ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА - от Надежда Нестерова, Приказен живот от Елфика - Част 5270
ГОРСКО УЧИЛИЩЕ
Надежда НестероваПосвещава се на любимата ми дъщеря Ларисочка и всички деца)))
Слон. Слонът реши примера За нула време, За отлична работа Той получи "отличен". * * * Плюшено мече. Мишка, преди да уча, Трябва спешно да се освежа, Той ще яде сладки и бисквити, И ще напише есе.
Хитър. Chanterelle дойде на училище рано с плътно натъпкана раница. Тя видя Мишка, отвори раницата си, извади шоколад и го подаде на Мишка. - Мишутка, ти обичаш вкусни неща с нас - казва той, - Дръж, наслади се. Мишутка се изненада: —За какво?! — Точно така, Мишенка, от сърдечна доброта. Други животни видяха това, заинтересуваха се и наобиколиха хитрата лисица. Фокс вади морков от раницата си: Помогни си, Бъни. Бъни се зарадва, хруска моркови.
Chanterelle подаде на малката мишка комплект флумастери. —Рисуваш много добре! — Благодаря ти, Лисонка! Лисицата даде червени мъниста на Сорока: —Ти си първата ни модница! — О, лисичка! Какви красиви мъниста, благодаря! – изчурулика Свраката. Лисичката е приготвила банани за маймуната, кутия маслени бои за котето, цветни пастели за жабата. Животните бяха зарадвани с подаръци и лакомства: - Каква мила и грижовна лисичка имаме! - те я шамаросаха. За радост те не забелязаха как Chanterelle изчезна. Влязохме в класната стая, а Лисонка седеше там и правеше изчисления в една тетрадка и казваше: - Нашето мече е силно в математиката, ще ми помогне да решавам задачи. Заекът ще пише съчинение. Котката ще нарисува училищен стенен вестник за мен ... Ето каква е хитрата лисица! Животните се обидиха от нея, върнаха подаръците, решиха да не говорят повече с нея. По-късно обаче всички се помириха, но поискахаЛисицата вече не е хитра.
* „Приказка бръмчаща“, отработва звука „ж“ при децата.
Приятелство. Имало едно време една малка жаба. Майка му беше Жабка, баща Жаб, баба Жабушка и дядо Жаб-Жабич. Семейството на краставите жаби живееше в пустинята в блато, сред тръстика. Те ядоха комари. Следобед, след обилна вечеря, жабата обичаше да се грее в топлата блатна киша. Така той би продължил живота си, припичайки се на слънце и поглъщайки тлъсти комари, но един ден жабата се отегчи. Жабата се оплака: — Ужасно самотен!
„Блатото е мрачно убежище! - Няма с кого да се сприятелиш! —Неизбежната скука! В това време наблизо кръжеше жълто-оранжева пеперуда с ажурни крила. И как тя отлетя до блатото? Пеперудата чу оплакванията на Жабик, смили се над него и отлетя при него. Когато жабата видяла пеперудата, поискала да я изяде. —Не ме изяж! - казала пеперудата, - Нека бъдем приятели, ще ти покажа любимата ми морава. Така малката жаба и жълто-оранжевата пеперуда се сприятелиха. Всеки ден играеха на криеница на поляната. Ужасната скука се оттегли.