Приказка "Хижата на Зайкин"
Имало едно време в гората живели лисица и заек. Те живееха недалеч един от друг. Дойде есента. В гората стана студено. Те решиха да построят колиби за зимата. Лисицата си построи колиба от рохкав сняг, а заекът - от рохкав пясък. Презимуваха в нови колиби. Пролетта дойде, слънцето нагря. Лисичките на колибата са се стопили, а заекът си стои както си беше. Лисицата дошла в колибката на зайчето, изгонила зайчето, а самата тя останала в неговата колибка.
Заекът излезе от двора си, седна под една бреза и плаче. Вълкът идва. Вижда зайчето да плаче.
- Защо плачеш, зайче? - пита вълкът.
- Как да не плача, зайче? Живеехме с лисицата близо един до друг. Построихме си колиби: аз - от насипен пясък, а тя - от насипен сняг. Пролетта дойде. Нейната колиба се стопи, но моята си стои както си беше. Дойде лисица, изгони ме от колибата ми и остана да живея в нея. Тук седя и плача.
Не плачи, зайче. Да вървим, ще ти помогна, ще изгоня лисицата от колибата ти.
Отидоха. Те дойдоха. Вълкът застанал на прага на колибата на заека и извикал на лисицата:
- Защо се качи в чужда колиба? Слез, лисице, от печката, иначе ще го хвърля, бий раменете си. Лисицата не се уплаши, отговаря вълкът:
- О, вълко, пази се: опашката ми е като пръчка, - както дам, така и смъртта ти тук.
Вълкът се изплашил и избягал. И остави зайчето. Заекът отново седна под брезата и заплака горчиво.
През гората върви мечка. Вижда зайче, което седи под една бреза и плаче.
- Защо плачеш, зайче? – пита мечката.
- Как да не плача, зайче? Живеехме с лисицата близо един до друг. Построихме си колиби: аз - от насипен пясък, а тя - от насипен сняг. Пролетта дойде. Нейната колиба се стопи, но моята си стои както си беше. Дойде лисица, изгони ме от колибата ми итя остана да живее там. Така че тук седя и плача.
Не плачи, зайче. Да вървим, ще ти помогна, ще изгоня лисицата от колибата ти.
Отидоха. Те дойдоха. Мечката застана на прага на колибата на заека и извика на лисицата:
- Защо взе колибката от зайчето? Слез, лисице, от печката, иначе ще го хвърля, бий раменете си.
Лисицата не се уплаши, отговори на мечката:
- О, мечо, пази се: опашката ми е като пръчка, - както дам, така и смъртта ти тук.
Мечето се изплашило и избягало, а зайчето оставило само. Заекът отново излезе от двора си, седна под брезата и горко заплака. Изведнъж вижда - петел върви из гората. Видях зайче, дойдох и попитах:
- Защо плачеш, зайче?
- Ама как да не плача, зайче? Живеехме с лисицата близо един до друг. Построихме си колиби: аз - от насипен пясък, а тя - от насипен сняг. Пролетта дойде. Нейната колиба се стопи, но моята си стои както си беше. Дойде лисица, изгони ме от колибата ми и остана там да живея. Тук седя и плача.
- Не плачи, зайче, ще изгоня лисицата от колибата ти.
- Ох, петенка - вика зайчето, - къде я изгонваш? Вълкът карал - не изгонвал. Мечката караше - не изгони.
- И ще го изгоня. Хайде, казва петелът. Отидох. Петел влезе в колибата, застана на прага, пропя и след това изкрещя:
— Аз съм чуруликащ петел, Аз съм бърборка, На къси крака, На високи токчета. Аз нося ятаган на рамо, На лисицата ще сваля главата.
А лисицата лъже и казва:
- О, петле, пази се: опашката ми е като пръчка, - както дам, така и смъртта ти тук.
Петелът скочи от прага в колибата и отново извика:
— Аз съм чуруликащ петел, Аз съм бърборка, На къси крака, На високи токчета. Аз нося ятаган на рамо, На лисицата ще сваля главата.
И - скочи на печката при лисицата. Клъвна лисицата в гърба. каклисицата скочи и избяга от колибата на заека, а заекът затръшна вратите след нея.
И той остана да живее в колибата си с петел.