Проблеми на защитата на труда в малкия бизнес, Охрана на труда
Малкият бизнес е един от най-важните приоритети за развитието на икономиката на всяка съвременна държава, т.к именно този сектор представлява по-голямата част от заетостта и производството на стоки и услуги в развитите страни. Според Националния институт за системни изследвания на проблемите на предприемачеството днес предприемачеството у нас представлява едва 30% от брутния национален продукт, докато в Европа е 70% и повече. Затова неслучайно и в България се обръща голямо внимание на проблемите на развитието на малкия бизнес, т.к. успешното икономическо развитие на страната и перспективата за нарастване на благосъстоянието на населението също се свързват с малкия и среден бизнес.Какви проблеми среща малкият бизнес по отношение на защитата на труда?
Първо, нека определим обхвата на проблема. Според структурата на разпределението по вид икономическа дейност малкият бизнес като правило е представен предимно от предприятия в сферата на услугите, търговията и общественото хранене, т.е. относително безопасни дейности. В същото време в структурата на малкия бизнес в България има доста висок дял на онези сфери на дейност, които традиционно принадлежат към индустриите с най-високи нива на наранявания и професионални заболявания - това естроителство, транспорт и съобщения, производство.
В Иркутска област, например, делът на такива предприятия, според нашите оценки, е около една трета от всички малки предприятия. По данни на териториалния орган на Федералната служба за държавна статистика за Иркутска област през 2010 г. броят на малките предприятия (с изключение на микропредприятията) в Иркутск възлиза на 3,5 хиляди с общ брой на служителите над 100 хиляди души. Ако вземем предвид разпределението на малкия бизнес в Иркутск повидове икономическа дейност, както и факта, че нарушенията в областта на защитата на труда се откриват в почти всяко от тези предприятия, може да се предположи колко голям е делът на работниците, които са в зоната на постоянен риск, десетки хиляди хора само в един регион. Има милиони такива работници в цялата страна. Властите правят много за активизиране на частното предприемачество в страната, включително по отношение на промяна на законодателството. Но всяко законодателно решение има поне две страни. Либерализацията на законодателството е положителна от гледна точка на търговията и свободата на предприемачеството, но от друга страна увеличава риска от нарушаване на трудовите права на най-слабата страна в трудовите отношения – работниците и служителите.
Така работодателят знае предварително кога и кой контролен орган ще дойде с проверка и съответно има време да се подготви предварително. Това правило е насочено към добросъвестните работодатели, за да им даде възможност при подготовката за одита да приведат своята отчетност и документация по охрана на труда в съответствие с държавните нормативни изисквания.
Междувременно инспекторите на държавните инспекции по труда във всяка област на България могат да дадат десетки примери, когато месец преди началото на проверката работодателят временно наема специалист по охрана на труда, а след проверката такъв специалист се уволнява като ненужен и цялата работа по защита на труда спира.
Не е тайна, чев организациите на малкия бизнес работата по защита на труда или не се извършва изобщо, или се извършва от случай на случай, т.е. случайно. И това най-често се разкрива при разследване на катастрофи, когато вече е късно да се предотврати каквото и да било.
Очевидно Федералният закон „За защита на праватаюридически лица и индивидуални предприемачи при осъществяване на държавен контрол (надзор) и общински контрол” не трябва да ограничава правомощията на инспекторите по труда, предоставени им от нормите на чл.12 от Конвенция № 81 на МОТ за инспекция на труда в промишлеността и търговията, ратифицирана от България през 1998 г.
Проблемът за защита на труда на системно ниво
Според Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Българияв повечето малки предприятия липсват услуги и специалисти по охрана на труда, не се извършва работа по сертифициране на работните места, не се отделят средства за осигуряване на служителите с лични предпазни средства и не се извършват периодични медицински прегледи. В същото времечестотата на фаталните трудови злополуки в малкия бизнес е почти 3,5 пъти по-висока от средната за страната.
Масовото неспазване на изискванията за охрана на труда и липсата на управление на охраната на труда на системно ниво е един от най-сериозните проблеми у нас не само в сферата на малкия бизнес, но и в икономиката като цяло. И за решаването на този проблем едно подобрение на законодателството не е достатъчно. Необходимо е да се реши проблемът на системно ниво, а именно:създаване на система за управление на защитата на труда на ниво региони, територии и самите компании.
В съответствие с чл.216 от Кодекса на труда на Република България регионите трябва да разработят
териториални целеви програми за подобряване на условията на труд и охраната на труда. Ние вярваме, че именно в такива целеви програми трябва да се определят конкретни задачи за защита на труда за малкия бизнес (не е от Москва да управлява защитата на труда в малките предприятия в регионите на страната!) - това трябва да стане пряка отговорност на общините, на които регионалните власти прехвърлятчаст от държавните правомощия по охрана на труда.Една от основните стратегически цели на такива териториални програми трябва да бъде създаването на съвременни системи за управление на защитата на труда в малките предприятия.Това е единственият начин да се реши проблемът с масовите нарушения в областта на защитата на труда на ниво система.Повечето от нарушенията на правилата за охрана на труда се допускат именно в сферата на средния и малък бизнес, неслучайно. Ако в големите компании и в корпорациите, създадени на базата на съветски предприятия, службите за защита на труда са запазени от стари времена, тогава малките предприятия нямат такъв багаж идиректорите на малки предприятия научават за необходимостта от спазване на изискванията за защита на труда често за първи път по време на проверки.
За ръководителя на малък бизнес може да бъде трудно сам да разбере сложните правни и организационни въпроси на защитата на труда и е невъзможно да поддържа не само служба по охрана на труда, но дори и специалист по защита на труда, когато има само 3-4 служители.Член 217 от Кодекса на труда на България дава право, ако работодателят няма служба по охрана на труда или щатен специалист по охрана на труда, да прехвърли функциите им на външни изпълнители, т.е. включване на организация или специалист в гражданскоправен договор. Но този тип услуги в България все още не са намерили масово приложение, тъй като пазарът на услуги по охрана на труда все още се формира и това е друг проблем за малкия бизнес.
Програми за обучение по безопасност за малки предприятия
В тясна връзка с горните проблеми е друг – може би основен според нас проблем в областта на охраната на труда – проблемът за обучението по охрана на труда. Съгласно член 225 от Кодекса на труда на България,всички служители, включително ръководителитеорганизациите, както и работодателите - индивидуалните предприемачи, са длъжни да преминат обучение по защита на труда и проверка на знанията за изискванията за защита на труда.
Според нас именно в процеса на такова обучение ръководителите и специалистите на малкия бизнестрябва да получат необходимата информация и консултантска помощ и знания, както и необходимиянабор от образователни, методически и справочни материали, специално разработени и адаптирани за малки предприятия, включително действащите нормативни правни актове за защита на труда.
Какъв е проблемът с такава програма? Първо, продължителността на обучението - 40 часа илипет работни дни- е напълнонеприемлива в среда на малък бизнес. Във всеки център за обучение те ще потвърдят, че когато се записват за обучение по охрана на труда, мениджърите на компанията предполагат предварително, че не могат да присъстват на всичките 5 дни обучение, тъй като е рисковано да напуснете бизнеса си за такъв период. Центровете за обучение, осъзнавайки проблема, правят компромис, позволявайки на бизнес лидерите да пропускат часовете, произволнонамалявайки програмата за обучение за тях, но резултатът от такъв компромис най-често елипсата на системни познания на студента за защита на труда.
Второ, много от темите, предложени в Програмата, са твърде абстрактни, абстрактни, докатобизнес лидерите изискват конкретни, практически познания и само до степента, от която се нуждаят в ежедневната си работа по управление на защитата на труда в тяхната организация ...
Заместник-директор на Федералното държавно унитарно предприятие WSF "NII TSS" на Министерството на здравеопазването и социалното развитие на БългарияЛ.М. Чернова