Приказката за фенера - Приказки - За душата - Статии - Училище за радост
Един красив и невероятен ден се роди малко електрическо фенерче. Направена е от любезни хора и затова се оказа много красива. В него веднага бяха поставени нови батерии и сега фенерът можеше да свети с голямото си и отворено око в тъмното и да помага на хората да намерят правилния път.
Фенерчето винаги беше много щастливо, когато беше включено. Той ентусиазирано гледаше света около себе си, всеки път с надеждата да види нещо ново и интересно в него. Когато беше изключено, фенерчето изобщо не се обиди и бързо заспа. Насън той мечтаеше за всичко, което току-що успя да види в действителност.
Всеки път, тъй като беше полезен на хората, фенерчето беше много щастливо. В крайна сметка е толкова голямо удоволствие да си нужен на другите, да им помагаш. Многократно е помагал на хората в най-трудните за тях моменти – когато е тъмно и страшно. Заедно с фенерче те не се страхуваха и хората му благодариха за това.
Мина време и от постоянна работа здравето на фенерчето започна да се влошава. Батериите му започваха да се изтощават. Той вече не можеше да свети толкова ярко, колкото преди, и затова започнаха да го използват все по-малко. Накрая всички го забравиха, а той, останал без работа, тихо лежеше забравен на рафта си в килера и тъгуваше.
Един ден малко момиченце случайно влезе в килера и видя красиво фенерче на рафта. — Колко е прекрасен! - каза тя и го взе в ръце. Гледайки го от всички страни, тя стопли фенерчето с топлината си. Момичето се опита да го включи, но нищо не се случи: батериите отдавна бяха изтощени. Момичето се разстрои, но каза: „Все още те обичам, скъпо фенерче, и ще бъда приятел с теб!“
Стоплено от топлите думи на момичето, фенерчето отново усети, че има нужда от него. Беше изпълнен с радост, нотой не можеше да го изрази - все пак той беше само фенерче! И тогава, събрал всичките си последни сили, фенерчето светна ярко и светна за известно време.
Момичето погледна светещата светлина на фенерчето с широко отворени очи - как стана така, че фенерчето се запали само?! Тя беше много щастлива от това чудо.
Светлината на фенерчето намаля, когато силите му най-накрая го напуснаха. Ярък лъч се превърна в много малка и едва забележима точка. Още няколко секунди и тя изчезна. Фенерчето угасна напълно.
„Ще те спася“, каза момичето и изтича при баща си. Съвсем наскоро татко купи батерии за новия си будилник. Момичето помоли баща си да й даде две малки неща и заедно с тях изтича до килера, където спеше угасналото, но много щастливо фенерче. Момичето го притисна до бузата си и прошепна: „Не се тревожи, приятелю, всичко ще бъде наред“. Тя извади старите батерии от тялото на фенерчето и ги замени с нови.
Когато фенерчето беше включено отново, светлината му се разнесе из цялата стая. Фенерчето може отново да види света и най-важното - да помогне на хората. Той беше абсолютно доволен от това. Но най-голяма радост изпита, когато момичето, възхитено от новото му раждане, го притисна до бузата си и се засмя щастливо.
Колко прекрасно е да правиш другите щастливи!