояние 20 m от мястото на монтаж е 34 - 45 dB. За сравнение: шумовият фон през нощта в селото е 20 - 40 dB, шумът от автомобил със скорост 64 km / h - 55 dB, шумовият фон в офиса - 60 dB, шумът от камион със скорост 48 km / h на разстояние 100 m от него - 65 dB, шумът от ударен чук на разстояние 7 m - 95 dB. По този начин вятърните турбини не са източник на шум, който по някакъв начин да влияе неблагоприятно на човешкото здраве.
Инфразвук и вибрации са друг проблем с отрицателно въздействие. По време на работа на вятърната мелница се образуват вихри в краищата на лопатките, които всъщност са източници на инфразвук, колкото по-голяма е мощността на вятърната мелница, толкова по-голяма е силата на вибрациите и отрицателното въздействие върху дивата природа. Честотата на тези вибрации - 6-7 Hz - съвпада с естествения ритъм на човешкия мозък, така че са възможни някои психотропни ефекти. Но всичко това се отнася за мощните вятърни паркове (това не е доказано дори по отношение на тях). Малката вятърна енергия в този аспект е много по-безопасна от железопътния транспорт, колите, трамваите и други източници на инфразвук, с които се сблъскваме ежедневно.
Що се отнася до вибрациите, те са по-заплашителни не за хората, а за сградите и конструкциите, методите за намаляването им са добре проучен въпрос.Ако е избран добър за ножоветеаеродинамичен профил, вятърната турбина е добре балансирана, генераторът е в работно състояние, техническият преглед е извършен своевременно, тогава изобщо няма проблем. Освен ако не е необходима допълнителна амортизация, ако вятърната мелница е на покрива.
Противниците на вятърните турбини се позовават и на така нареченото визуално въздействие. Визуалното въздействие е субективен фактор. За да подобрят естетическия вид на вятърните турбини, много големи фирми наемат професионални дизайнери. Ландшафтни дизайнери участват, за да обосноват нови проекти. Междувременно, при провеждане на проучване на общественото мнение на въпроса „Развалят ли вятърните турбини цялостния пейзаж?“ 94% от анкетираните отговориха отрицателно, а много подчертаха, че от естетическа гледна точка вятърните турбини хармонично се вписват в околната среда, за разлика от традиционните електропроводи.
Също така, един от аргументите срещу използването на вятърни турбини е вредата, нанесена на животни и птици. В същото време статистиката показва, че по-малко от 1 на 10 000 души умират поради вятърни турбини, 250 поради телевизионни кули, 700 поради пестициди, 700 поради различни механизми, 800 поради електропроводи, 1000 поради котки, 5500 поради къщи/прозорци. Така вятърните турбини не са най-голямото зло за представителите на нашата фауна.
Но на свой ред вятърен генератор с мощност 1 MW намалява годишните емисии от 1800 тона въглероден диоксид, 9 тона серен оксид, 4 тона азотен оксид в атмосферата. Възможно е преходът към вятърна енергия да позволи да се повлияе на скоростта на намаляване на озоновия слой и съответно на скоростта на глобалното затопляне.
Освен това вятърните турбини, за разлика от топлоелектрическите централи, произвеждат електроенергия без използване на вода, което намаляваексплоатация на водните ресурси.
Вятърните турбини произвеждат електричество без изгаряне на конвенционални горива, което намалява търсенето и цените на горивата.
Анализирайки горното, можем да кажем с увереност, че от гледна точка на околната среда вятърните турбини не са вредни. Практическото потвърждение за това е, че тези технологии набират бързо развитие в Европейския съюз, САЩ, Китай и други страни по света. Съвременната вятърна енергия генерира днес повече от 200 милиарда kWh годишно, което се равнява на 1,3% от световното производство на електроенергия. В същото време в някои страни тази цифра достига 40%.