Понятието законопроект
Законопроектът е роден през XVII-XVIII век. в Италия. Това е дългова ценна книга, парично задължение със законово установена форма. Притежателят на менителница (притежател на менителница) има безусловно право да получи от издателя (или неговия гарант) определена сума пари в определен период от време. Въпреки това, с развитието на производството и търговията, индивидуалните забавления (задълженията на отделните предприемачи) се умножиха като снежна топка и вече не можеха да се радват на всеобщо доверие. Именно при тези условия на финансовата сцена през Средновековието се появяват банкнотите, тоест банкови (или кредитни) бележки, които банките започват да издават в замяна на отделните банкноти, които са взели под внимание (изкупили).
Запис на заповед– ценна книга, потвърждаваща безусловно парично задължение на длъжника да плати определената парична сума на собственика на сметката в определения срок.
Основни характеристики на менителницата.Менителницата е строго формален документ и липсата на някой от задължителните реквизити я прави невалидна; това е безусловно парично задължение, тъй като нареждането за плащане и приемането на плащането не могат да бъдат ограничени от никакви условия; не се допуска позоваване на основанието за издаването му; предмет на гребното задължение могат да бъдат само пари.
Има следната класификация на сметките.
- По естеството на движението: прост (соловексел), прехвърляем (чернова).
- Ако е възможно, притежателят на сметката да прехвърли правото да получава пари на друго лице: поименни, сметки на приносител.
- Според формата на събиране на дохода по сметка (плащане по сметка): лихва, отстъпка. Изпълнението на лихвоносна сметка показва лихвата, която трябва да бъде платена на приносителя на дататаизкупуване на менителница; ако записът на заповед е сконтова запис на заповед, той съдържа отстъпка при покупко-прехвърляне.
- По период на обръщение: средносрочни - с период на обръщение от 3 месеца до 1 година; дългосрочни - със срок над 1 година.
- По съдържание: финансови, стокови (търговски), фиктивни, ценни книжа. Финансовата сметка е сметка, чиито платци са банките и Министерството на финансите на Руската федерация.
Стокова (търговска) сметка- сметка, използвана за кредитиране на търговски операции, когато купувачът, който не разполага с достатъчно пари в момента на сделката, предлага на продавача вместо него друго платежно средство - сметка, която може да бъде негова или чужда, но с джиро.
Фиктивна сметка- сметка, чието издаване не е свързано с реалното движение на стокови или парични ценности.
Запис на заповед– запис на заповед, издаден за обезпечаване на заем от ненадежден кредитополучател.