| 1. Потребителски стоки и оценка на тези стоки
Библиография
Потребителските стоки трябва да се разграничават от дълготрайните стоки и потребителската електроника, като например кухненски уреди, които обикновено се сменят не повече от веднъж годишно.
Най-големите компании за бързооборотни стоки: Japan Tobacco International, Philip Morris, British American Tobacco, Reckitt Benckiser, Colgate, Procter & Gamble, Henkel, Unilever, Coca-Cola, PepsiCo, Nestle, Danone, Mars, Heinz, Kraft, Cadbury, Carlsberg, SUN Interbrew, Heineken. Повечето от всички световни марки бързооборотни стоки принадлежат към този списък от компании.
1.Потребителски продукти и тяхната оценка
Потребителските стоки са потребителски стоки и услуги, които се купуват често без много обмисляне, с малко сравнение с други стоки. Като правило това са евтини стоки с доста краткотрайна употреба. Ежедневните стоки се разделят на основни стоки, импулсни стоки и спешни стоки.
Продуктът не е само технически характеристики, качествени параметри и опаковка. На първо място, продуктът е полза, която потребителят придобива, като стане собственик на този продукт.
Днес българският потребителски пазар като цяло и пазарът на потребителски стоки в частност са сред най-бързо развиващите се пазари в света.
Но ако преди няколко години общата посока на развитие на един сравнително млад, непокътнат пазар беше лесно предсказуема - това, което се продаваше, се купуваше, то напоследък има забележими промени в отношението на потребителите към избора на място за пазаруване и в природатабългарска консумация. Българите станаха по-взискателни по отношение на нивото на обслужване в търговията на дребно, което е важен белег за зрели пазари.
Годишно обемът на личното потребление в България нараства с 12% и е един от основните стимули за по-нататъшното развитие на българската икономика. Стабилното ниво на потребителско доверие, нарастването на средната класа и доходите на населението влияят благоприятно върху продажбите на голямо разнообразие от потребителски стоки - от премиум алкохол, сладкарски изделия и иновативни здравословни функционални продукти до високотехнологични устройства и автомобили. Докато България има най-много търговски обекти от всяка друга страна в Европа, нивото на развитие на структурата на търговията на дребно е все още ниско, което дава възможност на производителите и търговците на дребно да се конкурират за предпочитанията на населението и успеха на този огромен пазар.
Българската търговия на дребно с бързооборотни стоки расте с впечатляващи темпове. От 2002 г. броят на супермаркетите се е увеличил шест пъти, хипермаркетите - десетократно. В същото време гъстотата на търговията все още е изключително ниска в сравнение с други развити пазари: има 1 хипермаркет и 20 супермаркета на 1 милион души. В същото време значението на този канал за продажба на потребителски стоки нараства и вече заема 37% (по стойност) от общите продажби в градска България. Санкт Петербург изглежда е единственият метрополис, където нивото на развитие на търговията на дребно е достигнало средноевропейско ниво. Тук на 1 милион души се падат 11 хипермаркета и 56 супермаркета, а делът на модерния търговски канал достига екстремните за България 76%.
Съвременните търговски формати са най-привлекателното място за потребителитеизвършване на покупки на стоки за всеки ден в Москва и Санкт Петербург. Според ShopperTrends 2009 около 80% от домакинствата в Москва харчат по-голямата част от бюджета си за бързооборотни стоки в този канал, спрямо 75% през 2007 г. Супермаркетите затвърдиха позициите си и вече са лидери в битката за потребителски предпочитания и портфейли. Според проучването на Nielsen 35% от респондентите казват, че оставят по-голямата част от семейния си бюджет за ежедневни стоки в магазини от този формат. Делът на хипермаркетите и дискаунтърите (магазини на ниски цени) представлява по 20% от гласовете на анкетираните.
В Санкт Петербург модерните формати почти са изместили традиционната търговия на дребно: 95% от домакинствата, анкетирани от Nielsen, предпочитат да харчат бюджета си за храна, пресни продукти и продукти за лична хигиена в тези обекти. Хипермаркетите и дискаунтърите са лидери в потребителските предпочитания тук. Всеки формат дава 40% от гласовете на потребителите. Въпреки че значението на канала за хипермаркет в Санкт Петербург се е увеличило в сравнение с 2008 г., само за 10% от анкетираните този канал е основното място за закупуване на ежедневни стоки.
Традиционните магазини за хранителни стоки, павилиони, минимаркети и пазари на открито се посещават от много потребители, но по-скоро за случайни и дребни покупки.
Намаляването на дела на отворените пазари е тенденция от последните четири години. Общият дял на този канал в общите продажби на бързооборотни стоки в градска България спадна до 11% (в парично изражение). Интересното е, че преди две-три години пазарите бяха най-популярното място за пазаруване на пресни продукти в българските градове, но през 2008 г. картината се промени. Според проучване на Nielsen,около 60% от респондентите предпочитат да пазаруват прясно месо, риба, зеленчуци и плодове в модерен магазин. Най-популярният канал според проучването са супермаркетите. Дадено му е предимство
30% от анкетираните в Москва и 39% в Санкт Петербург.
Както показват резултатите от проучването, по-голямата част от потребителите при избора на магазин се ръководят от навик, т.е. посещават магазина, към който са свикнали. А всеки трети пазарува в най-близкия магазин от вкъщи или от работа. Въпреки че достъпността на магазина все още е важен фактор при избора на място за пазаруване, значението му в системата за мотивация на потребителите намалява, отстъпвайки място на „добро съотношение цена/качество“ в Москва и „високо ниво на обслужване“ в Санкт Петербург.
Взискателността към нивото на обслужване и качеството на обучение на търговския персонал са признаци на зрял пазар на дребно. В същото време промоциите не са основният аргумент при избора на място за покупка за българите. Само 5% от анкетираните в Москва и 9% в Санкт Петербург съобщават, че сменят магазина в търсене на атрактивни отстъпки.
Бяха съставени няколко анкети, в които участваха над 500 респонденти: „Какво купувате всеки ден“ и „Колко харчите за това“. Според допитването най-популярният отговор е - храна. Въз основа на това проучване е съставена класация на най-купуваните стоки от ежедневието.