Ако условията на сметката предполагат приемане от платеца на всички копия, тогава се използва клауза, например „да се плати срещу второто копие (първото не еплатени).
Копия от сметки. Могат да се правят копия от сметката. Копието трябва точно да възпроизвежда оригинала с джиро и с всички други знаци, които са върху него (чл. 67 от Правилника за менителницата и записа на заповед). Освен това на копието трябва да се посочи кой притежава оригиналната сметка. Копието трябва да посочи до кой момент е доведено. Копие може да бъде джиросано и авалирано по същия начин и със същите последици като оригинала. Копията не се нуждаят от заверка и не са номерирани. Притежателят на първия екземпляр от сметката трябва да я предаде на притежателя на екземпляра, тъй като за плащане се предявява само първият приет екземпляр от сметката. Ако това не бъде направено, трябва да се направи тест за недоставяне на оригиналната сметка.
На практика най-труден остава въпросът за реда за прехвърляне на менителницата от нейния титуляр на чекмеджето при плащане. По правило притежателят на сметката прехвърля последната на чекмеджето по силата на акта за приемане и предаване преди действителното плащане на сметката. Това се обосновава с факта, че чекмеджето трябва да провери автентичността на сметката. Този вариант е опасен за менителничния кредитор. Първо, законният държател на менителницата е друго лице - самият чекмедже, с всички произтичащи от това последици. На второ място, чекмеджето може да не плати сметката, например поради липса на средства. В този случай кредиторът е лишен от възможността да протестира сметката, тъй като нотариусът прави протокол за протест върху самата сметка.
Горният проблем изисква специално решение. Преди да се обърне към чекмеджето, титулярят на менителницата може да направи копие на менителницата и да завери пред нотариус, че копието на менителницата съответства на оригинала.
След това притежателят подава банкнотата в чекмеджето. Въпреки това, на копиепосочва се лицето, в чиито ръце се намира оригиналът на сметката (този запис върху копието може да бъде заверен от чекмеджето, преди да получи сметката). В същото време се подписва акт за приемане и предаване.
В резултат на това интересите на длъжника са гарантирани от факта, че той има сметка в ръцете си. Интересите на кредитора са защитени от факта, че копие може да бъде джиросано и авалирано по същия начин и със същите последици като оригинала (чл. 67 от Правилника за менителницата и записа на заповед).
При забава на плащането на сметката кредиторът има право да иска, а длъжникът е длъжен да предаде оригинала на сметката на законния притежател на копието. Но основното е, че ако той откаже да направи това, нотариусът удостоверява с протест, че оригиналът не е прехвърлен, въпреки искането.
След това кредиторът може да упражни регресни права срещу задължените лица, включително да оспори копието на менителницата в забава, да сезира съда и да представи копие.
1.3.5. Прехвърляне на менителница чрез джиро
Съгласно член 11 от Правилника за менителницата и записа на заповед, всяка менителница, дори издадена без пряко резервиране на реда, може да бъде прехвърлена чрез джиро.
Прехвърлянето на сметка може да бъде забранено от чекмеджето чрез поставяне на клаузата "не по поръчка" в текста на документа. Тази или подобна клауза прави прехвърляем документ непрехвърляем. Такъв документ не може да се прехвърля чрез джиро. Сметка, съдържаща такова ограничение, се нарича "ректа сметка".
Съгласно член 15 от Правилника за менителницата и записа на заповед титулярът, прехвърляйки менителницата под джиро, може да забрани ново джиро. В случай на последващо прехвърляне на такава менителница, джирантът, който е поставил клауза за забрана на прехвърлянето на менителницата, е изключенот отговорните лица.
Джирото е специално джиро, поставено от титуляра на менителницата (или върху допълнителен лист - алонж), с което всички права по менителницата се прехвърлят на друго лице.
Прехвърлянето на менителница с помощта на джиро се нарича джиро. Индосаментът обикновено се изразява с думите: „платете поръчката на такъв и такъв“ или „вместо мен, платете такъв и такъв“. Лицето, което прехвърля менителницата чрез джиро, се нарича джирант, а лицето, което я получава, се нарича джирант.
Потвърждението има две правни последици:
1. правата по менителницата преминават от джиранта върху джиранта;
2. Индосантът поема отговорност към джиранта (както и към следващите държатели на облигации) за неплащане на сметката от страна на платеца.
Задължението на джиранта е абстрактно, подобно на това, което поема издателят при издаване на менителница. В резултат на това джирантът получава самостоятелно право на иск по менителницата, независимо от правото на неговите предшественици.
Срещу искането на нов титуляр на менителницата не могат да се правят възражения, свързани с порок в правата на бившите титуляри на менителницата. Тоест извършването на джиро по своите правни последици може да се приравни на издаване на нова менителница.
Наредбата за менителницата и записа на заповед съдържа редица изисквания за формата и съдържанието на джирото. Заверката трябва да бъде направена в писмена форма. Всички елементи на съдържанието на джирото могат да бъдат възпроизведени механично, но джирантът трябва лично да подпише джирото (член 13 от Правилника за менителницата и записа на заповед).
В зависимост от това дали джирото съдържа името на новия купувач на менителницата или не, джирото се разделя на поименно ипразно. Поименното джиро трябва да съдържа името на новия титуляр на менителницата (джирант) и подписа на джиранта [Приложение 1, пример 1]. Празно джиро е джиро, което не съдържа указание за лицето, в чиято полза е направено, или се състои от един подпис на джиранта (част 2 на член 13 от Правилника за менителницата и записа на заповед) [Приложение 1, пример 2]. Член 12 от Правилника за менителницата и записа на заповед позволява издаването на джиро на приносителя, което има силата на бланка [Приложение 1, пример 3]. Законопроект с джиро на приносителя и с празно джиро може да бъде прехвърлен на друго лице чрез просто предаване (клауза 3, член 14 от Правилника за менителницата и записа на заповед).
Ако менителницата е получена с празно джиро, титулярът на менителницата може:
1) попълва празно заверка със собственото си име или името на друго лице;
2) да джиросва менителница чрез бланково или поименно джиро;
3) прехвърлете менителницата на трето лице, без да попълвате празно джиро, без да правите ново джиро.
Член 13 от Наредбата за менителницата и записа на заповед не съдържа указание на кое конкретно място на менителницата трябва да се направи джирото. Практиката следваше пътя на правене на заверки на обратната страна на сметката. Специално правило се съдържа само по отношение на празното джиро: то трябва да бъде написано на гърба на менителницата или на допълнителен лист.
Зачертано джиро се счита за ненаписано (член 16 от Правилника за менителницата и записа на заповед).
Джирото трябва да е просто и безусловно. Не се допуска частично джиросване, т.е. прехвърляне само на част от сумата на сметката (член 12 от Правилника за менителницата и записа на заповед).
Съгласно чл.15Разпоредби относно менителницата и записа на заповед, джирантът отговаря за приемането и за плащането. Индосантът, подобно на издателя, отговаря не само за валидността на прехвърленото търсене, но и за плащането, тоест за действителната осъществимост. Той може да се освободи от такава отговорност, като включи подходяща клауза в заверката [Приложение 1, пример 4].
Фактическото предаване на менителница на нов кредитор (ендор) е необходим елемент от процеса на цесия на менителница чрез джиро. Прехвърлянето на менителницата в собственост на нов кредитор може да се счита за извършено само когато след джирото менителницата действително премине в ръцете на нов кредитор или е на негово разположение. По този начин предаването на менителницата е юридическият факт, който определя момента, в който джирантът придобие собственост върху менителницата.
|