Понятие - трето състояние
Третата държава е държава, която не е страна по този международен договор. Една държава престава да бъде трета, щом стане страна по договор. Тъй като само държава, която е изразила съгласието си да бъде обвързана с договора и за която договорът е влязъл и е в сила, е страна по или субект на международен договор, третата ще бъде и държавата, която е участвала в разработването на текста на договора, но в крайна сметка не е изразила съгласието си с него, и дори такава държава, която е изразила съгласието си с него, но за която договорът все още не е влязъл в сила или го е загубил. С други думи, третата държава е винаги държава, която не е финализирала участието си във влязъл в сила международен договор или се е оттеглила от него * (94).
По този начин може да има различни разновидности на трети държави по отношение на тяхната степен на връзка с даден международен договор˸ държави, които нямат нищо общо с договора; държави, участвали в преговорите по договора; договарящи държави и т.н. * (95) Би било погрешно да се приеме, че тези различия не водят до никакви правни последици в правния статут на трети държави във връзка с международен договор. По този начин държавите, участвали в преговорите, имат право да подпишат и ратифицират договора, докато напълно чужди държави имат право само да се присъединят към него (ако договорът е отворен за присъединяване, а не за подписване). Редица задължения по отношение на договарящи държави, които все още не са станали страни по многостранен договор, изискват от депозитаря на този договор˸ да им изпрати заверени копия от договора, като информира за документи и корекции нанего, уведомления и съобщения, свързани с договора и др. (чл. 77, 79 от Виенската конвенция). Договарящите се държави имат право да знаят кога е получен или депозиран броят на подписите, инструментите за ратификация или инструментите за приемане, одобрение или присъединяване, необходими за влизането в сила на договора, и депозитарят е длъжен да ги информира за това, въпреки че те все още ще бъдат трети държави по отношение на този договор. Те също трябва да са наясно със случаите на денонсиране или оттегляне от договора. Многостранният договор трябва да бъде прекратен по всяко време със съгласието на всички участници в ᴇᴦο, но „след консултации с други договарящи се държави“ (член 54 от Виенската конвенция).