Предаване на сензорен сигнал
Трансдукцияна сензорен сигнал — преобразуване на стимул в електрически двоичен код (импулсен разряд, потенциал(и) на действие) на аферентно влакно чрез образуване нарецепторенигенераторен потенциал
Трансдукцияот лат. Transductio прехвърляне, движение; син. Трансформация.
Като синонимно понятие се използва понятието "рецепторно действие".
Основните етапи на трансдукцията:
взаимодействие на стимула с рецептора
вътреклетъчни процеси на усилване и предаване на сензорен стимул в рецепторната клетка
отваряне на йонни канали и деполяризация на клетъчната мембрана на рецепторната клетка (поява на рецепторния потенциал) ++602+.
Концепцията за "рецептор" в сензорната физиология
За съжаление терминът "рецептор" напоследък стана двусмислен.
Първоначално рецепторът се разбира катосензорна клетка. Сега обаче в молекулярната биология това е иметоза комплекси от молекули върху клетъчни мембрани, които реагират специфично с други молекули, като хормони.
Дори в сетивната физиология терминът "рецептор" се използва двусмислено. Анатомите считат рецепторза морфологично интегрална сензорна клетка.
Физиолозите често се придържат към „компромисна“ интерпретация и „рецепторите“ наричат структури с различна сложност:
Част от клетъчната мембрана или нервно окончание, специализирано за възприемане на стимули. Често окончанията на периферните аксони или дендритите на аферентните нервни влакна служат като рецептори.
Неврон или сетивни клетки (пръчици и колбички) от нервен произход.
Специализирани неневронни сензорни клетки (като космени клетки в кохлеята), свързани с неврони, в коитоприключва процесът на кодиране на сензорна информация за проводимия участък на анализатора.
Рецепторътна сензорната система–е специализирана структура, която трансформира сетивен стимул в невронно възбуждане.
Рецептор(s) (lat.recipio,receptum за вземане, приемане)
Рецепторна (сензорна) клеткае нервна или епителна клетка, характеризираща се с наличието на чувствително рецепторно място, което възприема външни за нервната система влияния чрез специализиранрецепторен протеин.
Рецепторните клеткисе различаватот останалите в най-малко две отношения.
енергията на стимула служи за тях само като стимул за стартиране на процеси, извършвани за сметка на потенциална енергия, която се натрупва в резултат на метаболитни процеси в самата клетка.
На изхода рецепторната клетка има електрическа енергия, която задължително се предава на други клетки, които сами по себе си не са в състояние да възприемат енергията на това външно въздействие.
Рецепторните клетки в апикалната част са оборудвани смикровили, подвижни власинки,илиреснички.Тези власинки са, така да се каже, периферни подвижни антени, които действат като усилватели по отношение на възприеманите стимули и участват в трансформирането на стимула в нервна сигнализация. Космите съдържат 9 чифта периферни и 2 централни фибрили. Централните фибрили играят поддържаща роля, докато периферните, съдържащи миозиноподобни макромолекули, се свиват под влияние на АТФ. Благодарение на техните автоматични движения се извършванепрекъснато търсене на адекватен стимули се осигуряват най-добрите условия за взаимодействие с него. Следователно, в същата клетка сакакто рецепторни, така и двигателни функции.
Другата страна на активността на рецепторните елементи евзаимодействието на енергията на външен стимул с повърхността на антените,които са покрити с мембрана (мембраната се образува от двоен слой липиди, ограничен от двете страни със слой от протеинови молекули). Специфична особеност на рецепторните мембрани е включването в състава им на биологично активни вещества - пигменти, ензими, ацетилхолинестераза и др.
Следователно общият механизъм на приемане се състои от механохимични молекулярни процеси, които осигуряват движението на антените, и общи биохимични цикли по време на взаимодействието на специфичен стимул с рецепторните мембрани на антените.
Не бива обаче да се мисли, че тази схема е ограничена до възприемането на стимула от рецепторната клетка. За някои рецептори цялата клетка участва във взаимодействието със стимула(например хеморецепторни клетки, които са чувствителни към напрежението на кислорода в кръвта), за други (вкусови пъпки на гръбначни) възприятието се извършва от микровили. В повечето от рецепторите на кожата, вътрешните органи и мускулите местата на трансформация на стимула се намират в окончанията на нервните влакна.
Рецепторно устройство (апарат)- морфо-функционален комплекс, съдържащрецептор(виж) и спомагателни образувания, които медиират предаването на външни въздействия към рецепторната мембрана (мускулно вретено, сухожилни рецептори).
Сетивни органи(organasensuum) - високоспециализирани системи, развили се в хода на еволюцията, които представляват комбинация от рецепторни и специализирани спомагателни образувания и осигуряват възприемането на въздействията на околната среда от човека и животните.
Концепцията засетивни органине е нито стриктна,нито изчерпателен. И така, в съответствие с традиционно описанитепет сетива, сетивните органи включват органи
Междувременно броят на възприеманите модалности (дори при хората) се оказва много по-голям.
Рецептивно (рецепторно) поле— област, заета от комбинация от всички рецептори, стимулирането на които води до промяна в активността на определен елемент: аферентно влакно (нервно рецептивно поле) или сетивен неврон (невронно рецептивно поле).
Концепцията за рецептивното поле на неврона се оказва сложна, особено за централните неврони, тъй като в зависимост от специфичните характеристики на стимула, рецептивното поле може да се окаже различно.
Концепцията за рецептивно поле се използва и за обозначаване на зоната на местоположение на чувствителните елементи, стимулирането на които води до появата на специализиран рефлекс -рецептивно поле на рефлексаили рефлексогенна зона (например, интероцептивните рефлекси на сърдечно-съдовата система се развиват в резултат на активиране на зоната на каротидния синус, барорецепторната зона на аортната дъга и др.).