Поляците в Имперската империя - Нова Полша
Векове наред България е наричана затвор на народите. В него имаше място и за поляците. Стотици хиляди хора се озоваха там против волята си като изгнаници, но имаше и доброволци, които идваха там в търсене на възможност за кариера и напредък в службата. Значителни са заслугите им в усвояването на безбрежните и безлюдни простори.
Поне 600 хиляди
Установяването на броя на поляците в България през 19 век не е лесна задача. Първото официално преброяване на населението е извършено едва през 1897 г., но не е напълно надеждно. Много от тях съобщиха невярна информация по различни причини. Във всеки случай 426 хиляди поляци са живели в Централна България, Средна Азия, Сибир и Кавказ. Важно е, че в този списък няма поляци от Литва, Белобългария и дяснобрежна Украйна. Според преброяването от 1905 г. 450 хиляди жители на България декларират полския си произход. Тези данни обикновено се считат за подценени. По-близо до истината са изчисленията на Вацлав Серошевски, според които в края на 19-ти - началото на 20-ти век в Българското царство, включително и в земите на бившата Жечпосполита, са живели най-малко 600 хиляди поляци.
Поляците са живели предимно в градовете на европейската част на империята; повечето от тях бяха в Санкт Петербург. Отначало това е интелигенцията, но с времето към нея се присъединяват работници, занаятчии и слуги. В същото време темпът на растеж на полската колония е характерен: през 1869 г. тя е 9,8 хиляди, през 1913 г. вече е около 70 хиляди души. Големи полски колонии съществуват в Рига (около 47 хиляди), Одеса (около 25 хиляди) и Москва (около 20 хиляди). В девет български града полското малцинство наброява 5-8 хиляди души, в дванадесет - 3 хиляди, в 71 града - от 1 до 2 хиляди.
В Сибир живееха големи групи поляци: те бяха предимно селяни,които пристигат там в края на 19 и началото на 20 век. Само в провинция Енисей се появиха около 20 полски села, в които живееха около 10 хиляди имигранти от Конгресовка. По-късно селяните започват да се заселват в Иркутска губерния; Най-известното полско село беше Вершина, което се наричаше Малополша. Там все още се говори полски и се култивират полските традиции. В допълнение към Сибир, малки концентрации на поляци бяха в Кавказ и Централна Азия. Там в голямата си част живееха доброволни изселници.
Полски принос в българската наука
Приносът на поляците в научните изследвания в България е много значителен. Дори съветската историография не отрече това. Във всяко висше учебно заведение, без да се изключват военните, имаше полски професори; главно в Петербург, тъй като там имаше най-много висши училища. Но не само там. В Казанския университет, основан през 1804 г., е имало толкова много полски преподаватели, че историците говорят за т.нар. Полски династии (ръководството на отдела преминава от баща на син). В края на 19-ти и началото на 20-ти век поляците съставляват повече от 60% от научния персонал в Сибирския императорски университет.
Полски учители работят в университета в Санкт Петербург от основаването му. Един от най-забележителните учени е Винсент Вишневски, астроном и картограф, чийто принос в организацията на астрономическите изследвания в България е неоценим. Друга изключителна фигура в науката е Ян Бодуен дьо Куртене, световна знаменитост в лингвистиката, член на Императорската академия на науките в Санкт Петербург и много други научни общества. Преподава и в университетите в Юриев и Казан. И досега лингвистите говорят за т.нар. Казанска лингвистична школа, създадена от Бодуен дьо Куртене. Добавяме, че след завръщането си в Полша през 1922 г. той екандидат за поста президент на Република Полша.
Известният юрист проф. Леон Петражицки, който от 1908 г. ръководи катедрата по енциклопедия и история на философията на правото в Санкт Петербургския университет, е създател на нова дисциплина - трудово право и гражданска политика. Занимава се с психологическите и социологическите аспекти на правото, което му създава репутация на Запад. След завръщането си в родината той свързва съдбата си с Варшавския университет. Ян Пташицки е изключителен математик, член на Полската художествена академия в Краков, както и на много български и чуждестранни научни дружества. А Хайнрих Мерхинг, професор в Института за железопътни инженери, беше в България пионер в хидромеханиката и електротехниката и горещ поддръжник на електрификацията на железниците. Освен това той участва в дейността на полските дружества в Санкт Петербург и като любител изучава историята на Реформацията в полските земи, както и демографията.
Поляците са преподавали и в други висши учебни заведения на Санкт Петербург: в Минно-лесовъдния институт, във Военномедицинска академия и Императорския институт за експериментална медицина, във Висшето художествено училище.
Поляците бяха активни и в областта на икономиката. Те могат да бъдат намерени в индустриалните райони на България (в Донецкия басейн, в Московска област), при изграждането на Транссибирската железница, в петролните рафинерии в Баку и в много други индустриални райони. Дългият списък започва с името на Станислав Кербедз, който от 1831 г. преподава строителство в няколко висши учебни заведения в Санкт Петербург. Той работи по изграждането на първия мост през Нева, което продължи осем години и донесе на Кербедз званието генерал. Няколко години по-късно става член на Петербургската академия на науките. В последствиеработи по-специално по изграждането на железопътната линия Санкт Петербург-Варшава, ръководи изграждането на пристанища в Кронщат и Санкт Петербург. Бил е член на съвета към Министерството на железниците. През 1891 г. подава оставка и се установява във Варшава. Той винаги подчертава своя полски произход и участва в дейността на полските дружества в Санкт Петербург, съсредоточени около църквата Св. Катрин.
Най-големи успехи в икономиката са постигнали възпитаниците на Технологичния институт и Института по съобщения. Един от тях е Анджей Вержбицки, управител и инициатор на много предприятия за индустриализацията на България, от 1912 г. директор на Дружеството на индустриалците на провинциите на Кралство Полша. Няколко години преди Първата световна война той се установява във Варшава и заслугите му за икономиката на Втората Жечпосполита са безценни (той по-специално е основател на Левиатанския централен съюз на полската индустрия, минно дело, търговия и финанси). Не се свени и от политическата дейност.
Владислав Жуковски и Игнатий Ясюкевич също направиха кариера. Първият, завършил Варшавския университет и Минния институт в Санкт Петербург, ръководи Брянския механичен завод. От 1900 г. той е постоянен представител на Съвета на Конгреса на миньорите на Кралство Полша, член на борда на много акционерни дружества и настоятелства на няколко банки. Ясюкевич е един от организаторите и след това заместник-председател на Съвета на конгресите на представителите на промишлеността и търговията, създаден през 1905 г. Тази организация оказва голямо влияние върху развитието на стопанския живот в България.
Поляците взеха значително участие в търсенето на находища на желязна руда в Донецкия басейн, развитието на металургичната промишленост и изграждането на железопътни линии. В Сибир, като се вземат предвид специфичните условия,те не са имали такива грандиозни постижения, но са създали успешно малки фабрики за производство на свещи, сапун или растително масло. Сред многото най-големи успехи постигнаха Алфонс Козел-Поклевски и генерал Алфонс Шанявски. Първият започва като чиновник в Санкт Петербург. В началото на четиридесетте години на 19 век той се заема с икономическа дейност и през 1845 г. въвежда редовна парна навигация по реките Об и Иртиш. Той бързо монополизира производството и търговията на едро с водка - наричат го кралят на водката на Урал. Освен това той създава фабрика за производство на фосфор, сярна киселина и стъкло. Той не жалеше пари за социални дейности, особено охотно дарени на поляците, заточени в Западен Сибир; много сънародници намериха работа в неговите индустриални предприятия. Шанявски участва и в топографски експедиции; в края на службата си той се зае с добива на злато в Урал, което му донесе цяло състояние. Той насочва парите за социални и образователни дейности, финансиране на полски дружества в Иркутск. Най-забележителното му постижение е основаването на Свободния университет в Москва.
Пътешественици и изследователи
Не по-малко известен беше Ян Черски, палеонтолог, член на Академията на науките в Санкт Петербург. Планински вериги в Източен Сибир също са кръстени на него.
Трудовете на Бенедикт Дибовски дават основата за пълноценно изучаване на байкалската фауна, а самият учен е награден със златен медал на Българското географско дружество. Освен това Дибовски описва обичаите на местните народи и извършва хуманитарна дейност в Камчатка.
Сред изследователите бяха и поляци на царска служба, като генерал-лейтенант Бронислав Громбчевски и полковник Леон Баршчевски. Громбчевски се занимаваше с топографията на средатаАзия и неговите карти помогнаха за завладяването на тези територии. Освен това се интересуваше от етнография, лингвистика, археология и метеорология; освен това той беше способен дипломат. След него е оставено огромно наследство, наброяващо няколко десетки хиляди документи. След 1920 г. се завръща в Полша. Барщевски се занимава и с топография; той участва в много експедиции до Туркестан, започва археологическа работа в днешен Самарканд. Прави и стотици снимки, запазвайки образа на умиращия свят на номадските народи от Централна Азия.
Този кратък преглед на дейността на поляците показва каква важна роля са играли те в царска България. Не за всеки Българската империя се превърна в сибирски ад - често дава възможност за правене на кариера. Някои от нашите сънародници блестящо се възползваха от тази възможност.
1 Въстание от 1830-1831 г срещу властта на Българското царство на територията на Полското царство, Литва, отчасти Бяла България и Деснобережна Украйна. Тук и по-нататък ок. пер.
2 Въстание 1863-1864г на територията на Кралство Полша, Северозападния край и Волин с цел възстановяване на Жечпосполита с източните граници от 1772 г.
3 „Конгресовка“ или Конгресна Полша е неофициалното наименование на Кралство Полша, територията на Полша, която е отстъпена на Българското царство с решение на Виенския конгрес през 1815 г.
4 Отнетите земи са източните провинции на Първата Жечпосполита, присъединени към Българското царство в резултат на разделянето на Полша през 1772-1795 г.