Последната република Суворов Виктор Страница - 109 Прочетете онлайн безплатно
Историците ни уверяват, че Сталин не е могъл да нападне Хитлер през 1941 г., тъй като той все още не е бил готов за война. Най-ранният "с минимален шанс за успех" - през 1942 г. Да се съгласим. Но тогава ще разберем и Сталин, който вижда немската "готовност" за война и също не иска да повярва, че Хитлер е способен да атакува през 1941 г. Нека отново да сравним числата и да попитаме историците: през коя година Хитлер би могъл да атакува "с минимален шанс за успех"? Военната наука изисква нападателят да има минимум три пъти превъзходство на силите. В противен случай атаката се превръща в хазарт. В противен случай нападателят рискува да получи това, с което завърши Адолф Хитлер. Да попитаме историците: през коя година Хитлер би могъл да има трикратно превъзходство в областта на тежкото танкостроене?
Но не Сталин, а някои историци трябва да бъдат упреквани за късогледство: през 1941 г. Сталин вече е начертал тежки танкове, създадени от метал, тествани на полигони и в битки, пуснати в производство, въведени на служба във войските и тайно прехвърлени през нощта до германските граници. Братя историци, трудно ли е да се досетите какво е намислил Сталин?
КОИ ТАНКОВЕ СА ЛЕКИ?
Генерал-полковник Г. Гудериан (Panzer Leader. Лондон: "Futura", 1974 г., стр. 143)
Основното нещо за историка са фактите. За агитка - интонация.
Комунистическите историци често се изплъзват от висотата на научния анализ в низините на ревовете. Те говореха за "леките и остарели" съветски танкове с такъв презрителен тон, че всички развиха устойчиво презрение към тях. И нищо не казаха за немските танкове. Създаде се впечатлението: тези на Сталин бяха леки и остарели, тези на Хитлер бяха тежки и най-нови. Този ефект се постигна от кръшкачите.
Вече разбрахме, че през 1941 г. са били ВСИЧКИ танкове на Хитлеростарели. Ще добавя: и всички бяха лесни. Ще се справим с тях. Засега да поговорим за леките танкове на Сталин.
Наистина, Сталин, наред с други, имаше много леки танкове. Но в това няма нищо лошо. Танкът е инструмент. Инструмент за работа.
Чукът е по-тежък от чука, следва ли от това, че е по-добър?
Има работа, за която чукът е по-добър, и има работа, за която чукът е по-добър.
Танкът през двадесети век изпълняваше същата роля като кавалерията през всички предишни векове. Кавалерията традиционно се дели на тежка и лека. Изглежда, че тежкото е по-добро от лекото: огромно човешко същество, на огромен кон, цялото в броня, а конят е в броня, в дясната ръка копие - можете да засадите три, като скакалци на игла, в лявата - непробиваем щит ...
Но монголският конник: малък кон, ездачът не е великан, без защита от броня, оръжия - лък и крива сабя.
Чингис хан завладя безкрайни простори и покори милиони народи само с лека кавалерия. Той нямаше тежки рицари. Чингис хан нямаше нужда от тях. И ето защо. В тактиката печелим с оръжия. За битка се нуждаем от мощни оръжия и тежка броня. А в стратегията печелим с маневра.
Но как би могъл монголски воин да се бие с доблестен рицар? Отговор: Той не беше достатъчно глупав, за да се бие. Той има предимството на скорост, маневреност и, ако желаете, обхват. Той може да измине толкова много за един ден, колкото никой рицар не може да измине. И затова конникът на Чингис хан може да победи всеки с маневра. Рицарите се подреждат за битка, но монголската лека кавалерия не приема битката, тя просто заобикаля рицарите и ограбва техния конвой, изгаряйки мостове, градове и села зад тях. Имайки превъзходна мобилност, монголската кавалерия може във всеки момент да удари фланга, тила и в случай на неуспех- просто се отдалечете, откъснете се. Монголската кавалерия можеше да остане близо до врага, да го изтощи, но винаги да бъде извън обсега. Като цигани на чаршията: дребни, нагли, пъргави, пъргави, лицата им се сбръчкват, но гледай да хванеш поне един.