Прочетете Историята на голямата котка - Чапек Карел - страница 2
- ЖАНРОВЕ
- АВТОРИ
- КНИГИ 565 564
- СЕРИАЛИ
- ПОТРЕБИТЕЛИ 512 435
„Ето ти петте талера, бабо, вземи ги и върви с бога“, казал царят, много доволен, че се е отървал толкова евтино.
Но възрастната жена поклати глава и каза:
„Нямахме такова споразумение, баща-кралю. Дължиш ми толкова талери, колкото капачката на майка ти покрива най-чистото сребро на света.
— Но вие сами виждате, че тази капачка покрива точно пет талера чисто сребро!
Старицата взе калпака, изглади го, обърна го в ръката си и тихо, замислено каза:
„И аз мисля, татко-кралю, че няма по-чисто сребро на света от сребристите сиви коси на майка ти.
Царят погледна старата жена, погледна майка си и каза тихо:
Права си бабо.
Тогава старицата надяна калпак на царската майка, погали я нежно по косата и каза:
- Така излиза, татко-кралю, че ми дължиш толкова талера, колкото сребърните коси на майка ти се побират под калпака.
Кралят беше изненадан; Първо се намръщи, а после се засмя и каза:
- Е, ти си мошеник, бабо! В цяла Жуляндия няма да намерите друг такъв хитър мошеник!
Но думата, момчета, е дума и кралят трябваше да даде на старата жена това, което й се полагаше.
Той помоли майка си да се настани удобно и нареди на главния си лайф-счетоводител да преброи колко сребърни косми се побират под шапката.
Счетоводителят на живота започна да брои, а кралската майка седеше тихо, без да мърда; старите жени, знаете, не са против да подремнат понякога - така че старата кралица заспа.
Тя спи, а счетоводителката брои; но когато преброи до хиляда, беше очевидно, че тойдръпна косъм и старата кралица се събуди.
- Ай! тя се обади. защо ме събуди Сънувах такъв прекрасен сън! Сънувах, че сега нашият бъдещ цар влиза в пределите на нашата държава!
Старицата потръпна.
— Това е чудо — изтърси тя. - Все пак точно днес трябва да дойде при мен внучката ми от съседна държава!
Но кралят не я послуша.
— Къде, мамо? От коя страна идва бъдещият крал на страната ни? От кой кралски дом?
„Не знам“, отговаря майка му. „На същото място ме събудихте!“
А счетоводителят на живота брои и брои всичко; старата кралица отново задряма.
Счетоводителят броил и броил, и пак — тъкмо при двехилядния косъм — ръката му треперела и той пак дръпнал косъма.
— Глупаци! — извика старата кралица. Пак ме събуди! Просто си мечтаех, че не друг, а тази черна котка ни е донесла бъдещия крал!
- Е, мамо - учудил се царят, - чува ли се котка да носи бъдещи крале?
„Когато му дойде времето, ще видиш сам“, каза старата царица, „а сега ме остави да спя най-после!“
И отново царската майка заспа, а счетоводителят на живота отново започна да брои. И когато стигна трихилядната - и последна - коса, ръката му отново трепереше и той отново дръпна косата по-силно от необходимото.
- Ох, копелета! — извика старата кралица. — Не давайте нито миг почивка на старицата! И тъкмо сънувах, че бъдещият цар дойде при нас с цялата си къща!
„Е, не, прости ми, майко“, казал кралят, „но това не може да бъде! Няма такъв човек, който да доведе със себе си целия царски дворец!
Не съдете неща, в които няма нищоти не разбираш! - каза старата кралица строго.
- Да, да - кимна старата жена, - майка ви е права, ваша кралска милост! Един циганин каза на покойния ми съпруг: „Петелът някой ден ще изяде цялата ти доброта!“ Мъртвият, горкият, само се засмя: „Това чува ли се, казват, това, циганко, не може да бъде“ Точно като теб, царю-отче!
— Е, тогава — попита нетърпеливо кралят, — нямаше нищо подобно, нали?
Старицата започна да бърше сълзите си.
- Но веднъж долетя червен петел - по-лесно е да се каже, пожар, и изяде всичко, всичко! Мъжът ми едва не полудеше, повтаряше едно и също: „Циганинът каза истината! Циганинът каза истината! Сега той е мъртъв от двадесет години, горкият!
И старицата заплака горчиво.
Старата царица я прегърна, погали я по бузата и каза:
„Не плачи, бабо, иначе ще плача с теб!“
Тогава царят се уплашил и бързо сложил парите на масата. Той бързо преброи три хиляди талера от монета до монета — точно толкова сребърни косми, колкото можеха да се поберат под шапката на майка му.
- Ето, бабо - каза той, - вземи и с бога. Какво да кажа - ще обградите всеки около пръста си!
Старицата се засмя и всички около нея се засмяха. Тя се опита да сложи талерите в кесията си, но кесията беше твърде малка. Тя трябваше да развърже раницата си и тази раница бързо се напълни. Старата жена дори не можеше да я вдигне. Двамата генерали и самият цар й помогнаха да пренесе раницата на гърба си. Тук възрастната жена се поклони ниско на всички, прегърна старата царица и се огледа за черната си котка Мурка. Но Мурка я нямаше никъде. Старата жена се огледа на всички посоки и вика: „Кисонка, коте-коте-коте!“ - но котките и следата се простудиха. Само изпод трона, отзад, гледаше навъннечии крака. Тихо, на пръсти, една старица се приближи и какво видя? В ъгъла зад трона спеше малката принцеса, а славната Мурка се покатери в пазвата й и мъркаше удобно. Тогава възрастната жена извади от джоба си чисто нов талер и го пъхна в юмрука на принцесата. Но ако старата жена мислеше, че принцесата ще го запази за спомен, тогава тя жестоко се заблуждаваше, защото щом принцесата се събуди и намери котка в пазвата си и талер в юмрука си, тя взе котката под мишница и отиде с нея на улицата, за да изяде талера си възможно най-скоро.
Може би възрастната жена все още е знаела за това предварително.
Вярно, принцесата още спеше, когато възрастната жена отдавна се беше прибрала, много доволна и от факта, че е донесла толкова много пари, и от факта, че Мурка е в добри ръце, и най-вече от факта, че шофьорът вече беше докарал внучката й, малкия Вашек, от съседна държава.
Какво може да направи котката
Както вече чухте, името на котката всъщност беше Мурка; но принцесата й даде цял куп други имена: Кити, Кити, Кити и Кисюра, Кошенка, Кити, Кити и Кити, Мурмашонок, Мурлишка и Мурзилка, Кисенок, Блеки, Пухка и дори Пусенка. Сега разбирате как принцесата се влюби в нея. На сутринта, щом отвори очи, първото нещо, което направи, беше да потърси своето Кити и да я намери в леглото си; Мурка, мързелив човек, се припичаше на одеялото и само мъркаше, за да се преструва, че прави нещо. После и двамата се измиха, Мурка, легнала на стана, много по-чиста, макар и без сапун, само с лапа и език; тя остана чиста, дори когато принцесата вече беше намазана от глава до пети, както само момчетата могат да направят.
По същество Мурка беше котка, като всички котки. Едно нещо, което я отличаваше от нормалните котки, беше, че тя обичаше да подремва, докато седеше на кралския трон, нещо, което нормалните котки обикновено не правят.Може би в същото време тя си припомни, че нейният далечен роднина Лео не е нищо друго освен царят на животните. Но не можете да гарантирате за това. Мурка знаеше как да мърка; тя беше отлична в улавянето на мишки; виждаше в тъмното; тя умееше да съска толкова страшно, че дори кръвта на змиите се смразяваше във вените им; тя знаеше как да се катери по дърветата и да се катери по покривите и да гледа отгоре на всички оттам.
С придворно куче на име Буфка тя първо се скарала, а след това се сприятелила. Те станаха толкова добри приятели, че дори започнаха да си подражават по много начини: Мурка се научи да тича след принцесата като куче, а Буфка, след като гледаше как Мурка донася уловените мишки до подножието на трона, довлече до крака на царя тежък кокал, който намери някъде в сметището. Вярно, никой не го похвали за това.
А веднъж двамата дори хванаха мошеник, който се покатери в градината.
Мурка може да направи много други неща, но ако говорим за всичко, нашата приказка никога няма да свърши. Затова скоро ще ви кажа само набързо, че тя умееше да лови риба в реката с лапата си, обичаше да яде салата от краставици, хващаше птици, въпреки че това й беше строго забранено, и в същото време приличаше на ангел без крила, а освен това умееше да играе толкова сладко, че да й се любуваш цял ден.