Приказка за цик (Вениамин Бушмелев)

Когато четете или чувате отчети за резултатите от работата на правителството за годината, често си спомняте приказката, която баща ми ми разказа в детството.

Същността му е следната: Един селянин дошъл при ковача и го помолил да изкове плуг. - Без желязо, - отговори той, - донесете голямо парче желязо, - ще имате плуг.

Селянинът намерил голямо парче желязо и го донесъл на ковача.

Ковачът отвори тигела, хвърли в него желязо и започна да го нагрява.

Топло, топло. Нагорещи го до червено и хвърчаха искри.

Започна да кове. Коват и коват. Искрите хвърчат във всички посоки.

Ковани, ковани, а парчето желязо става все по-малко и по-малко. - Желязото не стига за целия плуг, не стига дори за един рало - казва ковачът. -И за какво е достатъчно? – пита мъжът. - Достатъчно за браната. - Е, тогава направи брана. Ела по-удобно.

Ковачът започнал да кове брана. Кова, та кова, та да хвърчат искри. Тогава той казва: - Няма достатъчно желязо за брана, стига само за коса. - Направете коса. - Да, и няма достатъчно за коса, оказва се само сърп. - Добре, нека има сърп, той също е необходим в домакинството, направете сърп - съгласи се мъжът.

Ковачът започнал да кове сърп. Коват и коват.

След това, като отмива потта от челото си, казва: - Ето, все пак се оказва такава възможност, от желязо остава само шило да се направи. - Тогава направете шило. Филцовите ботуши се подгъват с шило - отговори мъжът.

Ковачът започна да прави шило, но искрите вече бяха престанали да хвърчат.

Тогава той казва: - И няма достатъчно желязо за шилото. - За какво е достатъчно? – пита мъжът. - До цаката - каза ковачът. - Какъв вид зилч? - А, този, - отговаря Аника - майсторът и, като взе останалото малко парче котлен камък, го хвърли във вана с вода.

Оттам чух - пш-и-с-к!

Ако тази притча ме накара да се смея като дете, тогава, спомняйки си за нея в навечерието на Нова година и обобщавайки производствените резултати, сълзите напират в очите ми.

Не мислите ли, че в нашия реален живот се случва същото, както в цитираната басня.

Сред звуците на бравурни мелодии много често се чува "ПШИК".

Начертайте морала на тази история сами, въз основа на вашето възприемане на реалността.