Предмет на договора, Цел на договора, Възможност на субектите да сключат договора, Сключване на договора -

Предмет на договора е обектът, върху който е сключен. Поради факта, че договорите са един от видовете задължения, техният предмет може да бъде всяко нещо, което може да бъде предмет на задължение: родови и индивидуално определени вещи, материални и нематериални; както и особен обект на задължение – пари и лихви.

Действието, което представлява предмет на договора, трябва да е сигурно (например предоставяне на пари в такава и такава сума). Съдържанието на задължението трябва да бъде определено в договора. В договора обаче може да има алтернативно задължение, т.е. свързано с избор (например длъжникът трябва да предостави или нещо, или определена сума пари).

Действието трябва да е възможно. Римските юристи смятат, че няма договор и задължение, ако предметът е невъзможен. Невъзможността може да е физическа (продажба на несъществуващо нещо); юридически (продажба на вещ, изтеглена от обращение); морален, т.е. в противоречие с изискванията на морала или религията (задължение за продажба на крадени стоки).

Може да има, когато невъзможността за действие е настъпила след сключването на договора (например вещта е била унищожена в резултат на пожар, последвал сключването на договора). В този случай валидността на задължението зависи от това дали длъжникът носи отговорност за настъпването на обстоятелството, довело до невъзможността за изпълнение. Това се определяше или със закон, или с договор.

Действието трябва да е законно. Договорът не трябва да има за предмет действие, което нарушава върховенството на закона. Така споразумението за лихварска лихва е недействително.

Цел на договора

Основанието (целта) на договора е субективен мотив или материален интерес, който насърчава страните да предприемат определениотговорности. Римляните, имайки предвид това условие, са говорили за непосредствената цел (кауза). Целта трябва да е законна, т.е. да не е против закона. Ако каузата е незаконна, то тя не е породила договор. По същия начин целта не трябва да е неморална. Римското право изхожда от предпоставката, че споразумение, основано на такава цел, не трябва да се спазва.

В римското право е имало договори, в които основната причинно-следствена връзка не е била видима. Това обаче не прави подобни договори нищожни. Такива договори се наричат ​​абстрактни. Техният пример е стипулация, цесия.

Способността на субектите да сключват договор

Способността на субектите да влизат в договорни отношения се определяше от правоспособността и правоспособността на субектите на задълженията.

Сключване на споразумение

Предложението може да бъде изразено под всякаква форма и по всякакъв начин, стига да е отнесено до определен или неопределен кръг от хора и да бъде правилно възприето от тях. Всеки договор или група договори имаше своя собствена оферта. Самата оферта не е породила договор.

За възникването на договора е било необходимо предложението да е прието от заинтересованата страна (прието). Приемането на предложение за сключване на договор се наричаше акцепт. При консенсуалните договори приемането на оферта е било постигане на съгласие, т.е. сключване на споразумение. При други видове договори, освен приемане на оферта, са били необходими някои формалности за сключването (спазване на формата, предаване на вещ и др.). Към момента на тяхното изпълнение се определя моментът на прехвърляне на собствеността върху вещта от отчуждителя към приобретателя, преминаването на риска от случайна загуба на вещта и настъпването на други правни последици.

За сключването на договора е било необходимо личното присъствие на страните, тъй като обвсе третира като строго лична връзка между определени лица. Правните последици, произтичащи от задължението, се разпростират само върху лицата, които са участвали в неговото създаване. Следователно първоначално не е било разрешено установяване на задължение чрез представител.

Такава ограничена представа за естеството на задължението съответства на икономиката за препитание, когато обменните отношения са в начален стадий. С развитието на оборота постепенно се появява практиката за сключване на договори чрез представител.