Прочетете Fluffy Magic онлайн от Neichan - RuLit - Страница 1
Име: Furry magic
Автор: Нейчан
Преводач: 1-4 глава - Esmy, 5-93 глава - Leta, 94-100 глава - Chukcha, 101 - 111 - koshkakiplinga
Бета: вечерна звезда, от глава 94 Натали (Елара) и Некомата от глава 101 - не
Източник: * * *
Разрешение за прехвърляне: получено
Сдвояване: главният Хари/Луциус (както и много други)
Оценка: NC-17
Жанр: романтика, страх, приключение, хумор
Размер: Макси
Статус: Завършен
Резюме: Хари хваща необичаен вирус.
Предупреждения: mpreg, AU, насилие
* Глава 1*
Да, г-н Потър. Знаеш ли, ти си последният човек, когото очаквах да видя да иска разрешение да посети имението Малфой - каза Луциус Малфой с кадифен глас, като заобиколи масата и се облегна на нея с ръце, така че да е срещу младия мъж, седнал на дълбок стол. Блондинът сбърчи нос, когато долови аромат на мускус във въздуха. - На какво дължите посещението си?
„Нашето посещение, скъпа“, преди младият мъж да успее да отговори, от входа на стаята прозвуча добре трениран глас. Като се обърна да го погледне, Луциус забеляза, че Хари се е свлякъл на стола си. По бузата на момчето имаше малка драскотина. Лицето и раираната му риза бяха изцапани с вече засъхнала кръв, няколко кичура бяха полепнали по бузата му.
Хари срещна погледа на Малфой, но бързо отмести поглед. Той беше твърде уплашен и дори не се опита да каже нищо. Изобщо не беше като самонадеяното момче, което Малфой си го спомняше. Луций не харесваше промяната, караше го да се чувства предпазлив и го караше да мисли, че нещо не е наред. Но точно сега той имаше по-голям проблем от анализирането на промените в характера на Потър.Сега знаеше откъде идва тази отвратителна миризма.
Грациозно сложен мъж се облегна на рамката на вратата. Панталони в цвят слива обгръщаха тънките й крака. Беше облечен с ефектна жилетка върху дантелена светлорозова риза. Ботушите са в същия тъмно сливов цвят като панталона. Черна коса, подстригана спретнато.
Мъжът се усмихна, но си личеше, че ако се наложи, ще реагира веднага. Луциус се отблъсна от масата и изръмжа. Той сви рамене и погледна от треперещия младеж в стола към предизвикателния мъж, който беше източникът на миризмата. Ноздрите на Луций се разшириха и той разтвори устни, разкривайки набор от равни бели зъби.
„Полсен, лайно такова, махни се от къщата ми или ще те убия на място“, изръмжа Луциус, гласът му внезапно стана дълбок като на котка.
— Не, Малфой, няма да го направиш. И не се опитвай да ме проклинаш, докато не ти кажа какво щях да направя. Дъмбълдор ми сложи защитен чар. Освен това го заслужаваш, твърде много си позволяваш таксите. Радвам се, че Дъмбълдор ме изпрати тук." Мъжът се усмихна злобно, показвайки също толкова перфектни зъби. Той се обърна и погледна Луциус през рамо. В лешниковите очи имаше предизвикателство.
„Смееш да внесеш магията на този човек в къщата ми!?“ Добре, говори, слушам те - Луциус направи крачка напред, а Полсен се отдалечи от вратата.
— Той ме изпрати да доведа това момче при вас — каза мъжът измамно спокойно. Той наклони глава настрани и надникна изпод спуснатите мигли. - Нямах друг избор, освен да дойда тук. Длъжен съм му. Знаеш ли, Луциус. Не ме обвинявай.
"Защо не изпрати една от малките си играчки заедно с вас?" Луциус Малфой се приближи отново, наслаждавайки се на вече забележимата нервност.в позата на друг мъж. Потър се премести в другия край на стола, когато Луциус мина покрай него. Малфой се намръщи и насочи вниманието си към натрапника. Полсън беше изключително напрегнат, всичките му зверски инстинкти бяха отразени в човешкото лице. Луций усети в него не хищник, а плячка. - Хайде кажи ми
нещо, в което мога да вярвам, кученце.
- Момчето беше толкова глупаво, че се остави да го ухапят на последното пълнолуние. Той е ликантроп, Луциус — бързо каза Полсън. Не искаше русият да се приближава. Време е да спреш да се смееш. Да го провокира малко беше забавно, но започването на битка с Луциус беше самоубийство и Полсън знаеше това много добре.
— Тогава защо не се погрижиш за него, вълче? Или вашата преданост не се простира толкова далеч? Дори на себеподобните си? Луциус изръмжа. Сивите му очи се присвиха, замъглиха и в тях имаше странен блясък. Полсън се върна в коридора и извади пръчката си, но Луциус не му обърна внимание.