Преглед на Panasonic LUMIX DMC-TZ30 –дизайн и управление, клавиши на навигационния панел, работа с бърз
Проектиране и управление
Panasonic LUMIX DMC-TZ30 не е ултратънък компакт, но размерите на устройството са такива, че все пак може да се сложи в джоб, макар и не в какъвто и да е. И това е с 20x увеличение!
В изгледа отпред обективът играе доминираща роля. До него е светодиодът за подсветка на автофокуса, той също действа като индикатор при включен самоснимачка. Вградената светкавица не е много мощна, но за малка стая е достатъчна за очите. Няма конектор за свързване на външна светкавица, което е характерно за компактните ултразуми.
Дръжката е анатомично оформена и много удобна. Напълно възможно е да снимате с камера в една ръка (въпреки че, разбира се, в никакъв случай няма да препоръчаме този метод на снимане). Когато обективът се сгъне, той се прибира почти напълно в тялото на фотоапарата, като остава само тънък пръстен, а дръжката се превръща в най-изпъкналата част от тялото.
Ако искате обективът да се разшири до фокусното разстояние (позиция на мащабиране), в което е бил преди изключване на камерата, трябва да поставите отметка в квадратчето „Възстановяване на увеличение“ в менюто.
Вдясно виждаме диска за избор на режим. Еластичността му е оптимална, напълно възможно е дискът да се върти с един палец, не са необходими големи усилия.
Лостът за мащабиране обгражда бутона на затвора. Увеличението е двускоростно, в зависимост от отклонението на лоста от нулева позиция. В двадесеткратния диапазон можете да преброите около четиридесет междинни позиции, което не е толкова много. Тоест на практика точното кадриране понякога не работи, обективът се движи малко по-далеч, отколкото искате, в една или друга посока.
Мониторът е със средно-висока резолюция от 461 000 точки. При слънчево времеизображението се чете добре и най-важното е, че чрез менюто можете да включите режима на висока яркост.
Следват четири контролни бутона, обединени в един панел за навигация. В ранните модели TZ бутоните бяха отделни и беше по-добре, палецът удобно лежеше в дупката между тях, падайки върху бутона MENU / SET.
Бутонът за навигация нагоре се използва за въвеждане на компенсация на експозицията. Извеждат се цифрова стойност, скала, както и хистограма на живо, които отработват въведената стойност на изместването на експозицията в движение. Изпълнението е почти перфектно, с изключение на това, че заснетата сцена може да бъде по-малко покрита.
Повторното натискане на бутона Up включва клин на експозицията.
Клавишът Navipad вдясно се използва за превключване на режимите на вградената светкавица. Възможно е да коригирате ефекта червени очи.
Бутонът наляво контролира самоснимачката, клавишът надолу контролира макро фотографията.
Подобно на много съвременни камери, Panasonic TZ30 има две системи от менюта. Първото е Q.Menu на екрана. Второто е обичайното многостранично меню в камерата.
Когато натиснете бутона Q.Menu, в горната част на екрана се показва лента - осем параметъра, които разработчиците считат за най-важни. Преминаваме през тях с навигационните бутони Ляво-Дясно, докато се разгръща изскачащо меню, колона с възможните стойности на избрания параметър. В долната част на екрана се показват кратки текстови указания. „Позиция на курсора“ се показва в жълто. Не са необходими потвърждаващи (или по-просто казано ненужни) кликвания за потвърждение, в резултат работата с Q.Menu е наистина бърза и удобна.
Красотата на "Бързото меню" обаче не е само в бързината, но и във факта, че изображението не изчезва от екрана, както се случва, когато се потопите в менюто на камерата.
В първияQ.Menu включва GPS навигационната система. Ще говорим за това отделно.
Следва превключването на резолюцията на кадрите, ISO чувствителността и баланса на бялото (можете да настроите WB според пробата).
Следващият елемент от Q.Menu превключва режимите на автофокус: точков, еднозонов с широка зона в центъра на рамката, 23-зонов автофокус, проследяване и накрая разпознаване на лица (правописът „РАЗПОЗНАВАНЕ“ се скита от модел на модел - очевидно преводачите не знаят, че този термин идва от думите „познавам“, „разпознавам“).
Камерите Panasonic TZ, включително TZ30, ясно демонстрират разликата по отношение на "Разпознаване" и "Откриване" на лица. Други доставчици често наричат разпознаване на лица това, което правилно би било наречено откриване.
Изводът е, че при „откриване“ на лица камерата, ако намери определено човешко лице или няколко лица в кадъра, ги обгражда и взема това предвид в работата на автофокуса и друга автоматизация. „Разпознаване“ е, когато камерата не просто засича лице, а разпознава, тоест „научава“ на кого принадлежи.
Като цяло Q.Menu е организирано много удобно, но би било хубаво да има поне един или два програмируеми елемента. Жалко че ги няма.
Друга забележка относно организацията на Q.Menu е бутонът за активирането му. Тъй като навигираме в Q.Menu с помощта на бутоните на navpad, би било логично то да се включва от централния бутон на navpad, а не от страничния бутон, както се прави сега. Тогава работата ще бъде още по-бърза и удобна. В текущата реализация включваме Q.Menu на едно място на задния панел и работим с него на друго.
Назначеният бутон може просто да се нарича МЕНЮ и да дава достъп до обичайното меню във фотоапарата.