Презентация на тема Класификация на речниковия състав на българския език

Подобни презентации

Презентация на тема: "Класификация на лексиката на българския език. I. По честота на употреба: 1. Активна лексика - думи, често използвани в дадена епоха." — Препис:

1 Класификация на речниковия състав на българския език

2 I. По честота на употреба: 1. Активна лексика - думи, често използвани в дадена епоха. 2. Пасивен речник - думи, рядко използвани в тази епоха.

3 2. Пасивна лексика – думи, рядко използвани през тази епоха: А) Архаизми – остарели думи, които имат аналог в съвременния български език. Бузите са бузи, вратът е врат. Б) Историзми – думи, обозначаващи предмети и явления, които не съществуват в съвременната действителност. - Работник, областен изпълнителен комитет.

5 II. От гледна точка на произхода: 1. Изконнобългарските думи са думи, образувани през индоевропейския, праславянския период, както и образувани в българския език или по български словообразувателни модели. 2. Заети думи.

6 III. От гледна точка на обхвата на използване: 1. Общ. 2. Думи с ограничена употреба (извън българския книжовен език, понякога използвани в художествената литература за създаване на определен колорит):

8 IV. От гледна точка на употреба в един или друг функционален стил: 1 стилистично неутрален речник - думи, използвани в различни стилове. 2 стилистично оцветена лексика - думи, характерни за определен функционален стил, художествена реч, свързани с определена комуникационна ситуация:

9 а) книгалексика - думи, характерни за писмената реч и имащи специално стилистично оцветяване: безнадеждност, стимул, неотменим. Книжните думи са думи, свързани с научна, служебна, обществено-журналистична, поетична лексика. В разговорната реч не се използват книжни думи. б) научна лексика - думи, характерни за научния стил. Това са общи научни и тясно специализирани термини, както и много думи от общонаучен и логически характер, които назовават абстрактни понятия и не съдържат оценки: дейност, безкрайно, заключение, хипотеза и др. Научният стил се характеризира с много сложни предлози, съюзи, думи, които допринасят за последователно, логично представяне на мисли: поради, поради, заедно с, следователно, по този начин и др.

11 е) разговорна лексика - думи, които имат леко намалено (в сравнение с неутралната лексика) стилистично оцветяване и са характерни за разговорната реч, т.е. устна литературна реч, която се провежда в условия на неограничена неподготвена комуникация, например: бебе, бедняк, мързелив човек и др. В речниците тези думи се дават с марката „разговорно“. Всички те са необичайни в официалния бизнес и научен стил.

12 ж) разговорната лексика е, от една страна, област на неграмотна реч, която е изцяло извън книжовния език и не представлява единна система: майка, болна, сърдита. От друга гледна точка разговорната лексика е думи, които имат ясно намалено стилистично оцветяване. Тези думи съставляват две групи: 1) ежедневен народен език, думи, които са част от книжовния език и имат намалена (в сравнение с разговорните думи) експресивно-стилистична окраска: глупак, шамар в лицето, опърпан; 2) 2) груб, вулгарен речник (вулгаризми), който е извън литературнияезик: кучка, хамло, фал.

13 Задача 1. Посочете диалектизми, професионализъм, разговорни думи в откъс от разказа на Сергей Есенин „Яр“. Вълци плъзнаха по прозорците на гъстото блато. Кафявият лидер извъртя нос и щракна със зъби. Тиха банда усети плячката. Слаб вой и тиха панихида събудиха сгушен в хралупата на бора кълвач. Два заека излязоха от чапигата с пръхтене и, взривявайки снега, изтичаха до границите. По ситковия път изскърца фургон; под палтата пърхаха гривите, а конете, хвърляйки дъвките си, наостриха уши. От мрежестите храсти проблясваха зловещи светлини и спотайвайки се, угасваха. „Вълци“, висока сянка се люлееше в подлуната. — Да — изкашляха шумно гласове. В тихия шум на боровите иглички се чуваше мерното ухо на ледената преграда. Ванчок пееше песни на вратата. Той ухажвал сестрата на Филип Лимпиада и пиян се хвалел с кесията си. На изрязана маса в фасетиран декантер изсъска фюзелажът. Филип, изпразвайки чашата си, опря хляба на носа си и след като подуши, го пъхна зад скулите, обрасли като мъх. Куче излая на верандата и пързалките изскърцаха по хлъзгавата пързалка. „Само да не откраднаха гората“, Филип грабна пистолет, висящ на стената, и като почука на вратата, дръпна шапката си от лос. Вятърът духаше в потните бузи. Дрънкащото резе се плъзна по вратата и се блъсна в комина с дрезгав писък. - Кой отива? — изсъска дрезгавият му глас. - Овесени ядки - отговориха кратко зад количките. - Това е! Един брадат старец изтича до дантелената веранда и, размахвайки камшик, посочи пътя. - В чапижник - изсумтя той тъпо, настигайки сивия кастрат. Филип излезе на пътя и падна с ухо върху търкалящите се бутала. В ухото беше залепнало пухкаво покритие като памук. „Идват“, иззвъня с пистолета си над дупката и, без да затваря верандата, изтича в хижата. Ванчок задряма над празна чаша. Капе на подасок от краставица и се слива с вена от мляко, разлято от махорка.

14 Задача 2. Подберете стилистично неутрални синоними към думите от разговорния и професионалния жаргон; коригирайте предложенията. 1. Днес няма да има двойка, така че нека купонясваме. 2. Изпратена е жалба до автобусната служба от инженер, който е закъснял за работа десет пъти подред и е получил забележка по тази причина. 3. Наташа поемаше всяка работа и я изпълняваше блестящо. 4. Блоковете антимон могат да се обработват без използване на машина, с помощта на електрическа мелница и бормашина. 5. Иван Тимофеевич изисква от своите ученици да дадат всичко от себе си. 6. Този кран е пуснат само преди месец, но кранистите вече са успели да търкалят брястовете за него. 7. Спомняме си колко ужасно „сгафи” шахматистът в 21-та партия; това беше най-грубата прозявка в неговата практика. 8. Поръчките бяха готини и ние работихме усилено, за да оправдаем пътуването.