Постановление на Президиума на Върховния арбитражен съд на България № 4707
ПРЕЗИДИУМ НА ВИСШИЯ АРБИТРАЖЕН СЪД НА БЪЛГАРИЯ
Президиумът на Върховния арбитражен съд на България разгледа протеста на заместник-председателя на Върховния арбитражен съд на България срещу решението от 12.05.96 г., решението на Апелативния съд от 15.07.96 г. на Арбитражния съд на Санкт Петербург и Ленинградска област по дело №. 3486/96 и решението на Федералния арбитражен съд на Северозападния окръг от 12.09.96 г. по същото дело.
След като изслуша и обсъди доклада на съдията, Президиумът установи следното.
Затворено акционерно дружество Koopimpex се обърна към Арбитражния съд на Санкт Петербург и Ленинградска област с иск срещу Finnair Airlines, град Хелзинки, Финландия (представителство в Санкт Петербург) за възстановяване на 1389,9 щатски долара, представляващи цената на недостиг на 6,6 kg товар, въз основа на параграф 2 на член 22 от Варшавската конвенция за унифициране на някои правила относно международния въздушен транспорт (1929 г.), както е изменен, въведен с Хагския протокол (1995 г.), както и възстановяването на 227,84 щатски долара, съставляващи разходите за правна помощ, въз основа на параграф 4 на член 22 от горепосочената конвенция.
С решение от 12.05.96 г. искът е удовлетворен в размера на заявените искове на основание параграфи 2 и 4 на член 22 от Конвенцията.
С решение на апелативния съд от 15.07.96 г. решението е изменено. В частта за възстановяване на разноските за заплащане на правна помощ е отказано, в останалата част решението е оставено без изменение.
Федералният арбитражен съд на Северозападния окръг с решение от 12 септември 1996 г. потвърди решението на апелативната инстанция.
В протест на зам.-председателя на Върховния арбитражен съд на България се предлага решението и взетото определение да бъдат отменени и делото да бъде върнато наново съображение.
Президиумът счита, че тези съдебни актове подлежат на промяна по следните съображения.
От документите, представени по делото, следва, че при получаване на товара по международна въздушна товарителница от 07.06.95 г. No. 105-5468-1745 от авиокомпания Finnair на летище Пулково е открита липса на 6,6 кг товар, за което е съставен търговски акт от 14.06.95 г. №. 46-95.
Въпросите за отговорността при международния транспорт се уреждат от Варшавската конвенция за унифициране на някои правила относно международните въздушни превози от 12.10.29 г., ратифицирана от СССР (наследник - България) на 07.07.34 г. и Република Финландия на 03.09.37 г.
Съгласно член 28 от Конвенцията, иск за отговорност трябва да бъде заведен, по избор на ищеца, на територията на една от високодоговарящите страни или в съда по местоживеене на превозвача, на мястото, където е седалището на неговото място на дейност или на мястото, където има място на дейност, или в съда на мястото на местоназначение.
Член 212, част 2 от Арбитражния процесуален кодекс предвижда, че арбитражните съдилища в България имат право да разглеждат дела с чуждестранни лица, ако в България се намира клон или представителство на чуждестранно лице.
Следователно искът може да бъде разгледан в съда на България, ръководейки се от нейния процесуален закон.
Както следва от търговския акт, загубата на част от товара е настъпила поради износване на опаковката, което не гарантира безопасността на товара по време на транспортиране.
Съгласно параграфи 1 и 2 на член 18 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за щети, произтичащи от унищожаване, загуба, повреда на регистриран багаж или стоки, ако инцидентът, причинил щетата, е настъпил по време навъздушен транспорт.
Въздушният транспорт обхваща периода от време, през който багажът или стоките са под опеката на превозвача.
В международната въздушна товарителница е посочено теглото на получения за превоз товар, което е 186,6 кг. При издаването на товари на летище Пулково той възлиза на 180 кг, както се вижда от търговския акт.
Следователно загубата на товара е настъпила по време на операция по въздушен транспорт, извършвана от Finnair, която се признава за виновна за загубата на товара.
В съответствие с параграфи 2, 4 и 5 на член 22 от Конвенцията при превоз на чекиран багаж отговорността на превозвача е ограничена до 250 франка за 1 кг. Конвертирането на суми в национални валути, които нямат златно съдържание, в случай на съдебен спор, ще бъде извършено в съответствие със златната стойност на тези валути към датата на съдебното решение.
При завеждане на делото ищецът изчислява размера на недостига на товара в щатски долари чрез стойността на златото за 1 тройунция, установена на Лондонската борса за злато, което от своя страна определя пазарната стойност на самото злато, а не съдържанието му в национални валути.
Това изчисление противоречи на установената международна практика за конвертиране на 250 златни франка в национални валути, записана в протоколи № 3 и 4 на Световната организация за гражданска авиация (Монреал, 1975 г.).
Последното обстоятелство доведе до неправомерно увеличаване на размера на иска от около 20 щатски долара за 1 кг маса (лимитът на отговорност, приет в международната практика) до 1389,9 щатски долара.
Въпреки факта, че ищецът основава претенцията си на нормите на международен договор, ратифициран от двете държави, относно превръщането на франковете в националната валута на една отдържави следва да се реши въпросът за приложимото право, тъй като това обстоятелство не е уредено от Конвенцията.
Съгласно член 166, параграф 1 от параграф 7 от Основите на гражданското законодателство на СССР и републиките, задълженията на страните по външноикономическа сделка при липса на споразумение относно приложимото право се уреждат от правото на страната, в която е установена страната, която е превозвач в договора за превоз.
Finnair Airlines (Финландия) беше превозвач в международното споразумение за превоз.
Съгласно финландското законодателство въпросът за отговорността на превозвача и прилагането на Варшавската конвенция се урежда от Закона „За договора за въздушен превоз“ от 14.01.77 г., изменен на 11.04.80 г.
Параграф 23 от посочения закон определя, че при превоз на регистриран багаж и стоки отговорността на превозвача е ограничена до сумата от 17 SDR (специални права на тираж) или 23,8 щатски долара за 1 kg маса.
Така общата отговорност на превозвача е 157,08 щатски долара.
решението от 12.05.96 г. и решението на апелативната инстанция от 15.07.96 г. на Арбитражния съд на Санкт Петербург и Ленинградска област, решението на Федералния арбитражен съд на Северозападния окръг от 12.09.96 г. за промяна по отношение на възстановяването на 1389,9 щатски долара. За възстановяване на щети от Finnair Airlines в полза на CJSC Coopimpex в размер на 157,08 USD.
Решението на Арбитражния съд на Санкт Петербург и Ленинградска област от 15 юли 1996 г. и решението на Федералния арбитражен съд на Северозападния окръг от 12 септември 1996 г. трябва да бъдат оставени в сила в частта на отказа за възстановяване на разходите за заплащане на правна помощ.