Процедурата за отписване на откраднати ценности
Може ли производствена кооперация да отпише загуби от кражба въз основа на вътрешни документи (по-специално акт за инвентаризация) или това изисква други документи от полицейското управление (в момента има само решение за образуване на наказателно дело)?
За целите на данъчното облагане на печалбите загубите, получени от данъкоплатеца през отчетния (данъчен) период, по-специално под формата на недостиг на материални активи в производството и в складовете, в търговски предприятия в отсъствие на извършители, както и загуби от кражба, чиито извършители не са идентифицирани, се приравняват към неоперативни разходи (клауза 5, клауза 2, член 265 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
С други думи, ако данъкоплатецът не разполага с документи, получени от упълномощени държавни органи, потвърждаващи липсата на лица, отговорни за липсата или кражбата, организацията няма право да признае съответните разходи при формиране на данъчната основа за данък върху дохода.
Глава 25 от Данъчния кодекс България не съдържа списък с такива документи.
В същото време, съгласно ал. 1 т. 1 чл. 208 от Наказателно-процесуалния кодекс на България при неустановяване на лицето, което трябва да бъде привлечено като обвиняем, предварителното разследване на наказателното дело се спира, за което следователят издава съответен акт, препис от който се изпраща на прокурора.
На основание ал. 13 т. 2 чл. 42 от НПК, пострадалият има право да получи препис от посоченото решение, което съответно потвърждава отсъствието на извършителите.
Ако е приложено приспадане на ДДС за откраднати ценности, трябва да се има предвид следното:
На основание чл.чл. 171, 172 от Данъчния кодекс на България възниква правото на приспадане на сумата на ДДС върху стоките (строителството, услугите), имуществени права заданъкоплатец при едновременното изпълнение на следните условия:
- стоките (строителството, услугите), вещните права са придобити за сделки с облагане с ДДС или за препродажба;
- стоки (работи, услуги), права на собственост се вземат предвид при наличие на съответните първични документи;
- Има надлежно оформена фактура.
В този случай, съгласно чл.чл. 39, 146 от Данъчния кодекс на България, разпореждането със стоки по причини, които не са свързани с продажбата или безвъзмездното прехвърляне (включително във връзка с кражба), не се облага с ДДС. В същото време едно от условията за приемане на ДДС за приспадане е използването в сделки, подлежащи на облагане с ДДС (членове 171, 172 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
В същото време наличието на многобройни съдебни практики показва възможното възникване на спорове с данъчния орган в случай на невъзстановяване на ДДС върху стойността на откраднато имущество.
С други думи, организацията трябва да вземе собствено решение дали да възстанови или не ДДС върху липсващия инвентар. В случай, че ДДС не бъде възстановен, има възможност за спорове с контролните органи.
Ако организацията реши да възстанови ДДС върху откраднатите запаси, е необходимо да регистрирате фактури за липсващите стоки в книгата за продажби в периода, когато е открит недостигът.
Ако загубите от отписване на стоки се вземат предвид за данъчни цели, тогава възстановените суми на ДДС могат да бъдат включени от организацията в разходи въз основа на параграфи. 1 т. 1 чл. 264 от Данъчния кодекс на България или на основание ал. 49 ал.1 на чл. 264 от Данъчния кодекс на Руската федерация. В този случай датата на други разходи е датата на начисляване на данъци (такси) (клауза 1, клауза 7, член 272 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Ако загубата от недостиг (загуба) на стоки по някаква причина немогат да бъдат взети предвид за целите на данъчното облагане на печалбите, тогава сумите на ДДС, възстановени от тяхната стойност, не могат да увеличат облагаемите разходи (клауза 49, член 270 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Отговорът е изготвен от: Експерт на службата за правни консултации ГАРАНТ професионален счетоводителВалери Молчанов
Отговорът премина контрол на качеството
Материалът е изготвен на базата на индивидуална писмена консултация, предоставена в рамките на услугата „Правни консултации“.