Прочетете книгата - Ефектът Федор - онлайн - Страница 130
- Значи е прекрасно! - Семьон Дмитриевич стана от стола си и се приближи, за да поздрави сина си. - Мисля, че Оленка ще бъде отлична майка! — изтърси той и леко потупа Артьом по рамото.
- Разбира се, че ще бъде. Само не Оленка, а Оксаночка.
Тази фраза на Артьом стана за баща му подобна на експлозия, която гръмна наблизо. Той замръзна на място, неспособен да повярва на собствените си уши.
„Шегуваш се“, беше всичко, което успя да каже, гледайки право в очите на сина си.
- Не, тате. Аз не съм се шегувам. Съжалявам, ако по някакъв начин съм ви подвел. Но си мислех, че ще се зарадваш - продължи да играе Артьом. - Виталик ще има жена и дете, а сега и аз. Не е ли прекрасно?!
- Да не си полудял?! — извика изведнъж бащата. - Ти... ти... Тя е курва!
- Да, съгласен съм с теб. Но сега това е в миналото - спокойно отговори синът му.
Дори не е вашето бебе!
— Може би — отвърна Арт също толкова спокойно.
- И какво?! Жените ли се?! На жена, която е бременна от друг?! Кого прецака половината град?! Луд ли си?! — извика Семьон Дмитриевич.
- Ами ако я обичам? - изглежда, че нищо не може да наруши спокойствието на по-младия Жарков. Изглеждаше така, сякаш преди това му беше инжектирана конска доза от най-силното успокоително.
- Вие?! Обичаш ли?! Не вярвам в нищо! Мъжът продължи да протестира. Вие по дефиниция сте неспособни да обичате никого, освен себе си!
„Въпреки това… възнамерявам да се оженя за нея.“
- Не! - отсякъл бащата.
— Да — отвърна уверено Артьом.
- Това е идиотизъм! Държиш се като парцал!
- Не, тате, бих се държал като парцал, ако след всичките ти трикове се съглася да се оженя за Савелиева. Ако си затворя очите за каквоти всъщност ми отне единственото момиче, което ми беше скъпо. Ако бях продължил да танцувам под твоята мелодия, - за първи път по време на разговора им в гласа на Артьом се появиха поне някакви емоции.
- И аз казах, че ще се ожениш за Олга! Семьон Дмитриевич удари с юмрук по масата и се наведе към сина си. - Колко сладко се жениш. Отиваш и искаш ръката й. Ще пълзиш в краката й, докато се съгласиш! В противен случай...
- Какво? – прекъсна го Тим с усмивка. Ще ме лишиш ли от пари? Така че хайде, моля те - с тези думи той извади трите си платинени банкови карти от джоба си, взе ножица от масата и започна методично да накъсва така скъпата на сърцето пластмаса на тънки ивици. „Не се нуждая от нищо повече от теб. Без пари, без връзки, без себе си. Човек, който е готов да продаде сина си, не може да ми бъде баща - той събра малка купчина от останалите карти и се обърна към близките си. В очите му отново имаше тиха, зловеща празнота. - Поздравявам ви, Семьон Дмитриевич, днес е онзи прекрасен ден, когато най-накрая се отървахте от такъв проблемен син като мен. Искрено ви желая всички да забравите за моето съществуване. Можете да бъдете сигурни, че ще направя точно това.
Последва тежка пауза. Изглеждаше, че самият въздух в кабинета беше напрегнат до такава степен, че щеше да се чуе експлозия.
„Сами няма да оцелеете“, изръмжа през зъби главата на семейство Жаркови.
- Ами... - Арт размаха ръце. Така че ще умра в канавка. Всичко е по-добро от това да се чувстваш като нещо, което местните хора използват, за да се обогатят.
- Да, опитах за теб! Само за твое добро! Бащата говореше все по-тихо. Очевидно беше задъхан.
- Ако беше така, щях да науча всичко от вас, а не от напълно непознати. Това е първо и второ...– Арт се обърна към прозореца, без да иска да покаже на тези двамата какви емоции танцуват в очите му. - Ако моето щастие беше наистина важно за теб ... нямаше да вземеш Алина от мен. Знаеш ли, тя беше единственото светло петно в целия мрак, в който живеех. Тя направи повече за мен, отколкото всички вие, взети заедно. Тя… ми отвори очите — въздъхна той и бавно стана от стола си, опитвайки се да безпокои по-малко болния си крак.
- Тъмно - за първи път по време на разговора Виталик повиши тон.
— Недей — спря Арт. - Ти знаеше всичко. Вие също решихте да ме продадете, като баща ми ... съжалявам, направих грешка - Семьон Дмитриевич. Братята не правят така, което означава, че и аз нямам брат.
С тези думи той напусна кабинета и когато вратите се затръшнаха след него, Артьом Жарков за първи път в живота си се почувства истински свободен.