Презентация на Умното животно - Училище
- Коментари
- Нарушение на флага
Любимият ми лов през есента е гоненето на зайци с хрътки. Отивате в гората рано сутрин, лека слана е избелила земята, покрила е локвите с първия свеж лед. И каква красива гора! Брезите са всички жълти, трепетликите и кленовете са сякаш в червени дрехи, а сред тях е тъмната гъста зеленина на младите ели. Падналите листа шумолят под краката, мирише на гъби, горска свежест. Леко се диша в есенна сутрин в гората!
Отвържете кучетата и те моментално ще изчезнат в храстите. Сега слушай и чакай. Кучетата се втурват някъде далеч в гората, душят земята, търсят животинска следа. Наоколо е тихо, тихо, от време на време птица писука в храстите и шумоли, вкопчена в клони, сухо листо. Изведнъж силен, бумтящ лай сякаш разтърсва есенната тишина. Ехото ще го подхване и ще го отнесе през далечните горски разклонения. Кучетата намериха заека и се втурнаха по следите му. Побързайте! Заекът няма да избяга далеч по права линия: той определено ще започне да се върти през гората. Тук се изчислява целият лов за скорост и изобретателност: кой кого ще надхитри - дали ловецът ще успее да пресрещне звяра и той ще скочи право в изстрела, или звярът ще обърка следата си през храстите и ще обърка кучетата. Хрътките се изливат над цялата гора, а вие тичате от пътека на пътека, опитвайки се да срещнете звяра. Да, не е толкова лесно в средата на гъсталака. Мислите, че звярът ще се промъкне оттук, но той избяга на съвсем друго място. Опитайте, познайте!
И веднъж с мен през есента на лов имаше такъв случай. Моите кучета намериха заек в гората и го подкараха. I - напречно; стоеше на пистата и чакаше. Чувам, че хрътките се приближават, по-близо, сега ще скочат срещу мен с ятаган. Отпред има горска просека, храсти и пънове. Кучета се гонят през поляната, тичат напред-назад, но заек все още няма. Къде е тойси отиде? Така той обърка кучетата.
Чаках, чаках; нищо не излиза, кучетата не могат да намерят заека. Явно трябва сам да отида на помощ, да разбера какво е. Отидох, погледнах: в средата на поляната имаше поляна, малки храсти, а сред тях имаше високи пънове - над кръста ми. Моите кучета се втурват през храстите около пъновете, душят земята, не могат да разберат следите на заека по никакъв начин. Тичат около поляна от кръгове - няма изходна пътека. Значи звярът не си е тръгнал, той е тук. Но къде може да се скрие заек на поляна? Лисицата може дори да влезе в дупка, но заекът няма дупка. Излязох в средата на поляната, гледам кучетата, как не могат да разберат буквата на заека и аз самият нищо не разбирам. После случайно хвърли поглед настрани и просто замръзна: на пет крачки от мен на върха на пъна сивееше пухкава буца, дебнеше, впила очи в мен. Заекът седи на висок пън в пълен изглед. Под него тичат кучета, а до него стои ловец с пушка. Страшно е косо от пън да скочиш направо към кучетата. Той се скри, сви се целият, сложи уши на гърба си и не помръдна. „О, ти - мисля си, - наклонен мошеник, къде се качи от кучетата! Объркал следите и там си седнал! Намерете го, опитайте го! Е, аз съм по-умен от теб. Ще взема и> Ще стрелям.“ Прицелих се, но заекът не помръдна, гледаше ме с всички очи, сякаш ме молеше: „Мълчи, не предавай кучетата!“ Стана ми срам: животното не бяга от мен, сякаш ми се доверява, и ще го убия така - на пет крачки, седнал! Свалих пистолета си и бавно се отдалечих. Излязох от поляната на пътеката и надух клаксона - извиках хрътките. - Да вървим - казвам, - да отидем по-нататък, да търсим други зайци и днес издържах този най-тежък изпит за хитрост. Нека живее, зайчетата учат на разум.