Позиция на rais 1992 Курпалидис Г
Раис позиция
Известен от дълъг исторически период, градът, неговите дейности, функции и процедура за назначаване не са напълно ясни. Някои изследователи смятат, че раите са принадлежали на градския патрициат. Според В. В. Бартолд, "райсът е първият човек на града и представител на неговите интереси, чрез него суверенът изразява волята си към жителите. Много е вероятно, че раисите, поне в началото, са били назначени от представители на най-благородните местни семейства" / 62, p. 294/. К. Каен също подчертава, че рейзовете на градовете принадлежат на местната знат /134, p. 53/. Е. Аштор-Страус, анализирайки състоянието на раите в Сирия, ги натоварва с полицейски функции /128, p. 103/.
Колекцията от официални документи на канцеларията на султан Санджар "Атабат ал-катаба" съдържа интересни материали за издиганията на определен град и околностите му (само четири указа за назначаване на тази длъжност).
Според тези документи рейзът в селджукската държава е бил представител на султанската власт в града, назначен е за централен диван и е изпълнявал определени задължения. Ето извадка от хартата на султана за назначаването на емир Наджм ад-Дин за раис на град Серахс: ". най-доброто време от живота си /той/ посветен на служба на нашата държава. Той заемаше страхотни позиции. показа блестящи дела. и предвид това минало решихме да му дадем риасът на Серахс и неговите околности, за да му дадем властта и отговорността на тази солидна позиция, която винаги е била много благородни хора на държавата. така че той напълно се отдаде на почитта към имамите, улемите, шейховете и благородниците от този район, зачиташе правата и изискваше изпълнението на задълженията от всеки според неговия ранг и длъжност" / 44, p. 40-41/.
Раис координира своите функции с дейността на другитеградски служители. Понякога те били натоварени със задължението да наблюдават състоянието на амлак-и хас и да отговарят за всичко, свързано с имуществото на върховния владетел. Документът, с който Шараф ад-Дин е назначен на поста на раис Бастам, гласи следното: "... му беше дадено доверие по този важен и деликатен въпрос. Той е длъжен, въз основа на нуждите на divan-i hass, да назначи верен и честен наиб и да му повери всички данъчни (mu‛amamalati *) и въпроси, свързани с уреждането. " / 44, стр. 56/.
* (За термина му‛амала виж /54, с. 116; 7, с. 130, бел. 31/)
Този случай (комбинация от ръководни длъжности на два отдела в едно лице) не се повтаря често, но показва, че в щата Санджар чисто доверени лица са били назначени за ръководители на града и неговия район. Ако владетелите на регионите са били предимно селджукски князе (малики) и лица, принадлежащи към тюркската военна благородничество, тогава позицията на рейс в повечето случаи е получавана от представители на местното население и освен това тези от тях, които са били на служба на селджукидите от дълго време и чиито предци са се утвърдили като предани и изпълнителни служители. И в четирите декрета на санджарската канцелария за назначаване на рейзове на градове е дадено описание на всеки от тях с описание на дейността му в миналото и списък на заслугите пред държавата.
Документът, с който емир Наджм ад-Дин е назначен на поста рейс на Серахс, съдържа следната информация: "Ние желаем рейзът и суверенният глава на /града/ да бъде някой, който произлиза от древно семейство. Преживял задоволството и трудностите на живота и достигнал зряла възраст. И тези /необходими/ свойства съответстват. на личните качества на Наджм ад-Дин. който посвети най-доброто време от живота си в служба на нашата държава. Той заемаше висока позиция. с.“ /44, стр. 40/.
В систематаВ селджукската бюрокрация тази длъжност беше една от основните. Давайки инвеститура на началника на града, султанът му подарява богати подаръци, които вероятно са предназначени да възнаградят особено изтъкнат служител. Даровете включват богати одежди, кон с благородна кръв със златна сбруя, огърлица, инкрустирана със скъпоценни камъни и оръжия. В тази връзка Ламбтън отбелязва, че Наджм ад-Дин може да е заемал специално положение в сравнение с други рейси на държавата /143, p. 383/.
Материалите на селджукските документи не определят съвсем ясно обхвата на задълженията на рейзите. Трябва да се каже, че за XI-XII век. не са запазени инструкции или устав (dastur al-amal), според които човек би могъл да има представа за законовите прерогативи на градските служители. Независимо от това, указът за назначаването на Наджм ад-Дин на поста рейз на Серах съдържа някои данни за правата и задълженията на градските рейзове в Хорасан през първата половина на 12 век. Раисът в града (съответно в неговия окръг) след валия, владетелят на вилаята, е главният служител и е подчинен на султана. Оттук и неговото номинално подчинение на владетеля. Трябва да се отбележи, че в писмата на султанския диван относно назначаването на управителите на провинцията, в които се посочва кой трябва да бъде контролиран от валия и какво трябва да се прави с иктадарите, емирите и служителите, раите, като правило, не се споменават.
В офиса на рейса (sofa-i riyasat) се помещаваше персоналът на служителите. Раис регулира социалните отношения в града, заедно с кадията държа под свой контрол различни слоеве от градското население. Той следеше събирането на данъци от занаятчии и селяни, мита от търговски операции, контролираше покупко-продажбата на пазара, определяше цените на стоките и се отчиташе пред негобригадири на чаршиите. Раис беше длъжен да следи монетите в обръщение, за което отговаряше лично. В декрета за назначаването на емир Наджм ад-Дин на поста рейс на Мазандаран четем: „/ Той трябва / по въпроса за тестването и сеченето на динара и дирхема да проявява пълна предпазливост, така че мюсюлманите да не претърпят загуба” / 44, p. 25/.
Трябва да се отбележи, че раите с по-широки правомощия също се задълбочават в делата на divan-i ‛arz, следват iqta на военни чиновници, които получават надбавки от условно владение, което обикновено е прерогатив на владетеля на региона.
Наибът, заместник или представител на райса, имаше едностепенно подчинение и отговаряше за действията си само пред своя началник. При липса на рейз, той действаше по свое усмотрение. В един от официалните документи за назначаването на раиса имаше клауза, че в негово отсъствие градските власти са длъжни да помагат на найбу на раиса.
Сред документите на султанския диван има указ, с който наследственият чиновник Тадж ад-Дин Абу-л-Макарим е назначен за раи на няколко града - Гурган, Дехистан и Астрабад. Говорейки за повишенията като управители на регионите, О. Г. Болшаков отбелязва, че те „не само не са били представители на интересите на града, но в повечето случаи дори не са могли пряко да упражняват административен контрол над тях (региони. - G.K.), поради факта, че не са напускали столицата, където са били заемани от съдебни длъжности; прякото ръководство / региони / е поверено на наибите, представители на тези номинални управители“ / 67, с. 327/.
Въпреки че практиката за делегиране на правомощия на заместник е съществувала, трябва да се отбележи, че в Atabat al-kataba няма данни, които да потвърдят предположението, че рейсът, който е бил натоварен със задължението да управлява всякаград, остана в столицата. Указът гласи, че Тадж ад-Дин, който е назначен за рейс на Мазандаран, е получил най-висшето разрешение да отиде там. Може би този рейз е бил в главния град на провинцията и е изпратил наибите си при други. Споменаването в указа, че слугите на селджукския малик Вали Мазандаран Рукн ад-Дуня уа-д-Дин Тогрул и представители на великия хаджиб, които са били в този вилаят, трябва да помогнат на рейзите / 44, стр. 25/, е още едно потвърждение, че рейзът е бил на мястото си, с подкрепата на владетеля на региона.
Анализирайки термина „рейс“ в „Атабат ал-катаба“, Ламбтън стига до извода, че той „се използва за обозначаване както на сравнително второстепенни длъжностни лица, които са били назначавани на места, така и на онези длъжностни лица с широки правомощия, които са били част от „гражданската“ (за разлика от военната и религиозната) йерархия и са били назначавани от султана във всеки град или провинция“ /143, p. 383/. Очевидно правомощията, предоставени на повишенията, зависят от конкретни икономически, политически и дори лични условия. Въпреки това в действителност рейзите са служители на местния административен апарат /146, с. 281/.